Решение № 446 от 17.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Велико Търново, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ивелина Солакова

Радка Цариградска при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20234100500156 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1395 от 22.12.2022 година по гр. д. № 964/2021 год. РС – В. Т. е прието за установено, че „З. х. - В. Т.“ ЕООД ЕИК ........ дължи на „М. т. „К. К.“ гр. В. Т. сумата от 7476,67 лв. – сбор от задълженията за плащане на наемна цена от 4872,00лв. за м. април 2017г., от 2105,42 лв. за м. януари 2018г. и 499,25 лв. за м. ноември 2019г., за което е издадена заповед за изпълнение № 113 от 28.01.2021г. по ч.гр.д. № 3219/2020г. по описа на РС В. Т.. Със същото решение е отхвърлил направеното от „З. х. – В. Т.“ ЕООД възражение за прихващане относно сумата от 2105,42 лв. за извършени разходи за изкърпване на паркинг по фактура № 0000000191/20.12.2017 г. и относно сумата от 504 лв. извършени разходи за разпечатване на паркинг по фактура № 00000001254/07.11.2019г. ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца направените по делото разноски в размер на 850 лв. в исковото производство и 849 лв. разноски в заповедното производство – ч.гр.д. № 3219/2020г. на РС В. Т..

Против това решение е постъпила въззвина жалба от ответника „З. х. – В. Т.“ ЕООД, подадена чрез адв. С. М.. Навеждан се оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на решението и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Решението било постановено при нарушения на материалния закон и е необосновано. Фактическата обстановка не била изяснена. Съдът не 1 обсъдил всички доказателства и при неправилно позоваване на съдебната експертиза, която била оспорена от ответника. Като нарушения на съдопроизводствените правила се сочат – не приемане на окончателен доклад, липса на правна квалификация на правата, претендирани от страните, непосочване на обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване и тези, които се нуждаят, не била разпределена доказателствената тежест.

Решението по отношение на сумата от 4872,00 лв. било недопустимо, тъй като заповедното производство в тази част било прекратено – не можело да има две производства за едно и също нещо. В жалбата е извършен анализ на доказателствата, с цел обосноваване тезата за неоснователност на предявения иск. Предвид изложеното отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което това на районния съд да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което искът да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен. Във възивната жалба е направено искане за допускане на нова съдебно-счетоводна експертиза, тъй като жалбоподателят бил оспорил тази от първоинстанционното производство и вещото лице не било извършило проверка на счетоводната документация при ищеца и ответника.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор от ищеца М. т. „К. К.“ гр. В. Т., чрез адв. К. А. от САК. Оспорва жалбата като неоснователна. Намира решението за правилно и законосъобразно. Излага подробно становище по всяко от наведените от жалбоподателя оплаквания и възражения защо ги намира за неоснователни. Заема становище, че не следва да бъде назначавана нова съдебна експертиза във въззивното производство, тъй като в първоинстанционното производство такова искане не е направено, а единствено е оспорено приетото от съда заключение. Липсва такова искане пред първоинстнационния съд – за повторна или допълнителна експертиза, което да е било отхвърлено.

Във въззивното производство не е допусната исканата експертиза, поради липсата на предпоставките на чл. 266 ГПК. Изискано е само копие от из. Дело № 109/2014г. по описа на ДСИ при РС В. Т.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения и обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и при условията на чл. 235, ал.1 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по допустим иск в рамките на въведения с 2 исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва въззивната жалбата и делото да бъдат разгледани по същество.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В. Т. е бил предявен от ищеца М. т. „К. К.“, гр. В. Т., БУЛСТАТ ......... против ответника „З. Х. - В. Т.“ ЕООД гр. В. Т., ЕИК ........ установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка чл. 232, ал.

2 ЗЗД във връзка с с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, чрез който се иска да бъде прието за установено, че съществува вземането на ищеца против ответник, за което е издадена заповед за изпълнение № 113/28.01.2021г. по реда на чл. 417 ГПК и изп. лист № 93/28.01.2021г. по ЧГД№ 3219/2020 г. по описа на РС В. Т., което е както следва: за сумата от 4872 лева – наемна цена по фактура № 0000009124/12.12.2017г.за м. април 2017г.; сумата от 2105,42 лв.

– наемна цена по фактура № **********/02.01.2018г. наемна цена за м. януари 2018г. и 499,25 лв. по фактура № 0000009753/01.11.2019г. наемна цена за м. ноември 2019г. Ищецът твърди, че на 30.03.2017г. е сключил с ответника договор за наем, съгласно който му е предоставил временно ползването на недвижим имот в гр. В. Т., ул. „В. Л.” № ...., представляващ самостоятелен обект – паркинг с площ 576 кв. м, със срок на договора пет години и месечна наемна цена от 4060 лв. без ДДС, актуализирана съобразно ръста на инфлацията, платим до 5-то число на текущия месец. Излага, че имотът се ползва от датата на сключване на договора, но не е заплатен пълния наем за месец април 2017г. в размер на 4872 лв. с ДДС, за който е издадена фактура №0000009124 от 12.12.2017г., както и част от наема за месец януари 2018г. по фактура №**********/ 02.01.2018г. –от 2105,42 лв. и за месец ноември 2019г. по фактура №0000009753/01.11.2019г. - от 499,25 лв.

Ответната страна – е оспорила иска с възражение за недължимост на наема за м. април 2017г., поради предаване на имота едва на 03.05.2017г., а за неплатената част от другите два наема с възражение за прихващане с разноски, които той е направил за наетата вещ - паркингът бил негоден за ползване по предназначение, в резултат на което ответното дружество извършило ремонтни дейности - изкърпване и разчертаване съответно за 2105,42 лв. и 504 лв., които фактурирал на ищеца.

От анализа на доказателствата се установяват следните факти: на 30.03.2017г. страните са сключили договор за наем като ищецът предоставил на ответника за срок от пет години ползване на собствения си недвижим имот в гр. В. Т., ул. „В. Л.” № .... самостоятелен обект – паркинг, с площ 576 кв. м, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. Т. срещу задължението на наемателя – ответника да заплаща месечна наемна цена в размер на 4060 лв. без ДДС, актуализирана от него съобразно ръста на официално установения за страната годишен инфлационен процент, платима от 1-во до 5-то число на текущия месец по банкова сметка на наемодателя.

Началото на действие на договора било считано от датата на предаването му с протокол.

Постигната била уговорка имотът да се ползва за денонощен платен паркинг за МПС. В чл. 7 от договора ответникът поел задължение да не извършва ремонти и подобрения в имота без съгласие на ищеца. Страните се съгласили тези дейности да се извършват за сметка на наемателя след предварително одобрен проект от наемодателя, като стойността им не 3 следвало да се възстановява след прекратяване на договора. След сключване на договора страните не съставили протокол за предаване на имота като на 31.03.2017г. ответникът регистрирал в НАП фискално устройство за обект и започнал да ползва имота по предназначение. На 12.04.2017г. ищецът направил проверка за състоянието и ползването на паркинга, при която констатирал поставяне на метална будка и осъществяване на търговска дейност чрез отдаване под наем на паркоместа срещу заплащане от служител на ответника.

В дневника за продажби за месец април 2017г. за търговския обект последният вписал реализирани приходи от услуги за паркинг в размер на 8660,50 лв. с ДДС. На 03.05.2017г. наемателят едностранно съставил констативен протокол за недостатъци по асфалтовата настилка на имота като възложил на трето лице да извърши дейности по изкърпването й, за което на 09.08.2017г. заплатил възнаграждение от 2105,42 лв. За наема за месец април 2017г. ищецът издал фактура №0000009124 от 12.12.2017г. на стойност 4872 лв. с ДДС и била връчена на ответника, който от своя страна издал фактура №0000000191 от 20.12.2017г. на стойност 2105,42 лв. за извършените от него разходи за ремонт на паркинга и отправил искане за приспадане на сумата от наема за месец януари 2018г. За наемната цена за м. януари 2018г. ищецът издал фактура №********** от 02.01.2018г. на стойност 4872 лв. с ДДС, по която след връчването й на ответника последвало плащане на 2766,58 лв. като останал непогасен остатък от 2105,42 лв. За наема за месец ноември 2019г. ищецът издал фактура №0000009753 от 01.11.2019г. на стойност 5143,64 лв. с ДДС, по която след връчването й на ответника последвало плащане на 4644,39 лв. като останал непогасен остатък от 499,25 лв. За извършени разходи за разчертаване на паркинга по одобрен технически проект за организация на движението, ответникът издал фактура №0000000254 от 07.11.2019г. на стойност 504 лв., която е връчена на ищеца. От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че фактури №0000000191 от 20.12.2017г. и №0000000254 от 07.11.2019г. са получени от ищеца, но не са осчетоводени в счетоводството му. Поради неизпълнение на задълженията за плащане на наемната цена по процесните фактури, на 23.12.2020г. наемодателят подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу наемателя, във връзка с което е образувано частно ГД № 3219/2020г., по описа на РС В. Т., което било уважено с издадената на 28.01.2021г. заповед за изпълнение. Срещу последната ответникът подал възражение по чл. 414 от ГПК, резултат от което е предявен от ищеца разглеждания иск за установяване съществуването на вземанията му спрямо ответника.

Предвид изложената фактическа обстановка, идентична с установената в първоинстнационното производство и непроменена след извършения от въззивния съд анали, се достига до следните правни изводи:

Както се посочи по-горе предявен е положителен установителен иск по чл. 422, ал.1 вр. чл.

415, ал.1, т. 2 от ГПК вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД чрез който се иска със сила на пресъдено нещо да бъде признато правото на ищеца - вземането му за исковата сума, дължима, според твърденията на му, на основание Договор за наем, сключен с ответника.

Предявеният иск е основателен. Въззивният съд изцяло възприема правните изводи на 4 първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената фактическа обстановка и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанцинното решение. Последните са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.

По оплакванията в жалбата:

Правилно е прието от първоинстационния съд, че ответникът е отпочнал ползването на имота веднага след сключване на договора. Безспорно е сключването на самия договор и валидността на правоотношението. Предмет на договора за наем е паркинг, с площ 576 кв. м, с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т.. Действително е уговорено за предаването да се състави протокол, такъв не е наличен, но е уговорен и срок за това – до 31.03.2022г. При липса на писмен протокол, изтекъл срок за съставянето му и доказано ползване на имота през целия м. април 2017г. от ответното дружество /регистриран касов апарат на ответника за същия търговски обект, отчетена дейност по ЗДДС от този обект/, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не дължи наемна цена за м. април 2017г. Представеният документ, именуван „приемо-предавателен протокол“ е всъщност проект за такъв, доколкото е подписан само от приемащата страна и нейни служители и съставен от нотариус по искане на тази страна – ответника. Не се касае за констативен протокол по ЗННД или за експертен оглед, поради което този документ по никакъв начин не удостоверява състоянието на обекта към датата на съставяне – 03.05.2017г., още по-малко удостоверява предаване от ищеца, чиито представители не участват. Нотариалното удостоверяване в случая е само на датата на документа.