Решение № 1355 от 23.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 32746/2024
- Вид
- Решение № 1355
- Подписан
- 23.01.2026
- Състав
- МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 81941 от 09.06.2024 · МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
- Разпореждане № 112442 от 07.08.2024 · МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
- Разпореждане № 124439 от 02.09.2024 · МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
- Разпореждане № 135370 от 24.09.2024 · МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
- Определение № 37112 от 05.09.2025 · МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 9 и ал. 13 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 9 и ал. 13 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 7, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 15, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 16, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1355 гр. София, 23.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20241110132746 по описа за 2024 година
Предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 473,57 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит PLUS-//// от 03.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 21.11.2023г. до окончателното плащане, сумата от 449,28 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.10.2022г. до 15.06.2025г., както и сумата от 181,90 лв. – мораторна лихва за периода от 15.10.2022г. до 16.10.2023г.
Ищецът – „Ю.Б.“ АД твърди, че на 03.06.2022г. между „ППФ.“ - ///// и Л. Е. К. е сключен от разстояние Договор за потребителски кредит PLUS-////, по силата на който на ответника е предоставена на заем сума в размер на 1 500 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 19,56 %. Посочва, че за насрещната страна е възникнало задължението да погаси заема до 15.06.2025г. на 36 месечни погасителни вноски, всяка от които на стойност от 64,66 лв. и с падеж 15-то число на съответния месец. Допълва, че страните уговорили такса ангажимент, дължима от кредитополучателя поради сключването на договора при фиксиран лихвен процент, която такса се удържа от общия размер на кредита. Излага, че съгласно чл. 3 от договора е уговорено и плащането на застрахователна премия, която се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска. Твърди, че ответникът е получил и усвоил предоставената на заем 1 сума, като от 15.09.2022г. преустановил плащанията. Поддържа, че в чл. 5 е уговорено автоматично настъпване на предсрочната изискуемост, без да е необходимо изпращане на уведомление. Твърди, че на 15.10.2022г. вземането е станало изискуемо за целия дължим размер, като на 13.12.2023г. е изпратена покана до ответника, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Обосновава материалноправната си легитимация с твърдения, че на 01.06.2023г. е придобил търговското предприятие на „ППФ.“ - /////, за което обстоятелство кредитополучателят бил уведомен с текстово съобщение на предоставения му телефонен номер. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 1 473,57 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит PLUS//// от 03.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 21.11.2023г. до окончателното плащане, сумата от 449,28 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.10.2022г. до 15.06.2025г., както и сумата от 181,90 лв. – мораторна лихва за периода от 15.10.2022г. до 16.10.2023г. Претендира разноски.
Ответникът - Л. Е. К., чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва по основание и размер предявените искове. Релевира възражение, че процесният договор за кредит е недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК за вид, формат и размер на шрифта. Като самостоятелно основание за недействителност сочи липсата на разписана методика в договора как се формира ГПР и кои компоненти се включват в неговата величина. Релевира възражение, че не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост и за извършеното прехвърляне на предприятие. Поддържа, че клаузите, предвиждащи едновременно начисляване на договорна и мораторна лихва, са неравноправни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В настоящата хипотеза процесуалните предпоставки са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.
От заявените с исковата молба фактически твърдения се налага извод, че съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно 2 основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основателността на исковите претенции е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства: сключването на валиден договор, по силата на който е придобил търговското предприятие на „ППФ.“ – /////, че е съобщил на длъжника за придобиването, договорно правоотношение на ответника с „ППФ“ – /////, по силата на което му е предоставен заем в посочения размер, че падежът на задължението е настъпил, настъпването на предпоставките за предсрочна изискуемост, обявяването на кредита за предсрочно изискуем чрез уведомяване на ответника. Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже факта на изпълнение – че е върнал на ищеца изцяло или отчасти дължимата от него сума.
На основание чл. 155 ГПК като служебно известно и поради това ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството относно прехвърлянето на търговско предприятие на „ППФ.“ – ///// в полза на „Ю.Б.“ АД по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ, което прехвърляне е вписано в ТРРЮЛНЦ на 06.06.2023г. Съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ търговското предприятие представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Кредитор по въпросния договор за потребителски кредит е „ППФ.“ – /////, поради което съдът намира, че с прехвърлянето на търговското предприятие на клона на чуждестранното дружество ищецът е придобил правата и задължения на кредитора „ППФ.“ – ///// по въпросното кредитно правоотношение. Доколкото с договора по чл.
15, ал. 1 ТЗ на „Ю.Б.“ АД са прехвърлени отделните права и задължения, които са част от търговското предприятие на „ППФ“ – /////, а не цялото имущество на чуждестранното юридическо лице „ППФ“, се касае за хипотеза на частно правоприемство, а договорът по чл. 15 има характера на цесия /в този смисъл Решение № 5486 от 27.05.2025г. по в.гр.д. № 5296/2024г. по описа на СГС/.
В тази връзка се налага извод, че вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, са валидно прехвърлени на ищеца. Съобщаването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сделката и правата преминават към цесионера от момента на нейното сключване. Значението на уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД се свързва с това, че стабилизира правата в лицето на цесионера и задължението не би могло да бъде изпълнено валидно другиму. В константната си съдебна практика ВКС възприема, че правнорелевантно за действието на цесията е съобщаването от цедента на длъжника, освен ако старият кредитор не овласти новия. /в този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 204 от 25.01.2018г. по т.д. № 2230/2016г. на ВКС, I т.о., Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на III т.о./.
По силата на чл. 16, ал. 1 ТЗ прехвърлянето на предприе се вписва в търговски 3 регистър едновременно по партидата на отчуждителя и на правоприемника. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. До изтичането на 15 от дни вписването то не може да се противопостави на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да го узнаят. С цитираната разпоредба е въведена презумпция за знание с оглед публичния характер на вписванията и обявяванията в Търговски регистър. При това положение и предвид липсата на оспорване от страна на ответника, следва да се приеме, че Л. Е. К. е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне.
В подкрепа на твърденията за съществуването на облигационна връзка е представен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-//// от 03.06.2022г. между „ППФ.“ – ///// и Л. Е. К., по силата на който дружеството се задължило да предостави на ответника заемна сума в размер на 1 500 лв. Уговорен е ГЛП от 19.56 %, ГПР 23.59 %, такси ангажимент в размер на 37,50 лв. и застрахователна премия на стойност от 320,04 лв., като общата стойност на кредита възлиза на 2 327,76 лв. Страните са постигнали съгласие за разсрочено погасяване на кредита на 36 погасителни вноски, всяка от които в размер на 64,66 лв. и падеж 15-то число на месеца съгласно приложения погасителен план, и краен срок – 15.06.2025г. Така представеният договор не съдържа подпис на ответника, като е посочено, че същият е подписан с електронен подпис.
В ЗПК е предвидена възможността за сключване на договор за потребителски кредит от разстояние по правилата на ЗПФУР - арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК.
Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК.
Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията н а чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, 4 съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП). Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната.
Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о./.
В настоящата хипотеза ответникът не е поискал представянето на електронните документи, възпроизведени на хартиен носител – договор за потребителски паричен кредит и застраховка, нито е оспорил съществуването на договорната връзка, поради което същите следва да бъдат ценени като доказателства съобразно чл. 184, ал. 1 ГПК, тъй като възпроизвеждането им върху хартиен носител не променя характеристиките му и ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Съобразявайки гореизложените съображения и след съвкупна преценка на събраните в хода на производството писмени доказателства – в частност приложения договор за потребителски кредит и подписания с КЕП СЕФ, настоящият състав намира, че между „ППФ.“ – ///// и Л. Е. К. е възникнало облигационно отношение по силата на договор за потребителски кредит.
Разпечатката съдържа 23 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1daadf78-7fb4-4d69-948b-02502fe0b0af