Решение № 206 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110125090 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е по искова молба на А. В. С., ЕГН **********, съдебен адрес .

(ищец), действуващ чрез упълномощения процесуален представител адвокат С. С..

Ищецът твърди, че на 11. 11. 2021 г. е бил привлечен като обвиняем за това, че в съучастие и като съизвършител отнел чужди движими вещи и пари с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, нанасяйки множество удари с ръце и крака в областта на тялото и главата на пострадалия – грабеж по чл.

198, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК. Със същото постановление ищецът бил задържан за срок от 72 часа. След това по искане на ответника наказателният съд му взел мярка за неотклонение ,,задържане под стража”. Така ищецът бил задържан до 18. 03. 2022 г., когато наказателният съд изменил взетата по отношение на него мярка за неотклонение на ,,гаранция в пари” в размер на 2 000 лева. После ответникът прекратил наказателното производство по отношение на ищеца с постановление от 16. 06. 2022 г., което не е било обжалвано и е влязло в законна сила. Излага доводи, че така повдигнатото незаконно обвинение му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, страх от изтърпяване на наказание лишаване от свобода, стрес от наказателната репресия, опозоряване на името на ищеца, депресивно съС.ие, отчуждаване от света, липса на желание да се социализира, накърнено достойнство и чест, морален тормоз в продължение на повече от четири години, поС.но безпокойство, сърцебиене, нарушен сън, потиснато настроение, силна тревожност, безразличие и понижено самочувствие, паник-атаки в ареста, наложили търсенето на спешна медицинска помощ, загубване на работата и доходите в момент, в който ищецът се опитвал да започне самостоятелен начин на живот. Освен това претърпял имуществени вреди в размер на 3 600 лева, изразяващи се в уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство. Иска от съда да осъди П. да му заплати сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от 1 незаконното обвинение, ведно със законната лихва от 30. 06. 2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 3 600 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от незаконното обвинение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П.Р.Б.. Оспорва предявените искове като неоснователни. Изтъква, че постановлението за частично прекратяване на наказателното производство може да бъде основание за ангажирането на отговорността й по ЗОДОВ само при условие, че е влязло в сила. В разглеждания случай макар и постановлението да не е било обжалвано, то не се било стабилизирало, защото продължавала да съществува възможността да бъде отменено по реда на служебния контрол в рамките на обвинителната власт, което създавало правна нестабилност. Позовава се на съдебна практика. Изтъква, че ищецът не представял доказателства дали съответното прокурорско постановление не е обжалвано или не е било отменено по реда на служебния контрол. По-нататък отрича ищецът да е представил доказателства, от които да се установява, че е претърпял твърдените неимуществени вреди вследствие на повдигнатото обвинение. Изтъква, че след като мярката за неотклонение ,,задържане под стража” е била взета от съда, то дори и да се приеме, че ищецът доказва претърпяването на вреди, те не са вследствие само на актове и действия на П.. Поддържа, че ищецът не твърди да е претърпял трайни увреждания в резултат на наказателното производство, както и че твърдените вреди не сочели на необичайни неудобства. Позовава се на чл. 52 ЗЗД и Постановление на Пленума на ВС № 4 от 1968 г., като прави извод, че претендираното от ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди било в изключително завишен размер. Оспорва като неоснователен и иска за обезщетяването на претърпените имуществени вреди с доводи, че представеният договор за правна защита и съдействие е частен документ с недостоверна дата, който не можел да бъде приет като доказателство за стореното плащане. Освен това липсвали данни за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения защитник.

Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 2018 г. по тълк. дело № 1 от 2017 г. на ОСГК на ВКС. Излага договори във връзка с лихвата. Иска от съда да отхвърли предявените искове или евентуално да присъди обезщетения в по-нисък размер от претендирания. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни и фактически изводи. Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител и след отстраняване на нередовност по отношение на дължимата държавна такса се явява редовна и допустима съгласно чл. 127 и чл. 128 ГПК. По отношение на правната квалификация на исковата претенция съдът е сезиран с два кумулативно съединени осъдителни иска за присъждането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди. И двата иска са с право основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че П. го е обвинила в извършването на грабеж, след което наказателното производство е било прекратено спрямо него на реабилитиращо основание и съответният акт е влязъл в законна сила;

2 че е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди в съответен размер и със съответната интензивност; и наличието на пряка причинна връзка между обвинението в грабеж и претърпените имуществени и неимуществени вреди.

От всички събрани по делото доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка. На 29. 10. 2021 г., в района на пазар ,,Х.Д.”, гр. София, около 22,30 часá Г.Х.В. – трето за настоящото производство лице, отишъл до квартален денонощен магазин. В близост до магазина забелязал група от петима-шестима души, сред които и ищецът по настоящото гражданско дело. След като напазарувал цигари от денонощния магазин, В. се отправил към дома си, но в този момент групата от хора, които стояли до магазина, се отправила към него. Между последните и Г.В. станало спречкване, в резултат на което на Г.В. били нанесени множество удари в областта на тялото и главата, била му отнета парична сума, която носел със себе си, в размер на 1 560 лева, а също и един брой суичър с надпис ,,CSKA FRONT“ и запалка ,,Clipper”. В резултат на това било образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК досъдебно производство № 1592/2021 г. по описа на 05 РУ - СДВР за престъпление по чл. 198, ал.

1 НК – грабеж. Ищецът в настоящото производство А. С., както и останалите хора, с които последният е бил към момента на извършване на противоправното деяние, били привлечени като обвиняеми за извършването на съответното престъпление в условията на съучастие (съизвършителство). С постановление по чл. 64, ал. 2 НПК от 11. 11. 2021 г. ищецът А. С. бил задържан за срок от 72 часа в Областната служба ,,Следствени арести”, а с протоколно определение на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 102-ри състав по н. ч. дело № 15755/2021 г. по искане на прокурора му била наложена мярка за неотклонение ,,задържане под стража”, потвърдена впоследствие с протоколно определение, постановено от Софийския градски съд, Наказателно отделение, VII въззивен състав, по в. н. ч. дело № 4618/2021 г. Така ищецът бил задържан в следствения арест на бул. „Г. М. Д.“ за четири месеца, след което с определение № 4134/18. 03. 2022 г. по ч. н. де л о № 3360/2022 г., по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 17-и състав, мярката за неотклонение н а ищеца А. С. била изменена от ,,задържане под стража” в ,,гаранция в пари” в размер на 2 000 лева. Впоследствие е издадено прокурорско постановление за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на ищеца и на още един от обвиняемите. В хода на разследването било установено, че макар и ищецът А. С. да придружавал извършителите на грабежа, той стоял по-назад, не участвал в нанасянето на ударите и дори издърпал един от нападателите, казвайки на останалите да прекратят побоя. С оглед на събраните доказателства по досъдебното производство прокурорът решил да прекрати частично наказателното производство по досъдебно производство № 1592/2019 г. на основание чл. 199, ал. 1 във вр. с чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК – недоказано обвинение по отношение на А. С., като отменил взетата спрямо него мярка за неотклонение ,,гаранция в пари”.

В обобщение, наказателното производство, водено срещу ищеца, продължило от привличането му като обвиняем на 11. 11. 2021 г. до издаването на постановлението за прекратяване на досъдебното производство срещу него на 16. 06. 2022 г. Така периодът на наказателното преследване срещу ищеца възлиза на точно 7 месеца и 5 дни. През този период на наказателното производство още от самото начало на 11. 11.

3

2021 г. ищецът е бил задържан, като впоследствие по искане на П. наказателният съд взел спрямо него и най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Задържането на ищеца продължило до 22. 03. 2022 г., т.е. точно 4 месеца и 11 дни.

През останалия период на наказателното производство с продължителност, който останал период е с продължителност 2 месеца и 25 дни, спрямо ищеца е била взета полеката мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 2 000 лева.

В хода на наказателното производство на 11. 11. 2021 г. ищецът сключил договор за правна защита, в изпълнение на който заплатил в полза на Адвокатско дружество „.“ възнаграждение в размер на 3 600 лева с ДДС за защита, съдействие и процесуално представителство по съответното досъдебно производство. Налице е причинна връзка между незаконното обвинение и така претърпяната имуществена вреда в цялост. Адвокатското възнаграждение е адекватно с оглед на тежестта на обвинението, взетата мярка за неотклонение и участието в процесуално-следствените действия на защитника на ищеца.

Следва да бъде отбелязано, че ищецът е бил осъден за причиняването на средна телесна повреда по непредпазливост с присъда по н. о. х. дело № 16788 по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, за 2018 г., като осъдителната присъда е влязла в законна сила на 25. 01. 2023 г. (т.е. след приключването на процесното наказателно производство за грабеж). В информационните масиви на Министерството на вътрешните работи фигурира и „заявителски материал“ от 2017 г. срещу ищеца за извършване на умишлено убийство, но няма каквито и да било данни по делото въз основа на този заявителски материал да е било образувано дори досъдебно производство срещу ищеца.

През периодът на задържане от 4 месеца и 11 дни по процесното наказателно производство ищецът се намирал в следствения арест, където бил изолиран от външния свят, прекарвал 23 часа от денонощието в килията си, а останалият един час – на т.нар. „каре“, при което се разхождал на слънчева светлина. В килията се намирал и с други задържани лица, които ползували обща тоалетна вътре в самата килия. Бил хапан от насекоми (дървеници) по ръцете. Храната която му била давана била некачествена и през време на задържането си под стража ищецът отслабнал с 10 килограма. През време на престоя си в следствения арест ищецът изпитвал и отрицателни психични преживявания, изразяващи се в поС.ен стрес и страх от възможността да бъде осъден за тежкото престъпление, за което бил незаконно обвинен. Тези отрицателни психични преживявания продължили, макар и с относително по-ниска степен на интензивност, и след облекчаването на мярката за неотклонение до прекратяването на досъдебното производство срещу ищеца. Всички тези неимуществени вреди първостепенният съд приема за доказано, че са били причинени на ищеца вследствие на незаконното обвинение за извършването на грабеж в съизвършителство с други лица.