Протокол № 6132 от 19.04.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 6132 гр. София, 14.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.ХР. Ш.-М. при участието на секретаря М. Д. М. и прокурора Я. Г. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от М.ХР. Ш.-М. Частно наказателно дело № 20221110204620 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

СРП: редовно призовани, явява се прокурор Н..

ОБВИНЯЕМИЯТ: Л. И. Н., нередовно призован, призовка по делото не е върната, явява се лично, заедно с АДВ. Н., негов упълномощен защитник.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ снема самоличност на обвиняемия:

Л. И. Н., роден на ****г. в гр. София, живущ в с.Ч., ул. „****“ №***, българин, българско гражданство, неженен, осъждан, с средно образование, без работа, ЕГН: **********.

СЪДЪТ запозна обвиняемия с процесуалните му права.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Ясни са ми правата.

1

ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам искането си за изменение на МНО от Домашен арест в по-лекa МНО.

АДВ. Н.: Поддържам молбата за изменение на МНО.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам искането на обвиняемия за изменение на МНО в по-лека. Няма да соча доказателствата.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА материалите от ДП №226-ЗМК1646/2021г., на 02 РУ-СДВР, пр.пр. №35632/2021г. на СРП.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ.Н.: Моля да уважите депозираната молба и да постановите определение, с което да измените МНО Домашен арест, изтърпявана от подзащитния ми Л. Н., в по-лека. Считам и моля да приемате съдържащото си в материалите от ДП, даващо основание да се уважи нашето искане, още повече, че законодателят приравнява на най-тежката такава МНО Домашен арест, която е изпълнила своите цели, а отмяната не би мога да попречи на по-нататъшния ход на наказателното производство и най-вече събраните доказателства, доколкото делото е в своята досъдебна фаза. Не са налице кумулативните предпоставки, които законът визира като освен, че е налице повдигнатото обвинение, за което е предвидено наказание лишаване от свобода, която се явява първата от законоустановените предпоставки.

Другите две такива, възведени в чл.64, ал.1 от НПК не са налице. В тази връзка и при запознаване с материалите в ДП е видно, че обвинението повдигнато спрямо моя подзащитен се подкрепя единствено и само от показанията на свид. Д. Г. и показанията на свид. Р. Вл., които се явяват пострадали в настоящото нак.производство. От там насетне, всички останали 2 събрани по делото доказателства, считам че по никакъв начин не подкрепят не само обвинителната теза, но и не подкрепят заявеното от тези свидетели.

От материалите по делото, по същото след депозиране от страна на защитата молба, са разпитани свидетелите В., К., П. и Г., които са се намирали на инкриминираното място. В показанията си нито един от тези свидетели не заявява да е имало подобен конфликт със свидетелите Г. и Вл., да се случвали подобни събития, така, както те са описали. Напротив всеки един от тези свидетели посочва, че не се е случило нищо извънредно въпросния ден, което да е останало в тяхното съзнание и да бъде определено под някаква форма като инцидент. Дори само вземайки показанията на свидетелите Г. и Вл. изцяло споделям аргументите, които бяха изложени в предходното производство по чл.65 от НПК от страна на другия съдебен състав на СРС, когато бе изменена МНО от Задържане по стража в Домашен арест, че в кориците на делото се съдържат доказателства за извършените от свидетелката Д. Г. провокации по отношение на моя подзащитен, именно след издаване на процесуалната заповед за защита от домашно насилие. Отделно от това, както правилно и по онова производство бе отчетено, няма нито едно логично обяснение за поведението на тази свидетелка, като показанията на същата, обсъдени и анализирани в съответствие с показанията на свид. Вл., считам че са противоречиви като са налице същите противоречия по отношение на време, място и извършване на деянието. Тези противоречия по никакъв начин не са разколебани към настоящия момент в подкрепа на обвинението, напротив с оглед новосъбраните доказателства и то не само разпитите на посочените от мен свидетели, но и заключенията на двете изготвени СППЕ на свидетелите Вл. и Г., в които вещите лица дават своите заключения, че по отношение на нито един от двата свидетеля не може да се говори за наличие на възбуден основателен страх. Всички тези обстоятелства дават основание защитата да твърди, че показанията на Вл. и Г. се опровергават от събраните по делото доказателства и се явяват изолирани.

Факт е, че подзащитният ми Л. Н. е имал отношения със свид. Д. Г. и тези отношения очевидно са приключили по-бурно, но както казах и по-рано е факт, че е налице злоупотреба от страна на свид. Г. с издадената в нейна полза заповед за защита, а от там и провокативно поведение от нейна страна.

Моля да приемете, че в конкретния случай категорично не би могло да се говори за състав нито по чл.144, ал.3, нито по чл.296 от НК. Нито едно от 3 събраните доказателства, освен едни голословни твърдения за отправена реплика, не подкрепят твърдението, че е имало такава отправена заплаха, а както казах не са налице доказателства за възбуден основателен страх у пострадалото лице. В конкретния случай, считам че показанията и на двете пострадали лица макар и да са по производство чл.65 от НПК, следва да бъдат обсъдени и от гледна точка на факта, че същите имат не само качество на свидетели, но и на пострадали лица, а от там налице с двойствена природа на характер на същите. Налице е съдебна практика на ВКС за лица, които имат качества и на пострадали такива доколкото техните показания са не само източник на доказателства, но от друга страна все пак те защитават и своята теза на пострадали такива и следва да бъдат обсъдени и ценени в контекста и на останалите събрани доказателства. В конкретния случай останалите доказателства не подкрепят заявеното от тях.

С оглед на изложените обстоятелства, аз Ви моля да приемете, че обосновано предположение за авторство на деянието на този етап от нак.производство не само не е надградено, но се явява разколебано с оглед всички събрани до настоящия момент доказателства, което ми дава основание да твърдя, че МНО Домашен арест се явява прекомерно тежка, за да продължи своето действие. На следващо място Ви моля да приемете, че не е реална опасност от укриване на подзащитния ми Л. И. Н., а такава не е възприета за налична в нито един момент и няма нови доказателства, които да променят тези. Л. Н. е лице с установена самоличност, трайна уседналост на територията на Република България. Същият при призоваване през месец октомври предходната година се яви в сградата на 02 РПУ, където съответно бе задържан от полицейските служители. Няма доказателства в кориците на делото, че при определяне на по-лека МНО подзащитния ми би могъл да се укрие и да попречи на по-нататъшния ход на нак.производство. На следващо място, считам и моля да приемете, че опасността от извършване на друго престъпление категорично не може да се приеме за такава и с такъв интензитет налагащ продължаване действието на това ограничение, което се налага с МНО Домашен арест. Само и единствено факта, че Л. Н. е осъждан не може да бъде водещ аргумент, за да бъде продължено ограничаване правото на свободно придвижване. При обсъждането на въпроса за подходяща МНО, считам че следва да бъде взето предвид всичко, което е събрано в кориците на ДП като доказателства, а то в настоящия случай 4 категорично не може да се приеме за такова в подкрепа на обвинителната теза. Моля да приемете, че риска от извършване на друго престъпление не е константна величина и с продължаване ограниченията, които се налагат от зададената МНО, същия категорично намалява. Да се правят едни хипотетични предположения, че би могло да се повлияе на хода на делото, са само едни предположения лишени от доказателства, които да ги подкрепят, именно в тази връзка аз считам и моля да приемете, че цялостният срок от 20.10.2021г. до настоящия момент, в който Л. Н. е бил задържан и в постановеното от месец януари изтърпява МНО Домашен арест е доста дълъг срок, с оглед на всички събрани доказателства и не се явява необходимо продължаването на тази МНО, а именно в този смисъл Ви моля да постановите Вашето определение, да уважите настоящата молба и да определите по-лека мярка различна от Домашен арест.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам пледоарията на защитника си.

ПРОКУРОРЪТ: За разлика от защитата, считам че предпоставките като удължаване на действието по МНО Домашен арест не са отпаднали към настоящия етап. Тази МНО беше наложена в края на месец януари в замяна на Задържане под стража, като в периода след поставянето й са събрани нови доказателства, които защитата подробно коментира, но предстои събиране и на други доказателства, така че цялостната оценка на доказателствената съвкупност все още е невъзможна. От своя страна също бих могъл да изтъкна, защо могат да бъдат поставени под съмнение показанията на свидетелите, които са близки роднини на обвиняемия, но не считам, че тук е мястото за подобен анализ, а считам че обоснованото предположение, че обвиняемия е извършил деянията, за които е приведен под наказателна отговорност не отпадат. По отношение на опасността обвиняемия да се укрие, прокуратурата никога е твърдяла такава, съдът не е възприемал нейната наличност. Друг е въпроса за опасност от извършване на престъпления. За разлика от защитата аз считам, че съдебното минало на обвиняемия говори за трайни престъпни наклонности, като се вземе предвид, че последният е съден за деяние сходно с едно от тези, за които е приведен към настоящата наказателна отговорност.

Поради това, считам че опасност за извършване на престъпление по отношение на Л. Н. е реална, а не хипотетична. Моля да оставите молбата за измените МНО от Домашен арест към по-лека без уважение.

5

РЕПЛИКА НА АДВ. Н.: По отношение на изявеното от представителя на СПР за оценката на показанията на свидетелите, които са разпитани по искане на защитата аз не казвам, че ни престои събиране на доказателства, но ако прокуратурата твърди, че тези свидетели се намират в близки отношения, то следва да се има предвид, че свидетелите Вл. и Г. са в близки отношения помежду си. Както казах показанията на тези свидетели не само се отричат от показанията на разпитаните след това свидетели, но и от двете СППЕ по делото, където специалистите вещи лица са дали своите заключения. На следващо място казах факт е, че Л. Н. е осъждан, но не следва да забравяме, че по това нак.производство се ползва от презумпцията за невиновен и да се обсъди въпроса, коя е адекватна МНО на базата на всички събрани доказателства, а те не подкрепят тезата на обвинението.

СЪДЪТ осигури право на последна дума на обвиняемият

ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля да измените МНО в по-лека.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание за постановяване на определение.

СЪДЪТ след съвещание постанови определението си:

Настоящото производство е по чл.65 НПК и е образувано по молба на обвиняемия за изменение на взета спрямо него МНО от Домашен арест в полека. Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните материали до момента в ДП, намира искането за основателно по следните съображения.

Л. Н. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК и за престъпление по чл.296, ал.1 от НК. От тези деяния първото по чл.144, ал.3 от НК е тежко умишлено престъпление по смисъла на ДР на НК, тъй като за него се предвижда наказание Лишаване от свобода повече от 5 години.

Съдът, счита че от събраните до момента доказателства и доказателствени средства, както и експертните заключения не може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК. Това е така, защото според текстовата част на обвинението в постановлението за привличане Н., е формулирано, че той се е 6 заканил с убийство на Р. Вл. като тичал към него и викал „Ще те убия!“, а отправената закана би могла да предизвика обоснован страх от осъществяването й. Според показанията на този свидетел, дадени в хода на ДП, спирайки автомобила след като е чул шум, минавайки покрай обвиняемия и възприемайки, че той е хвърлил предмет по посока на управлявания от него автомобил, Н. се насочил към него с нож, но свидетелят го ритнал в корема, обвиняемият паднал, изправил се, пак тръгнал с ножа срещу свидетеля, последния отново го ритнал, през което време дошъл и познат на свидетеля - Л. с посочен номер, което всъщност е причина според Вл., Н. да се оттегли и да вика след автомобила „Да ви еба майката! Ще ви убия!“. Съгласно заключението по КСППЕ, Владов не е изпитал основателен страх от осъществяването на заканата към момент, когато е възприел насочването на обвиняемия към него с нож и в последствие повтаряйки думите „Ще ви убия!“, като вещите лица подробно анализират казаното от този свидетел в показанията му, в т.ч. и при изследванията, които те са провели. По тази причина съдът приема, че не е налице един от основните признаци от състава на това престъпление, а именно заканата да би могла да предизвика основателен страх от осъществяването й. Затова и съдът, счита че останалите налични доказателствени източници спрямо това обвинение не следва да бъдат разгледани, анализирани обстойно и обсъждани.