Решение № 395 от 07.11.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Стара Загора, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Нели П. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20245530202286 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е след като Административен съд - Стара Загора е отменил Решение № 140/17.04.2024 г. по а.н.д. № 3422/2023 г. на РС - Стара Загора и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Първоначалното производство е образувано по жалба подадена на 31.10.2023 г. от адв. А. Д. от АК - Пловдив, повереник на С. Л. Л., с ЕГН **********, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К 7918928 издаден от ОДМВР Стара Загора, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.

21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал.

4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т.3 от ЗДвП на С. Л. Л., с ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200. 00 лв.

С Решение №140 от 17.04.2024г. Старозагорският съд е отменил Електронен фиш за налагане на глоба серия К 7918928 издаден от ОДМВР Стара Загора и е осъдил ОД МВР Стара Загора да заплати на С. Л. Л., с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение, представляващо сумата от 400 лв.

Същото решение е било отменено от Административен съд Стара Загора и върнато за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския районен съд.

Цитираното решение е било обжалваното от представителя на АНО, във връзка с което е било образувано КАНД № 460/2024 г. по описа на Административен Съд Стара Загора. С решение № 2513/05.08.2024 г. на касационната инстанция, постановеното решение на Районен съд - Стара Загора е било обезсилено и

1 делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото от настоящия състав, жалбоподателят С. Л. Л. не се явява лично в съдебно заседание. Чрез отразеното в първоначално подадената жалба, се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания Електронен фиш и се моли за неговата отмяна поради допуснати съществени нарушения свързани с неговото издаване. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция не се явява и адв. А. Д. от АК - Пловдив. От съдържанието на постъпилото становище, се установява, че повереника подържа изцяло подадената жалба. Претендира за присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции, съгласно договори за правна помощ и съдействие.

Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 15.10.2023 г., жалбата е подадена на 31.10.2023 г., депозирана е в преклузивния четиринадесетдневен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

На жалбоподателя е издаден фиш за налагане на административно наказание "глоба" за това, че на 10.04.2023 г. в 19. 50 часа в община Стара Загора, път 1-5, км.239+630 до бензиностанция ШЕЛ управлявал посока гр.

Д.град/ гр. Стара Загора, при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак B-26 МПС "Фолксваген Пасат" вид - лек автомобил рег. № ***, собственост на жалбоподателя, заснето със Ситрафик радарна система ERS 400, насочена посока юг и отчетен толеранс от 3 км/ч водача е преминал с установена скорост от 87 км/ч. Същото е било квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочено е, че нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К 4660772 на 09.12.2022 г. На жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. вр. ал.2 т.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на МПС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства.

Съдът, при служебната проверка констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП –посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да 2 съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици. Ето защо са неоснователни възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност и че липсват реквизити на фиша.

Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушението да не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС.

В случая безспорно се установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо средство Ситрафик радарна система ERS 400, за което е надлежно съставен протокол Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г., придружен със снимка за разположението на техническото средство, ясно са посочени въведените ограничения и разположението му, поради което в съответствие с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш. С изменението на ЗДвП и приемане на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата се регламентира реда за заснемане на скоростта на движение с мобилни технически средства и липсва пречка нарушението да бъде установено именно с мобилно техническо средство.

Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство и заснета снимка. От представената по делото снимка се вижда ясно изображение на рег. номер на процесния автомобил, а именно CB 8952 BA.

Касае за технически изправно АТСС, за което по делото са налични писмени доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка от 12.05.2022 г.), които съдът напълно кредитира.

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост от 80 км/ч за движение по пътищата в 3 населени места, по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.

Предвид изложеното са неоснователни възраженията за липса на техническа годност на АТСС, липса на съставен протокол за неговото използване, както и относно липса на реквизити в ЕФ, направена е снимка както на разположението на уреда, така и на нарушението. Установява се превишение на скоростта с 27 км/ч.

По тези съображения съдът намира, че са спазени изискванията за издаване на ЕФ, нарушението е установено от събраните по делото доказателства.

Правилно е посочена нарушената разпоредба. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл. 21, ал. 2, вр. чл.

21, ал. 1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Направената правна връзка с ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП е за да обуслови, че в случая скоростта от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26 ("Забранено е движение със скорост, по висока от означената") и е различна от така посочените в ал. 1 на същия член на закона ( в този смисъл Решение № 1056 от 6.08.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1060/2020 г.). В самата алинея 2 на чл. 21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено препращане към ал. 1 на същата разпоредба и квалификацията е правилна.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че неправилно АНО е приложил санкционната норма като е нарушил правилата за "повторността".

Съгласно § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП – "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. За да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение, като "повторно" следва АНО да посочи фактите, които го мотивират да приеме тази квалификация и да ги докаже. Наказващият орган съгласно чл. 60, ал. 2 ЗАНН е представил цялата преписка като липсват в преписката и по делото доказателства за това, че издаден ЕФ К 4660772 е влязъл в сила. В тежест на наказващия орган е да докаже всички факти и обстоятелства, които се вменяват във вина на санкционираното лице, но като липсват доказателства сочещи за наличието на предходен влязъл в сила акт, то е неоснователно да се ангажира отговорността на нарушителя при условията на повторност.

Според съдебния състав този порок обаче не води до пълна отмяна на ЕФ, тъй като нарушителят е запознат с фактите на конкретното нарушение – касае за управление на МПС е превишена скорост и това обстоятелство налага преквалификация на нарушението (така Решение № 375/02.03.2018 г. по к. н. а. х. д. № 13/2018 г. на АдмС-Бургас, Решение № 186/06.02.2020 г. по КНАХД 3104/2019 на БАС). Изрично Тълкувателно решение № 8/2021 г. по т. д. 1/2020 4 г. на ВАС приема, че при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по - леко наказуемо административно нарушение, т. е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление.

Поради гореизложеното този състав счита, че деянието следва да се преквалифицира от такова извършено в условията на "повторност" – чл. 182, ал. 4 ЗДвП – в такова по основния състав - чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, регламентиращ наказание при превишаване на максимална скорост в населено място от 21 до 30 km/h -с глоба 100 лв., както е в случая, респективно размерът на наложената "Глоба" да се измени от 200 лева на 100 левa.

С оглед изхода на делото и при направено искане от всяка от страните по делото следва да им бъдат присъдени сторените разноски по съразмерност на осн. чл. 63д ЗАНН вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78 от ГПК – пропорционално на уважената/отхвърлената част от жалбата, като на осн. чл. 226, ал. 3 от АПК съдът следва да се произнесе и по разноските при предходното разглеждане на делото. От страна на жалбоподателя се претендират разноски по реда на чл.

38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Представени са договори за правна защита и съдействие по АНД № 3422/2023 г. по описа на РС Стара Загора, по КАНД № 460/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора (по което с Решение № 2513/05.08.2024 г. делото е върнато за ново разглеждане на РС Стара Загора), както и по АНД № 2286/2024 г. по описа на РС Стара Загора. На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв съдът определя адвокатско възнаграждение на адвокат Д. в размер от по 300 лева за всяка от трите инстанции. По съразмерност с уважената част от жалбата в полза на пълномощника на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 450 лева, която сума включва адвокатско възнаграждение по АНД № 3422/2023 г. по описа на РС Стара Загора, КАНД № 460/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, както и АНД № 2286/2024 г. по описа на РС Стара Загора. Разноски се дължат и на насрещната страна по жалбата, като в полза на въззиваемия следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 80 лева за всяка инстанция, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. По съразмерност с отхвърлената част от жалбата в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 120 лева, които включват юрисконсултско възнаграждение по АНД № 3422/2023 г. по описа на РС Стара Загора, КАНД № 460/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, както и АНД № 2286/2024 г. по описа на РС Стара Загора, по съразмерност с отхвърлената част от жалбата.