Решение № 50 от 28.02.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. С.З., 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20215500501807 по описа за 2021 година Производството е образувано по въззивна жалба от „О*“ ЕООД, чрез адв.Е.С. от АК – С.З., против Решение № 260729/ 15.10.2021г., постановено по гр.д. № 1/2021г. по описа на Районен съд – С.З., с което се осъжда по иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД „О*“ ЕООД, гр. С.З. да заплати на В. СТ. Н. сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, физически неудобства, емоционален стрес и дискомфорт от травматично увреждане закрита фрактура на дясна ръка, в резултат на трудова злополука, настъпила на 07.10.2020 г. по време на извършване на работа от В.Н. при „О*“ ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2020 г. до окончателното плащане, като отхвърля предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 7 000 лв. до пълния предявен размер от 8 000 лв. като неоснователен; присъдени са разноски и държавна такса.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника - ЗАД „Е.“ АД, гр.С..

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част като неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснати процесуални нарушения. Излага подробни съображения в тази насока. Счита, че трудовата злополука настъпила в резултат на умишлено увреждане, причинено от Васил Н., поради което отговорността на работодателя 1 следвало да бъде изключена (чл.201, ал.1 от КТ). Твърди, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и от назначената съдебно-техническа експертиза, безспорно се установило, че злополуката станала при качване на въззиваемия от плот на радиатор към работната платформа с височина 0,9 м., с чук в дясната си ръка. Сочи, че въпреки провежданите ежедневни инструктажи и въпреки предупрежденията на техническия ръководител на обекта, въззиваемият сам взел решение да се качи на платформата по нерегламентирания начин, използвайки перваза до прозореца, който не бил част от платформата, с чук в ръка. Целият набор от действия и бездействия на въззиваемият в този ден – 07.10.2021г., водели до извода, че той умишлено се увредил, тъй като съзнателно се качил върху перваза над прозореца, вместо да използва стълбите на платформата.

Моли съда да отмени атакуваното решение и да реши делото по същество като уважи възражението, направено по чл.201, ал.1 от КТ. Моли да се приеми, че в конкретния случай работодателят „О*“ ЕООД не отговаря имуществено по чл.200 от КТ, тъй като работникът-въззиваем В. СТ. Н. е причинил умишлено увреждането си.

В случай, че съдът не уважи възражението по чл.201, ал.1 от КТ, моли да приеме, че с гореописаните действия въззиваемият е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като сам той е допуснал груба небрежност и съответно моли да уважи възражението по чл.201, ал.2 от КТ за намаляване на отговорността на работодателя „О*“ ЕООД, в размер на 95%.

Счита, че решението и в тази му част е неправилно и незаконосъобразно, като излага подробни съображения. На следващо място счита, че размерът на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е значително завишен и моли да бъде намален, в случай, че съда не уважи нито едно от възраженията по чл.201, ал.1 от КТ и чл.201, ал.2 от КТ.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която „О*“ ЕООД е осъдено да заплати на В.С. Н. сумата от 7 000 лева и разноски по делото, като потвърди решението в останалата му (отхвърлителна) част. Претендира присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна В. СТ. Н., чрез адв.В.М. от АК – С.З., в който изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата. Намира, че твърдението, изложено във въззивната жалба, че трудовата злополука била настъпила в резултат на умишлено увреждане от въззиваемия, не кореспондира със събраните по делото доказателства, които се тълкували превратно от жалбоподателя.

Възражението на ответното дружество по чл.201, ал.2 от КТ първоинстанционният съд правилно приел за неоснователно, поради подробно изложените в самото решение мотиви, в които била направена правилна преценка и посочена съдебна практика. Относно изразеното недоволство от въззивното дружество по определения размер на 2 неимуществените вреди счита, че и в тази част обжалваното решение е мотивирано, правилно и законосъобразно, като в този смисъл правилно първоинстанционният съд мотивирал размера на неимуществените вреди, които въззиваемият претърпял.

Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.

По делото е постъпило становище и от третото лице помагач на ответника – ЗД „Е.“ АД. Поддържа твърденията и исканията на въззивника в жалбата. Счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани, а решението – неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Излага съображения.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ.

Ищецът В. СТ. Н. твърди, че с ответника „О*“ ЕООД се намирали в трудово правоотношение от 14.04.2020 г. по силата на трудов договор № 31/14.04.2020г. Изпълнявал длъжност „Заварчик“ с работно време осем часа и основно месечно трудово възнаграждение 610 лв. На 07.10.2020 г. участвал в монтиране на въздуховод в помещение Хирургичен блок, спешно приемно отделение-блок Д, ет. 1, подобект Помещение за монтаж на рентгенов апарат в ЦСМП „Д.С.К.“, в гр. С.З., бул. „******. Задачата се изпълнявала от група работници, като ищецът се качвал на работна платформа на височина от около един метър, за да пробива дупки в тавана на помещението, с цел възможност за монтиране на дюбели, които държали тръбите на въздуховода.

Тъй като помещението, в което бил извършван монтажа било до спешния медицински център на МБАЛ „П.Д.С.К.“ и представлявало коридор, когато преминавали лекари и медицински персонал с носилки, се налагало ищецът да слиза, за да бъде преместена платформата и когато медицинските лица преминели, ищецът отново се качвал, за да продължи работа. При едно от поредните качвания, платформата поднесла, вследствие на това ищецът залитнал, загубил равновесие и паднал на дясната си ръка, като в ръката си имал чук. Уточнява в открито съдебно заседание, че за да се качи на скелето, първо стъпил с двата крака на бетонов перваз, който бил над радиатора в коридора на отделението и се намирал в близост до скелето. После с единия крак се качил на перваза, а с другия крак бил на скелето и когато се качил на скелето с двата крака, центъра на тежестта се изместила, скелето се приплъзнало и той паднал на земята. Счита, че височината на скелето била около 90 сантиметра, а височината на перваза - около 40-50 сантиметра от земята. След като паднал на земята, почувствал внезапна и много силна болка. Веднага след злополуката му направили рентгенова снимка на дясната 3 ръка в травматологичен кабинет на спешното отделение в МБАЛ „П.Д.С.К.“ и се установило наличие на счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка. През цялото време бил в съзнание и чувствал ужасна болка. На другия ден - 08.10.2020 г. посетил личния си лекар, който му издал болничен лист за настъпила трудова злополука и на 09.10.2020 г. отишъл при управителя на ответника, за да му го предаде. Той обаче не приел болничният лист и посъветвал ищеца да отиде при лекаря, издал същия, да анулира болничния лист и да напише нов, с посочване, че злополуката е битова.

Ищецът сочи, че много го боляла ръката, не знаел какво трябва да направи и след като травмата била настъпила на работното му място, решил да изпрати болничния лист на ответника по български пощи ЕАД. На 19.10.2020 г. от пощата ми върнали писмото, с указание, че посочения адрес е непознат. В резултат на злополуката претърпял сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в значителни физически и емоционални болки и страдания за продължителен период от време. През този период, вече повече от два месеца му било трудно и мъчително да се обслужва само с лявата ръка. Движенията на дясната му ръка били невъзможни, болката се засилвала при всички естествени за човешкото тяло движения. Въпреки, че ръката му била обездвижена и гипсирана, оказало се че счупената кост е зараснала накриво и трябвало отново да се счупи, намести и отново да се гипсира. Към настоящия момент продължавал да има болки, когато прави движения с дясната ръка, движенията на счупената ръка били силно ограничени и болезнени. След злополуката се затворил в себе си, смятал се за непълноценен човек, неспособен да бъде полезен на себе си, на приятелите си и на обществото в пълен обем. През цялото това време изпитвал физически страдания, вследствие болките в дясната ръка, засилващи се при студ и влага, както и морални страдания поради това, че не можел да се труди пълноценно. Бил негоден за какъвто и да било физически труд, и разбрал, за един дълъг период от време щял да обремени близките си с постоянни грижи и допълнителни разходи.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от трудовата злополука неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането - 07.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва фактическата обстановка, посочена от ищеца за инцидента на 07.10.2020г., довела до трудовата злополука, както и размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, който счита за значително завишен. Счита, че трудовата злополука била настъпила в резултат на умишлено увреждане, причинено от ищеца и прави възражение за изключване на имуществената отговорност на ищеца /чл. 201, ал. 1 КТ/. Твърди, че за качването на работната платформа с височина 0,9м имало специално приспособени странични стъпала. За спазване на правилата за качване на платформата и безопасност 4 на труда, ищецът многократно бил инструктиран от длъжностното лице, определено от работодателя да извършва първоначален, периодичен и ежедневен инструктаж, а именно - инж. М.Р.М.. Въпреки провежданите инструктажи и отправяните му многобройни забележки, ищецът не изпълнявал указанията. Като не се качил на платформата по предвидения за това ред, пострадалият ищец сам умишлено се увредил; Евентуално /ако не се приеме първото възражение/ ответникът сочи, че гореописаните действия на ищеца представлявали груба небрежност и прави възражение за съпричиняване на основание чл. 201, ал. 2 КТ в размер на 95%. Съгласно чл.

33 ЗЗБУТ, всеки работник бил длъжен да се грижи за здравето си и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. Следователно при изпълнение на изискванията и инструкциите на работодателя, работникът следвало сам разумно да изпълнява същите, грижейки се за собственото си здраве.

Действието на ищеца, с което той вместо да се изкачи на платформата по стъпалата й, се качил на плот над радиатор и от него отскочил върху платформата, било категорично рисковано и опасно, и представлявало грубо нарушение на правилата за безопасност при работа, защото от тежестта на тялото и инерцията, набрана при отскока, неминуемо платформата се разлюлявала и всеки би могъл да залитне и падне. Ищецът съзнавал, че извършва действия, с които нарушава установените правила на труд, както и предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но явно лекомислено се надявал, че ще го предотврати. На следващо място, твърди, че бил завишен размера на претендираното обезщетение - на ищеца била оказана незабавна медицинска първа помощ на място в Травматологичния кабинет на Спешно отделение на УМБАЛ „П.. Д.С.К.” гр. С.З., като работодателят съдействал изцяло за това. Направени му били всички необходими изследвания, както и всички необходими медицински интервенции - обездвижване и гипсиране на ръката. Твърдяното зарастване на счупената кост накриво и затруднение в движението на ръката, не се намирало в пряка причинна връзка с претърпяната злополука. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Разпечатката съдържа 27 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1da9fd97-bccc-4d22-8c0d-4153f4a6561c