Решение № 56 от 29.01.2021, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 56/29.1.2021г. гр.

Пазарджик

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана

Шотева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова

2.

Красимир Лесенски при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административно дело № 1016 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.285 от ЗИНЗС и е образувано по касационни жалби на А.Д.В. и на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София срещу решение № 552 от 03.08.2020 г. по адм. дело № 2/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, II състав.

С атакуваното решение e осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на А.Д.В., сумата от 320,00 лв. (триста и двадесет лева), представляваща обезщетение за претърпени в периода 10.09.2019 г. до 31.12.2019 г., неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, причинени от действията на администрацията на Областна дирекция на МВР, Пазарджик и на Затвора Пазарджик имащи за резултат поставянето на В. в неблагоприятни битови условия, като са отхвърлени исковите претенции на А.Д.В. да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата за разликата от 320,00 лв. до 50 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периодите 01.09.2014 г. до 31.10.2015 г. и от 09.09.2019 г. до 31.12.2019 г., неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, причинени от действията на администрацията на Областна дирекция на МВР, Пазарджик и на Затвора Пазарджик имащи за резултат поставянето на В. в неблагоприятни битови условия, както и обезщетение за забавено плащане на главната искова сума, в размер на законната лихва за периода от 02.01.2020 г. до окончателното и изплащане.

В жалбата на А.Д.В. се сочи, че се обжалва решението на АС Пазарджик в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение в размер над 320 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. за причинени му неимуществени вреди. Извеждат се основания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и несъобразяване на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Иска отмяната му в оспорената част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск изцяло в претендирания размер.

В съдебно заседание касаторът А.Д.В. не се явява и не се представлява. В писмено становище чрез процесуалния си представител поддържа така подадената жалба. Ангажира писмени доказателства за престой в Затвора Пазарджик в периода 01.09.2014 г. до 31.10.2015 г.

В жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София се сочи, че се обжалва решението на АС Пазарджик в частта, в която е уважен искът в размер на 320 лв. Сочи се, че съдът не се е съобразил с действителната фактическа обстановка и събраните доказателства, от които не се установили действително претърпените вреди, поради което се иска отмяната му в осъдителната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск изцяло в претендирания размер.

В съдебно заседание не се явява законен или процесуален представител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на подадените касационни жалби. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.

Съдът намира следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал.

1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими.

Производството пред Административен съд Пазарджик се е развило по исковата молба на А.Д.В., с искане да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата от 50 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периодите 01.09.2014 г. до 31.10.2015 г. и от 09.09.2019 г. до 31.12.2019 г., неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, причинени от действията на администрацията на Областна дирекция на МВР, Пазарджик и на Затвора Пазарджик имащи за резултат поставянето на В. в неблагоприятни битови условия, както и обезщетение за забавено плащане на главната искова сума, в размер на законната лихва да периода от 02.01.2020 г. до окончателното и изплащане.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.

С решението си по делото административният съд е уважил частично предявените искове на А.Д.В. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за сумата от 320,00 лв. (триста и двадесет лева), представляваща обезщетение за претърпени в периода 10.09.2019 г. до 31.12.2019 г., неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, причинени от действията на администрацията на Областна дирекция на МВР, Пазарджик и на Затвора Пазарджик имащи за резултат поставянето на В. в неблагоприятни битови условия, като са отхвърлени исковите претенции на А.Д.В. да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата за разликата от 320,00 лв. до 50 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периодите 01.09.2014 г. до 31.10.2015 г. и от 09.09.2019 г. до 31.12.2019 г., неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, причинени от действията на администрацията на Областна дирекция на МВР, Пазарджик и на Затвора Пазарджик имащи за резултат поставянето на В. в неблагоприятни битови условия, както и обезщетение за забавено плащане на главната искова сума, в размер на законната лихва за периода от 02.01.2020 г. до окончателното и изплащане.

Приел е, че в проведеното исково производство са установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, които имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца. Приел е, че според представените подробни справки относно пребиваването на В. *** се установява, че там той е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 10.09.2019 г. до 18.10.2019 г. и наказание „лишаване от свобода“ от 18.10.2019 г. до 31.12.2019 г., тоест през вторият от исковите периоди, като в представените по делото две справки от Затвора Пазарджик, липсвали данни В. да е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в първия от исковите периоди, а именно от 01.09.2014 г. до 31.10.2015 г. В тази насока по делото не били посочени и представени каквито и да е доказателства за това, че В. е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода“ и че е изтърпял изцяло или частично наказанието, било в затвора Пазарджик, било в някое друго специализирано място за изтърпяване на това наказание.

Първоинстанционният съд е посочил също така, че при това положение явно не може да се приеме, че задължения административен орган не е изпълнил обязаността си по чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС да представи данни и документи, които се намират у него, като от страна на ищеца, не били посочени никакви доказателства – нито гласни, нито писмени, въз основа на които да е възможно да се получи макар и откъслечна информация за това, че през въпросния период от 01.09.2014 г. до 31.10.2015 г., той е действително е пребивавал в място за изтърпяване на наказание или задържане по под стража, като за този период искът следва да се отхвърли.

От събраните доказателства първоинстанционният съд е заключил, че помещенията в които е обитавал В. при задържането му под стража и изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода в периода от 10.09.2019 г. до 18.10.2019 г. и от 18.10.2019 г. до 31.12.2019 г., са били обзаведени с отделни легла, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. По делото се посочили конкретни данни за извършвани дезинфекция, дератизация и дезинсекция, които не били оспорени от страна на ищеца и съответно доказателства за противното не били представени.

От представените по делото справки обаче, се констатирало, че само за 5 дни от втория исков период, В. е разполагал с жилищна площ надхвърляща 4 м². Този факт бил достатъчен, за да се приеме, че във въпросния период от време, администрацията е поставила изтърпяващия мярка „задържане под стража“ и „наказание лишаване от свобода“ В. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налагало да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде определено по справедливост. Ето защо и с оглед характера на деянието извършено от служителите на ответника, естеството и степента на претърпените негативни психически състояние от ищеца, както и времето от четири месеца на престой на същия в тези условия, първоинстанционният съд е счел, че справедливото обезщетение по тази искова претенция е в размер на 320,00 лева за целия период от 10.09.2019 г. до 31.12.2019 г. Спрямо този размер на главния иск, ще следвало да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 02.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно в частта, в която е отхвърлен предявения иск за периода от 01.09.2014 г. до 29.10.2015 г. по следните аргументи:

В хода на касационното производство се събраха писмени доказателства, за първи път представени пред настоящата инстанция, от които е видно по безспорен начин, че в посочения период действително ищецът е търпял наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик. Това е видно от полученото писмо от Районна прокуратура Пазарджик, както и се потвърждава от приетите две заповеди за налагане на дисциплинарни наказания спрямо ищеца в рамките на същия този период от началника на Затвора Пазарджик. Това налага да се приеме, че решението в тази му част е неправилно, макар и не по вина на първоинстанционния съд, а поради бездействието на ищеца, както и правилно е посочил в решението си административния съдия.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.

1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Разпечатката съдържа 34 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1dab6776-c7d6-4971-bab1-406d3cd2151a