Решение № 3771 от 16.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3771 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20231100502292 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 13887 от 02.12.2022г., постановено по гр. дело № 27574/2021г. по описа на СРС, 71-ви състав е осъден ЗАД „Алианц България” АД да заплати на „Берсани“ ЕООД на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 3593,65 лева с ДДС, представляваща обезщетение за имуществени вреди, дължимо по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ на лек автомобил „Мазда СХ-5” с ДК № **** за застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 20.06.2020г., при което са нанесени увреждания на застрахования при ответника автомобил, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда – 18.05.2021г., до окончателното плащане, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 643,75 лева - разноски за производството.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника ЗАД „Алианц България“ АД, в която са развити съображения за неправилност на постановеното решение. Посочено е, че неправилно съдът бил приел, че ищецът притежава активна материалноправна и процесуалноправна легитимация да предявява настоящия иск, тъй като П.С. бил лизингополучател по договор за финансов лизинг. Твърди, че по делото не бил представен договор за лизинг, нито свидетелство за регистрация на МПС, така че да се направи обоснован и категоричен извод, че процесният автомобил бил собственост на „И Ар Би Лизинг“ ЕАД / „М Лизинг“ ЕАД/, че същият към датата на събитието бил предоставен на лизинг на П.С., още повече, какъв вид бил лизинга. Поддържа, че дори ищецът да притежавал легитимация да предявява иск, то същият бил неоснователен. Сочи, 1 че по делото не били събрани никакви доказателства, установяващи изложените от „Берсани“ ЕООД твърдения, че уврежданията по процесния автомобил били настъпили, докато същият бил паркиран. Сочи, че приетата САТЕ категорично оспорвала твърденията на ищеца, още повече в съдебно заседание вещото лице било посочило, че с оглед вида, характера и степента на уврежданията, същите не биха могли да бъдат получени от друг лек автомобил, а се касаело за удар в заоблен предмет като стълбче, ръб на стена и пр.

Поддържа, че заложеното изискване в ОУ по имуществената застраховка за коректно и точно деклариране на обстоятелствата, при които се твърдяло да е възникнало дадено застрахователно събитие, били от изключително важно значение за застрахователя, а не били самоцел. Счита, че решението на СРС било неправилно и по отношение на установения размер на вредите. От заключението се установявало, че средно-пазарната стойност, необходима за възстановяване на автомобила, била в размер на 3118,33 лева. По делото не били представени доказателства, установяващи че процесният автомобил бил във фабрична или удължена гаранция към датата на настъпване на събитието, респ. че действителната стойност на вредите се съизмерявала с цените на официалния сервиз на съответната марка за България. Поддържа, че по делото не били ангажирани доказателства, установяващи наличието на активна материалноправна и процесуалноправна легитимация на „Берсани“ ЕООД за предявяване на иска, както и че декларираното събитие кореспондирало с констатираните вреди. Искането към съда е да отмени решението и да отхвърли предявения иск. Евентуално да отмени решението за разликата над сумата от 3118,33 лева до пълния предявен размер, доколкото именно това била средно-пазарната стойност, необходима за възстановяване на автомобила. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Берсани“ ЕООД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че лизинговият договор бил представен към исковата молба и при анализ на клаузите му се установявало, че предметът му бил покупка /придобиване на собствеността/ с разсрочено плащане. Твърди, че лизингополучателят- П.С., бил този който носел риска от случайно погиване или повреждане на вещта и носител на правото да търси отговорност от делинквента. Поддържа, че от събраните по делото доказателства, както и от приетото експертно заключение, се установявал механизмът на настъпване на ПТП. Сочи, че застрахователят по никакъв начин не бил доказал основателността на отказа си, а експертизата потвърждавала описания механизъм. Твърди, че не са въвеждани твърдения, а било допуснато хипотетично, че уврежданията можело да са причинени от друг автомобил, но със сигурност застрахователят бил информиран, че щетите били настъпили в паркирано състояние, което се потвърждавало от експертизата. Сочи, че оспорванията относно присъдения размер на обезщетението противоречат на буквата на закона, съдебната практика и доказателствата по делото.

Застрахователят бил извършил ремонт на уврежданията като от издадената му фактура № 1200015172 от 22.01.2021г. от официалния сервиз „Стар Моторс“ ЕООД било видно, че щетите възлизали на 3593,65 лева. Поддържа, че застрахователната стойност била пазарната стойност на необходимите нови детайли и труд към датата на настъпване на събитието, тъй като само в нейните предели застрахователят можел да замести увреденото имущество с 2 еквивалентно по вид и качество. Касаело се за почти нов автомобил, който към датата на увреждането бил в експлоатация само 2 години, 8 месеца и 22 дни. Искането към съда е да бъде оставена без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: настъпване в периода на застрахователното покритие по договора на застрахователно събитие, за което ответникът-застраховател носи риска, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие вреди, както и техния действителен размер, както и че вземането е валидно прехвърлено в полза на ищеца с договор за цесия.

В конкретния случай страните не спорят, а и от приетия препис от Застрахователен договор, сключен във формата на застрахователна полица Лизингова полица № 170300/354/0005103 се установява, че лек автомобил Мазда, модел CX-5, произведен 2017г., със собственик „И Ар Би Лизинг“ ЕАД и лизингополучател П.В.С. е застрахован по застраховка „Пълно Каско“ със застрахователен период от 00:00 часа на 29.09.2017г. до 24:00 часа на 28.09.2022г. Предвид което към датата на процесното застрахователно събитие20.06.2020г., то е представлявало покрит застрахователен риск по сключената имуществена застраховка.

Спорни между страните с оглед доводите във въззивната жалба са следните обстоятелства: активната материалноправна и процесуалноправна легитимация на ищеца „Берсани“ ЕООД, механизма на настъпване на вредите, както и размера на същите. По така релевираните доводи съдът намира следното:

От гореописаната застрахователна полица се установява, че през периода на действие на договора за застраховка П.В.С. е бил лизингополучател на процесното МПС, а негов собственик е бил лизингодателят "М лизинг" ЕАД /с предишно наименование „И Ар Би Лизинг“ ЕАД/. Съгласно нормата на чл. 384, ал. 2 КЗ, при застраховка на лизингово имущество, лизингополучателят също има права на застрахован, като при частични вреди /чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ/ обезщетението се изплаща на лизингополучателя, а при кражба или тотална щета на лизинговото имущество /чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ/, застрахователното 3 обезщетение се изплаща на лизингодателя. Тъй като отговорността на застрахователя по прекия иск произтича от договора за имуществена застраховка, сключен при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./, активно легитимираното лице по вземането за изплащане на застрахователно обезщетение се определя именно от посочената специална норма от Кодекса на застраховането, а не от общата норма на чл. 343 ТЗ. Съобразно така установеното законово разграничение, в хипотеза като настоящата, в която са налице частични вреди, активно материалноправно легитимиран да претендира плащане на застрахователното обезщетение съобразно горецитираното правило е именно лизингополучателят. Установеното в чл. 384, ал. 3 КЗ правило касае вътрешните отношения между страните по лизинговия договор, а не и задължението на застрахователя за плащане на обезщетението, нито лицето, на което застрахователят дължи плащането. В този смисъл именно лизингополучателят е активно легитимиран да предявява претенция за застрахователно обезщетение. В настоящия случай лизингополучателят П.С. е прехвърлил вземането си на „Берсани“ ЕООД с Договор за прехвърляне на вземане от 15.02.2021г.

Предмет на цесията е именно вземането на цедента за застрахователно обезщетение, дължимо в качеството му на лизингополучател за увредено МПС, което към датата на събитието е било собственост на „М Лизинг“ ЕООД, а именно лек автомобил Мазда, модел СХ-5, рег. № ****, кубатура 2500 куб. см., с година на първа регистрация 2017г., цвят: червен металик. В чл. 1 от договора за цесия е посочено, че описаното МПС е претърпяло ПТП на 20.06.2020г. като при застрахователя била заведена щета № 0300/20/777/507082.

Посочен е общ размер на вземането – 3593,65 лева с ДДС по фактура № 1200015172 от 22.01.2021г. от „Стар Моторс“ ЕООД. Цесията е съобщена на въззивника според изискванията на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД с уведомление от 30.03.2021г. /л. 42 от делото/.

По отношение на изложените във въззивната жалба доводи, че не бил приет сключения договор за лизинг и не се установявало кое дружество е било собственик на автомобила следва да бъде посочено, че в самия застрахователен договор е посочено, че собственик на застрахования автомобил е „И Ар Би Лизинг“ ЕАД. Горното обстоятелство е посочено и в застрахователен сертификат към застрахователна полица № 170300/354/5000572 от 28.09.2017г. Това обстоятелство е било известно на въззивника, доколкото е адресирал отказа си за изплащане на застрахователно обезщетение именно до дружеството лизингодател- „М Лизинг“ ЕАД, както и до П.С. в качеството му на лизингополучател /л. 36 от делото/.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че ищецът в качеството му цесионер е активнолегитимиран да предявява процесния иск и да претендира заплащането на застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.

По довода на въззивника, че по делото не са събрани доказателства за установяване на механизма на процесното събитие настоящият съдебен състав споделя изводите на СРС, че по делото се установява настъпване на застрахователно събитие в срока на застрахователно покритие, при което са настъпили процесните увреждания. В конкретния случай следва да бъде отчетено обстоятелството, че лизингополучателят е посочил, че 4 щетите са настъпили, докато автомобилът е бил в паркирано състояние като не се твърди по какъв начин са настъпили, респ. дали някое лице е имало непосредствени впечатления за това. В този смисъл с оглед изложения в исковата молба механизъм е житейски логично и обосновано да не са ангажирани от страна на ищцовото дружество искания за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел, а единствено изготвяне на експертно заключение, доколкото не се твърди да е имало свидетел на застрахователното събитие. На следващо място, от приетата САТЕ, която съдът кредитира като пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК, както и от отговорите на вещото лице, дадени в проведеното съдебно заседание на 21.09.2022г., се установява, че деформациите по увредения автомобил могат да бъдат получени при удар с твърд предмет, който е овален и е с диаметър около 10- 15 см, като експертът е уточнил, че това може да бъде вид колче, ограждение, част от ограда, пилон и др. Вещото лице е посочило, че категорично описаните увреждания не могат да настъпят при удар с друг автомобил, като в отговора на задача осем е посочено, че могат да възникнат, както в паркирано състояние и съприкосновение с твърд подвижен предмет, така и при движение и съприкосновение с твърд неподвижен предмет.