Решение № 1528 от 30.10.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1909/2023
- Вид
- Решение № 1528
- Подписан
- 30.10.2023
- В сила
- 30.11.2023
- Състав
- Пламен Димитров Караниколов
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1528 гр. Варна, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Т. Г. И. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20233110201909 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на С. Н. К., ЕГН: **********, с адрес в гр. Варна, ул. **********, против Наказателно постановление № 23 - 0819 - 000282/ 09.03.2023 год., издадено от Началник група към ОД МВР - Варна, Сектор "Пътна полиция", с което му е наложено : административно наказание "глоба" в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и са и отнети общо 12 /дванадесет/ точки.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно. Сочи се, че в хода на производството по установяване на административно нарушение и налагането на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.
1
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не били спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. На второ място се оспорват констатациите в АУАН и НП, като се сочи, че нарушението не е доказано. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не се представлява .
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Депозирано е от ю.к. писмено становище по жалбата, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 03.01.2023 г. около 11:10 часа в гр.Варна, по бул. „Цар Освободител“, срещу автосалон “Еврокар“, въззивника С. Н. К. управлявал собствения си л.а. „Тойота Корола“ с peг. № **********. В същото това време екип , формиран от служители на Сектор "Пътна полиция при ОД МВР - Варна", св. И. М. и св. Д. Д., осъществявали служебните си задължения. Те били със служебен автомобил с обозначителни знаци „Полиция“ и спрели за проверка въззивника С. К.. Органите на реда обяснили на възз., че следва да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство полеви тест „ Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARРК-0014.
Предвид отказа на водача, св.Д. издал на възз. талон за медицинско изследване № 0176461, в което вписал, че той отказва да бъде пробвана за наркотици или други упойващи вещества, както и че трябва да се яви във ВМА-Варна. В талона било вписано още, че същият е връчен на възз. в 11.40 ч. на 03.01.2023 г., като не бил вписан час за явяване в лечебното заведение.
При така установеното, още същия ден св.М. съставил срещу възз. С. Н. К.
АУАН, серия G A №879830/03.01.2023 г., в който посочил, че възз. е управлявал на лек автомобил „Тойота Корола“ с peг. № ********** на 03.01.2023 г. в 11:10 ч. в гр.Варна, по бул. „Цар Освободител“, срещу 2 автосалон “Еврокар“ и отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство полеви тест - „Дрегер Дръг Тест 5000“.,с фабричен № ARРК-0014.
Актът бил предявен и връчен на възз. С. Н. К., който го възражение. подписал без
Такива не постъпили и в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП № 23 0819 - 000282/ 09.03.2023 год, като АНО възприел, фактическите констатации на актосъставителя.
НП било връчено лично на жалбоподателя на 10.04.2023 год.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско изследване и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от свидетелите М. и Д.– двама очевидци на деянието и на отказа за тестване с техническото средство, а последните двама - извършили последваща проверка на автомобила на възз. С. Н. К.. Техните показания по отношение на главния факт на доказване в настоящото производство – че възз. К. е бил водач на МПС и че е отказал тестване за наркотични вещества на датата посочена в АУАН и НП, са последователни, логични и взаимно допълващи се.
Ето защо съдът напълно кредитира показанията на свидетелите – полицейски служители.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
3
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по место извършване на твърдяното нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник група в ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
Настоящият съдебен състав намира, че административно наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати.
АУАН е съставен в присъствието на свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и в него не фигурира ЕГН на последния. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че възз. С. К. е отказал 4 да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство- полеви тест. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство.
Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , в редакцията към момента на деянието /ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000.00 /две хиляди/ лв.Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил „Тойота Корола“ с peг. № ********** на 03.01.2023 г. в 11:10 ч. в гр.Варна, по бул. „Цар Освободител“, срещу автосалон “Еврокар“ и отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство полеви тест - „Дрегер Дръг Тест 5000“.,с фабричен № ARРК-0014.
Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП.
В мотивите на НП буквално е възпроизведено административно наказателното обвинение по АУАН. За по-голяма яснота предвид алтернативните форми на изп. деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказващият орган е посочил изрично, че извършеното нарушение от С. Н. К. се състои в отказа и да и бъде извършена проверка с техн.средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Поради тези обстоятелства е несъстоятелна тезата на защитата за неяснота на нарушението и за посочени 5 две отделни адм. нарушения по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
За допълнителна обоснованост на НП административнонаказващият орган е цитирал състава на чл. 174, ал.3 от ЗДвП , но това не означава, че това е описанието на извършеното нарушение от С. К. след като тази част от мотивите на НП не съдържат конкретна информация за дата и място на извършване на нарушението, субект на нарушението, индивидуализация на управляваното превозно средство. По изложените съображения в обжалвания правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на нарушението само по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , поради което е и безспорна волята на АНО за какво е наложено наказанието. В този смисъл е и константната практика на Адм.Съд - Варна- например: КНАХД № 230 по описа на съда за 2017 г., КНАХД № 368 по описа на съда за 2017 г. и др.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП . Показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители са последователни, логични и в пълнота разкриват проверката, която е извършена на място, след предприето управление на автомобила от страна на въззивника и отказа на лицето да бъде тествано за употреба на наркотици.
Събраните доказателства са еднозначни и липсва основание за извеждане на друг извод, различен от направения, а именно, че жалбоподателят е осъществил нарушението. Жалбоподателят има качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици с техническо средство. Съгласно легалната дефиниция на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара 6 впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Безспорно в случая възз. е имал качеството на водач на МПС, същият е бил възприет да управлява МПС от полицейските органи- М. и Д.. Нещо повече за управлението свидетелстват и св. М. и св. Д.. След разясняване на начина за извършване на проверката – с полеви тест, жалбоподателят по никакъв начин не е съдействала на контролните органи, не е предприел никакви действия с цел извършване на проверката, поради което е налице отказ. Липсват каквито и да било доказателства С. Н. К. да е съдействал на проверяващите. Дали тестът е бил на място в полицейските служители или се е намирал в РУ е ирелевантно, тъй като водачът е отказал тестване.
Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице категоричен отказ за извършване на проверка с техническо средство, обективиран и недвусмислено манифестиран чрез поведението на възз. С. К..
На същият е бил издаден талон за медицинско изследване, за ВМА-Варна, където не се е явил .