Решение № 151 от 11.04.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Сливен, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20232230200315 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от А. В. М. с ЕГН ********** от гр.

Сливен, подадена чрез процесуален представител, против НП № 23-0804-000425 от 21.02.2023 год., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата, моли да бъде отменено НП като незаконосъобразно и претендира направените по делото разноски.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител на въззиваемата страна, в което изразява становището си по съществото на делото и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

РП – Сливен, надлежно уведомена по реда на чл. 62 от ЗАНН, не изпраща представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 28.01.2023 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 22050 против жалбоподателя за това, че на 28.01.2023 год. в 20,20 часа в гр. ***** посока юг – север управлява лек служебен автомобил с регистрационен № *****, като при маневра на заден ход закача 1 предна броня от дясната страна в желязо, стърчащо от асфалта, настъпва ПТП с материални щети. Водачът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARPM 0800, като уредът отчел 0 промила алкохол. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, а именно движи се на заден ход без да се е убедил, че пътят зад ППС е свободен. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 28.01.2023 год. (л. 5 от делото).

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 23-0804-000425 от 21.02.2023 год., издадено от Началник група в Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, а именно движи се на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, ПТП. НП било връчено лично на жалбоподателя на 21.02.2023 год. (л. 6 – 7 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от жалбоподателя или не.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.

В конкретния случай в обстоятелствената част на АУАН и на НП е описана една и съща фактическа обстановка. Същевременно в съставения акт е изрично посочено, че нарушението на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП се изразява в това, че се движи на заден ход без да се е убедил, че пътят зад ППС е свободен, докато в НП нарушението се изразява в това, че се движи на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, т.е. налице е различно описание на нарушението на жалбоподателя. Изследвайки съдържанието на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП съдът констатира, че в същата е предвидено, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Следователно за да се ангажира административнонаказателната отговорност за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е необходимо в обстоятелствената част на съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП да бъде посочено при движението назад жалбоподателят създал ли е някаква опасност или затруднение за останалите участници в движението, още повече че в случай 2 няма данни за други участници в движението, нито за причинени щети на друго МПС, освен това управлявано от жалбоподателя. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта, защото той поставя началото на административнонаказателното производство и нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява, че е извършил. В конкретния случай това процесуално нарушение не е от категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на административнонаказателното производство.

Същевременно обаче, то се съдържа и в наказателното постановление, тъй като в него по същия начин липсва изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и обстоятелствата при които е било извършено. Липсата на изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и обстоятелствата при които е било извършено, води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

За пълнота следва да се отбележи, че разгледана и по същество жалбата е основателна. От показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетел по акта се установява, че на мястото, където е настъпило ПТП-то е нямало улично осветление, било е през тъмната част на денонощието и жалбоподателят е нямало как да види стърчащото от асфалта желязо. При управлението на автомобила жалбоподателят е нямало как да предвиди или да допусне настъпването на общественоопасните последици, тъй като видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, мястото не е било обезопасено с каквито и да е било знаци. Следователно липсва субективна страна от състава на нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, което прави несъставомерно деянието извършено от жалбоподателя. При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, виновно от жалбоподателя, наложеното наказание е неоснователно и трябва да бъде отменено.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в 3 тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени разноски, като съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 4 от делото) същите са в размер на 500,00 лева, поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в придружителното писмо и в становището на процесуалния представител на въззиваемата страна (л. 2 и л. 20 от делото), е основателно. Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на 400,00 лева, като до претендирания размер от 500,00 лева, следва да се отхвърли, като неоснователно.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0804-000425 от 21.02.2023 год., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен, с което на А. В. М. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен да заплати в полза на А. В. М. с ЕГН ********** от гр. Сливен, разноски размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ до претендирания размер от 500,00 (петстотин) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4