Решение № 4223 от 09.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4223 гр. София, 09.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.ИВ.СТ. при участието на секретаря А. АНГ. АНГ. като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело № 20231110116421 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания спрямо А. П. Х. и Б. Б. Х., като съсобственици на топлоснабден имот- Апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к. „Г“, бл. 2, вх. Б, ет. 4, с присъединен абонатен № *****, за следните суми, при условията на разделна отговорност при равни квоти:

- За А. П. Х., 1/2 от общото задължение, а именно- 770,46 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.20119 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 18.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 121,07 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 23.08.2022 г., сумата от 17,22 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 18.09.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 3,34 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 23.08.2022 г.

- За Б. Б. Х., 1/2 от общото задължение, а именно- 770,46 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.20119 г. до 30.04.2021 г. ведно със законна лихва от 18.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 121,07 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 23.08.2022 г., сумата от 17,22 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. ведно със законна лихва от 1

18.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,34 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 23.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50655/2022 г., по описа на СРС, 168 състав.

В исковата молба ищецът поддържа, че ответниците са се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди по отношение на топлоснабден имот- Апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к. „Г“, бл. 2, вх. Б, ет. 4, с присъединен абонатен № *****. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Н“ ЕАД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Ищецът моли съда да се установи със силата на пресъдено нещо спрямо ответниците дължимостта на процесните суми. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с изпълнение на указанията, дадени от съда по ч. гр. д. № 50655/2022 г. по описа на СРС, 168-и състав, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговори, с който оспорват исковете по основание и размер. Сочат, че с ищцовото дружество не са били в облигационни отношения, доколкото не са собственици или ползватели на процесния топлоснабден имот. Оспорват наличие на облигационно отношение между ищеца и фирмата за дялово разпределение.

Заявяват, че не са ползвали топлинна енергия в процесния имот през исковия период. Не оспорват, че не са заплатили исковите суми. Правят възражение за погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете.

По делото е постъпила молба от третото лице-помагач „Н“ АД, към която прилага становище, 2 бр. изравнителни сметки и 2 бр. талони за отчет на уредите за дялово разпределение. В становището излага, че е осъществявал дяловото разпределение в процесната сграда етажна собственост. Сочи, че по отношение на вътрешната инсталация на процесния имот през исковия период липсва присъединяване към разклоненията на общата отоплителна инсталация чрез радиатори. Има една щранг-лира, намираща се в банята и два индивидуални водомера за топла вода. Излага, че абонатът за процесния имот е консуматор на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна енергия за отопление, отдадена от 2 щранг-лирата в бяната, и за подгряване на вода. При изготвяне на изравнителните сметки са взети показанията за топла вода в края на отоплителните сезони.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 30588/2022 г. по описа на СРС, 168-и състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжниците, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава- че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да установи и наличие на обстоятелства водещи до спиране и прекъсване на погасителната давност.

В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По делото не се спори, че не са заплатени процесните суми.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице- ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на 3 ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди ( „битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Видно от приложения по делото Нотариален акт за собственост апартамент (жилище) по чл. 55г. ЗПИНМ № 454, том III, дело № 59/1974 г., от 09.03.1974, при нотариус Николай Георгиев, I нотариус при Софийски народен съд, З Х. Х. и Т.Д. Х. са придобили собствеността върху процесния Апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к. „Г“, бл. 2, ет. 4. Следователно посочените лица са станали съсобственици на процесния имот при равни квоти от по ½ ид.ч.

По делото няма представени доказателства, а и не са наведени твърдения, дали към датата на издаване на нотариалния акт от 1974 г. Т.Д. Х. вече е бил в граждански брак със З Х. Х., поради което не следва да се приема, че процесният имот е придобит в режим на СИО.

При смъртта на Т.Д. Х., починал на 20.07.1983 г., съгласно удостоверение за наследници от 16.11.2023 г., е оставил за законни наследници съпругата си- З Х. Х., и сина си- Божидар Ташков Х., като всеки от тях придобил по ¼ ид.ч. от имота. Впоследствие З Х. Х. починала на 07.03.1998 г., като видно от удостоверение за наследници от 16.11.2023 г., последната оставила за законен наследник сина си- Божидар Ташков Х.. С оглед настъпилото наследствено правоприемство последният придобил и останалите ¾ ид.ч. от процесния имот от наследодателя З Х. Х., като по този начин станал изключителен собственик на апартамента. От удостоверение за наследници, издадени на 16.11.2023 г., се установява, че Божидар Ташков Х. е починал на 02.04.2012 г., като е оставил за законни наследници съпругата сиА. П. Х., и сина си- Б. Б. Х., с оглед което последните станали собственици на процесния имот при равни квоти от по ½ ид.ч.

С оглед изложеното по делото е установено, че ответниците са собственици на процесния имот при посочените квоти за исковия период. От същото следва, че ответниците са страна по облигационно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР - чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се 4 определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.

На следващо място, по делото е представен е Протокол от 15.09.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Н“ ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан, видно от справка на списък на блоковете, които обслужва дружеството „Н“ ЕАД, като решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение- така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.