Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 903 от 03.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 699/2024
Вид
Решение № 903
Подписан
03.07.2024
В сила
02.07.2024
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Радослав Петков Радев, Недялка Димитрова Свиркова Петкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 903 гр. Пловдив, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300500699 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №74/04.01.2024г. по гр.д.№8568/2023г. по описа на РСПловдив,III гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство „Аксес Файнанс“ ООД,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,вр. с чл.26,ал.1 от ЗЗД,вр. с чл.11,ал.1,т.9 и 10 от ЗПК и вр. с чл.19,ал.4 от ЗПК и е прогласена недействителността на договор за кредит „Бяла карта“ от 27.04.2023г.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.Навежда доводи в тази насока,че клаузите в договора за заем са сключени при свобода на договарянето,както и че не са налице неравноправни клаузи в договора за кредит.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Не се спори между страните,че е налице сключен договор за кредит „Бяла карта“ от 27.04.2023г.,като кредитодателя е отпуснал револвиращ кредит в размер на 1500лв. на кредитоискателя за неопределен срок.В договора е определен ГЛП в размер на 1

43,2%,който е фиксиран и ГПР в размер на 46,18%.В договора е предвидена неустойка в размер на 7% от стойността на усвоената и непогасена главница,която не формирана като точна сума при положение,че кредита не се обезпечи с поръчителство или банкова гаранция,което следва да стане в тридневен срок от сключването на договора.Видно от представените доказателства по делото става ясно,че кредитоискателя е попълнил стандартен формуляр с искане за отпускане на кредит,в който обаче не е посочена методиката на изчисляване на лихвения процент и какви компоненти включва същия.Кредитодателя е бил длъжен да посочи всички разходи,включени в общата сума за връщане от длъжника,а същия е предвидил само сумата от 1500лв.,която е получения кредит,както и договорна лихва,но не е общия размер на сумата за връщане.При това положение се установява,че кредитодателя не е изпълнил задълженията си за включването на разходите по кредита в договора,за да не се налага на длъжника да тълкува клаузите по договора или липсва яснота по отношение на дължимите суми като разход по кредита.Освен това е предвидено и заплащането на неустойка по договора,която е изчислена като процент.Така посочена неустойката няма функциите,като обезпечение,обезщетение или санкция,а има функцията на печалба,което е недопустимо и което влече след себе си недействителност на договора,тъй като са нарушени добрите нрави.Тази морална норма,която не е въведена в закон,но с оглед добрите отношения между търговеца и потребителя,би следвало да се спазват,за да няма неоснователно обогатяване на финансово по-силната страна в отношенията за сметка на финансово по-слабата.

При това положение настоящата инстанция намира,че е налице недействителност на договора за заем,тъй като в същия е предвиден само ГПР,но същия не е допълнен с всички разходи,поради което представлява невярна информация за длъжника и нарушава разпоредбите на чл.68г,ал.4,вр. с чл.68д,ал.1 от ЗЗП,с което се нарушава чл.19,ал.4 от ЗПК,което води до нищожността на договора за кредит.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно,поради което следва да го потвърди.

От сключения между страните по делото договор за кредит става ясно,че ответника е потребител на финансова ,услуга и като такъв по отношение на него важат клаузите на ЗЗП и ЗПК.По силата на чл.143,т.3 от ЗЗП при неравноправност на клаузи по договора,същия се явява нищожен и не поражда правно действие.В настоящия случай е налице точно такава неравноправност на клауза,опорочаваща договора и водеща до неговата нищожност.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива са направени от въззиваемата страна в размер на 450лв. за адвокатско възнаграждение,което следва да се присъди.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №74/04.01.2024г. по гр.д.№8568/2023г. по описа на РС-Пловдив,III гр.с-в.

ОСЪЖДА „Аксес Файнънс“ ООД с ЕИК-202806978 със седалище и адрес на управление на дейността:гр.София,район „Триадица“,ж.к.“Иван Вазов“,ул.“Балша“ №1,бл.9,ет.2 да заплати на М. М. М. с ЕГН-********** от с.*** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 450лв./четиристотин и петдесет лв./за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3