Решение № 1054 от 18.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1054 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно гражданско дело № 20241100501167 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 18745 от 15.11.2023 г., постановено по гр. д. № 55255/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 126-и състав, е отхвърлен предявения иск от ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК 121718407, срещу ответник „Застрахователно дружество Евроинс" АД, ЕИК 121265113, с правно основание чл.

411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за плащане на сума в рзмер на 988,80 лева, представляваща регресно вземнае за изплатено обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди в резултат от ПТП.

С решението ищецът „ДЗИ – Общо застраховане “ АД е осъдено да заплати на „Застрахователно дружеество Евроинс " АД сумата от 453,00 лева, на основание чл.

78, ал. 3 ГПК.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца, в която се навеждат правни доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че по делото не е установена и доказана вината на водача на застрахования при ответника автомобил.

Районният съд не изследвал задълбочено въпросът относно механизма на настъпаване на процесното ПТП, като постановил решението си въз основа на противоречиви доказателства – разпитите на свидетелите Х. и А.. Не извършил и задълбочен анализ 1 на приложимите правни норми, по-специално чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна, ответникът „Застрахователно дружество Евроинс" АД, е подала отговор на въззивната жалба, в която се поддържа становище за нейната неоснователност. Излага съображения за правилност на първоинстанционното решение. Поддържа, че в случая не са установени действия на водача на автомобила застрахован при него, които да са довели до настъпилото ПТП.

Съдът законосъобразно е приел, че в случая експертното заключение не установява еднозначно механизма на ПТП, като взел предвид събраните по делото доказателства в цялост. Твърди, че въпреки, че първият съд не е съобразил представените писмени доказателства – двата листа с ДКП правилно е достъгнал до извода, че вина за реализиране на ПТП имал единствено водачът, чието МПС е застраховано към ищеца.

Н е се установявали и противоречия в разпитите на свидетелите. Моли се да се потвърди постановеното решение в цялост. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По отношение на иска с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право , като застрахователят, при настъпване на застрахователното събитие, изплащайки застрахователно обезщетение, по застраховка „Каско“ по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като 2 застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД /, и 3. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".

Доказателствената тежест за установяване на посочените по-горе предпоставки е на ищеца и следва да е проведено пълно и главно доказване на посочените предпоставки.

По делото не е спорно, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Рено Меган“, с рег. № ******** е застрахована при ответното дружество „Застрахователно дружество Евроинс" АД.

От събраните по делото доказателства се установява, че при настъпване на процесното ПТП между ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ АД и увреденото лице – водача на л.а. „Шкода Карок“, с рег. № ******** е съществувало действително застрахователно правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане "Каско+", обективиран в застрахователна полица № 440221213005854 със срок на действие от 04.03.2021 г. до 03.03.2022 г. за застрахователна сума в размер на 49 835 лева.

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 15.08.2021 г. / оригинал на лист 56 и копие лист 11 по делото/, съставен в гр. София. От него се установява, че на същата дата на Терминал 2, Летище София е осъществено ПТП между лек автомобил марка "Рено", модел „Меган“с рег. № ******** и лек автомобил марка „Шкода“, модел „Карог‘, с рег. № ********. В представения оригнал на стр. 56 от делото е видно, че бланката е попълена с отбелязване в графата „забележка – виновен/невинен“ и е начертана схема на разположението на МПС при произшествието. Посочено е, че вина за ПТП има водачът на л.а. „Шкода Карок“, с рег.

№ ********. В копието от двустранния протокол на лист 11 от делото липсват подобни отбелязвания, както и схема на разположението на МПС.

За установяване на механизма на ПТП и във връзка с противоречията в представените по делото 2 стр. констативни протоколи пред СРС е прието заключение на САТЕ, което съдът кредитира. Съгласно, автотехническата експертиза, процесното ПТП би могло да настъпи и при двата механизма описани в отговорите на задача първа, а именно 1/ съгласно Двустранния протокол на лист №11 и свидетелските показания на Б.И. А. – водач на лек автомобил „Шкода Карок“ – на 15.08.2021 г. около 12:55 часа, при маневра за потегляне от спряло състояние в райна пред Терминал 2 на летище София, водачът на лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № ******** не припуска и реализира ПТП с попътно движещия се отляво и извършващ маневра за 3 паркиране пред него, лек автомобил „Шкода Карок“, с рег. № ******** и 2/ съгласно Двустранния протокол намиращ се на стр. 56 по делото и свидетелските показания на В.Г. Х. – водач на лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № ******** – на 15.08.2021 г. около 12:55 часа, лек автомобил „Шкода Карок“, с рег. № ******** се движи в района пред Терминал 2 на летище София, където при маневра за паркиране, водачът реализира ПТП паркираният лек автомобил „Рено Меган“, с рег № ********.

Съдът възприема изцяло направените от вещото лице изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като експертът е изследвал пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорил изцяло на поставените му задачи.

Спорно пред въззивната инстанция се явява единствено обстоятелството от чие противоправно поведение е настъпило процесното ПТП.

Настоящата инстанция споделя извода на СРС, че по делото не е бил уставен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно вина на водача на МПС, застрахован при ответника.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля А. се установяват причинените вреди по процесния лек автомобил, но въззивният съд намира, че показанията му в останалата им част не следва да бъдат ценени, тъй като са неубедителни и противоречиви. Свидетелят описва предполаган от него механизъм на настъпване на произшествието, който съпоставен с разпита на свидетелката Х. и останалия доказатесвен материал е логично и житейски неиздържан.

В разпита си свидетелят А. заявява, че не си спомня кое квадратче е оградил и признава, че възможно да не е преценил разстоянието за предприетата маневра за паркиране, като в същото време твърди и механизъм, при който предприетата маневра е от страна на ответника Х., е довел до настъпване на процесното ПТП.

Настоящият съд намира че само въз основа на изслушаната в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза, при преценката й по чл. 202 ГПК, независимо че не е оспорена от страните не може да се установи непротиворечиво, че ПТП е настъпило по вина на водача, чиято отговорност е застрахована при ответното дружество. Заключението сочи, че и при двата механизма би се стигнало до един и същ вредоносен резултат, но съпоствавен с разпитите на двамата свидетели се стига до извод, че преди настъпване на ПТП автомобилът на Х. бил паркиран, а св. А. признава, че при предприемане на маневрата може и да не е преценил правилно разстоянието.

Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване, че водачът на застрахования при ответника автомобил е причинил процесното ПТП. Предявеният иск е недоказан, а оттам и неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен от СРС.

4

Тъй като правните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение е законосъобразно. При липса на промяна в изхода от спора, този извод се отнася и до разноските по делото, присъдени в полза на ищеца.

По разноските:

Разноски за въззивната инстанция при този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия „Застрахователно дружество Евроинс“ АД. Размерът на разноските за юрисконсултско възнаграждение на въззиваемия следва да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно който за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лева, като в конкретния случай процесуалният представител на ответника е изготвил и представил по делото писмен отговор на въззивната жалба и се е явил в откритото заседание по делото във въззивната инстанция. Следователно съдът намира, че сума от 102,26 евро /200 лева/ е адекватна на вида и количеството на извършената от процесуалния представител на въззиваемия дейност.

По горните съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 18745 от 15.11.2023 г., постановено по гр. д. № 55255/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 126-и състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 „ДЗИ – Общо застроховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 да заплати на „Застрахователно дружество – Евроинс“ АД сумата в размер на 102,26 евро /200 лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за СГС.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5