Решение № 606 от 08.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. София , 07.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Дачев

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20201000502255 по описа за 2020 година

Производство по реда на чл.250 от ГПК и чл.248 от ГПК.

Молителят и ищец в производството В. Г. А., чрез процесуален представител е депозирал молба на 23.04.2021 год. с която моли да бъде допълнено постановеното съдебно решение, тъй като съдът не се бил произнесъл в отхвърлителния диспозитив досежно началния период на дължимост на законната лихва върху присъдената главница. В тази връзка моли да бъде допълнено решението.

С молба от 26.04.2021 год. ищеца иска от съда изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съобразно изхода на спора пред въззивния съд.

Ответникът по молбите Прокуратура на Република България депозира отговор с който оспорва същите и моли съда да ги остави без уважение.

Съдът като прецени доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Спазен е от молителя предвидения в чл.250, ал.1 от ГПК едномесечен преклузивен срок. Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството по делото е образувано по две въззивни жалби, както на ищеца, така и на ответника. С постановеното на 24.03.2011 год. решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта досежно присъденото на ищцовата страна 1 обезщетение, като е единствено е намалил неговия размер. Решението е потвърдено в останалата обжалвана част.

Видно е от първоинстанционното решение, че съдът е присъдил главницата, заедно със законната лихва, считано от 24.08.2017 год. до окончателното изплащане. В този смисъл, след като първоинстанционното решение е потвърдено в тази част, то лихвата върху главницата е дължима именно от 24.08.2017 год. и не е налице пропуск на въззивния съд да се произнесе с отхвърлителен диспозитив по заявено от жалбоподателя искане. Молбата в тази част следва да бъде отхвърлена.

По молбата с правно основание чл.248 от ГПК.

Както бе посочено по-горе производството пред въззивния съд е образувано по две въззивни жалби – на ищеца и на ответника в първоинстанционното производство, като с постановеното решение въззивният съд е отменил частично по жалбата на ответника решението в осъдителната част, като е приел, че при този изход на спора страните не си дължат разноски.

Разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК регламентират правото на разноски на страните: когато искът е уважен само за една част, а за останалата отхвърлен, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. И в двата случая се присъждат всички направени разноски съразмерно уважената или отхвърлената част от иска. Посочените правни норми намират приложение и във въззивното производство, в което страните могат да направят различни разноски, с оглед различния размер на обжалваемия интерес, напр. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и други разноски с оглед необходимостта от извършване на допълнителни съдопроизводствени действия. Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено, макар и частично от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби или депозираните отговори не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка.

С оглед на изложеното молбата с правно основание чл.248 от ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на ищеца В. Г. А. депозирана в съда на 23.04.2021 год. с правно основание чл.250 от ГПК за допълване на постановеното на 24.03.2021 год. съдебно решение по гр.д. № 2255/2020 по описа на САС, 2 състав, като неоснователна.

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.П.Ш. с правно основание чл.248 от ГПК, депозирана в съда на 26.04.2021 год., като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок, а в частта имаща характер на определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3