Решение № 430 от 27.10.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Велико Търново, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Евгений Пачиков

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500759 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.436 ал.1 вр. чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба от Й. Р. Н. от с.Царевец, против Постановление от 06.07.2021г. на ДСИ при РС – Свищов, постановено по изп. дело №63/2021г. по неговия опис за приемане на разноски по изпълнителното дело. Развити са оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт на ДСИ. Твърди се, че, за да достигне до този резултат ДСИ е приел, че по изп. дело е установено виновно поведение на жалбоподателя – длъжник по изпълнението за неизпълнение на режим на лични контакти с взискателя и поради това е възложил разноските в тежест на длъжника. Сочи се, че не е посочено в какво точно се изразява виновното поведение на длъжника, което го поставя в невъзможност да се защитава и която липса на изложени фактически основания в обжалвания акт се приравнява на липса на мотиви, което е основание за отмяна на обжалваното постановление. Моли съда, да постанови решение, с което да отмени обжалваното Постановление от 06.07.2021г. на ДСИ при РС – Свищов, постановено по изп. дело №63/2021г. по неговия опис за приемане на разноски, като незаконосъобразно.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от взискателя Д.

В. М..

В изложени, съобразно чл.436 ал.3 изр.2 ГПК мотиви, ДСИ при РС – Свищов заема 1 становище за процесуална допустимост, но неоснователност на жалбата.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ДСИ по обжалваните действия, и въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изп. дело №63/2021г. по описа на ДСИ при РС – Свищов е образувано по молба на взискателя Д. В. М., чрез пълномощник адв.Х.Т. от ВТАК, против длъжника Й. Р. Н., на основание ИЛ №104/08.06.2021г., изд. въз основа на Протокол №22/17.02.2021г. по Гр.д.

№20214150100002/2021г. по описа на РС – Свищов, влязъл в сила на 17.02.2021г., по силата на който за бащата Д. В. М. е определен следният режим на лични контакти с детето Диана Димитрова М.а, с ЕГН **********: всяка събота и неделя от месеца по 3 часа на ден от 11,00ч. до 14,00ч., като взема и връща детето от и на адреса на майката. В молбата за образуване на изп. дело взискателят е посочил, че не е изпълнено от длъжника задължението за предаване на дете, съгласно издадения ИЛ, на дати 05.06.2021г., 06.06.2021г., 12.06.2021г. и 13.06.2021г. В хода на изп. производство е осъществена процедурата по чл.528 ал.1 и ал.2 ГПК, като в срока по чл.528 ал.2 ГПК е депозирано заявление от длъжника, с което длъжникът е посочила, че към настоящия момент не съществуват пречки за своевременното изпълнение на задължението, както и че на 05. и 06.06.2021г. не е предала детето, тъй като било болно, а на 12 и 13.06.2021г. не го предала, тъй като бащата имал намерение да го извежда, заедно с брат си, на неизвестно за длъжника място извън територията на с.Царевец.

С молба до ДСИ взискателят го е уведомил за неизпълнение от длъжника на задълженията за предаване на дете на дати 26.06.2021г. /рожден ден на детето/ и 27.06.2021г., за които дати длъжницата е представила по изп. дело документи, че на 26.06.2021г. ще празнува с детето, а на 27.06.2021г. е останала с детето да нощуват в гр.Русе.

На основание чл.528 ал.5 вр. чл.527 ал.3 ГПК, поради неизпълнение доброволно от длъжника на задължението за предаване на дете на дати 26.06. и 27.06.2021г. от 11,00ч. до 14,00ч., като това не е единичен случай, с Постановление от 06.07.2021г. ДСИ е наложил на длъжника Й. Р. Н. глоба за всяко неизпълнение в размер на по 50лв. или Глоба в общ размер на 100лв., против което от длъжника е подадена жалба с правно основание чл.435 ал.2 т.1 ГПК.

С Постановление от 06.07.2021г. по изп. дело №63/2021г. по описа на ДСИ при СвРС, предмет на настоящата жалба, на основание чл.78 и чл.79 ГПК, са приети разноски по изп. дело общо в размер на 370лв., от които 350лв. заплатено адв. възнаграждение и 20лв. ДТ, които са възложени в тежест на длъжника Й. Р. Н..

Съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 14.06.2021г., взискателят е заплатил в брой за процесуално представителство по изп. дело адв. възнаграждение в размер на 350лв. Заплатена от взискателя с вн. бележка от 15.06.2021г. е и ДТ за изп. производство в размер на 20лв.

2

Обжалваното постановление на ДСИ от 06.07.2021г. за приемане на разноски е връчено на жалбоподателя на 12.07.2021г. лично, като настоящата жалба е подадена на 20.07.2021г., т.е. в рамките на двуседмичният срок по чл.436 ал.1 ГПК.

С молба от 19.07.2021г. до ДСИ взискателят го е уведомил за неизпълнение от длъжника на задължението за предаване на дете и на дати 04.07.2021г., 10.07.2021г. и 11.07.2021г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата с правно основание чл.436 ал.1 вр. чл.435 ал.2 т.7 ГПК е процесуално допустима, доколкото е подадена от активно процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл.435 ал.2 т.7 ГПК и в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 ГПК, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.435 ал.2 т.7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, като настоящата жалба има за предмет именно атакуваното постановление от 06.07.2021г. за приемане на разноски по изп. дело и възлагането им в тежест на длъжника по изпълнението. За разлика от исковото производство, в изпълнителното отговорността за разноски се преценява с оглед разпоредбата на чл.79 от ГПК. Съгласно чл.79 ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите когато: 1. делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2.изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; и 3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Следователно, съгласно чл.79 ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен, ако е налице някоя от хипотезите на предвидените в нормата три изключения. В процесният случай, длъжникът не твърди, а и от данните по делото не се установява да са налице освобождаващите от отговорност за заплащане на такси и разноски по изпълнението предпоставки по чл.79 ал.1 т.1,2,3 ГПК, поради което и направените от взискателя разноски по изпълнението в доказан размер от 370лв., от които 350лв. заплатено в брой адв. възнаграждение за един адвокат и 20лв. внесена ДТ за изп. производство, са за сметка на длъжника по общото приложимо правило на чл.79 ал.1 ГПК, поради което жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение, респ. обжалваното постановление на ДСИ по чл.535 ал.2 т.7 ГПК е правилно и законосъобразно. Разпоредбата на чл.79 ал.1 ГПК не обуславя понасяне на отговорността за разноските по изпълнението с доказано виновно поведение на длъжника на неизпълнение в случая на задължението за предаване на дете, поради което и оплакванията в жалбата за липса на изложени и аргументирани фактически основания за това в обжалвания акт на ДСИ и от там за липса на мотиви, са неотносими към предмета на 3 жалбата и като такива не могат да обосноват незаконосъобразност на обжалвания акт на ДСИ на това основание, а са релевантни в производство по обжалване постановлението за глоба по реда на чл.435 ал.2 т.1 ГПК. Независимо от горното и само за пълнота съдът излага, че доколкото посочените от длъжника със заявление в срока по чл.528 ал.2 ГПК причини за неизпълнение на задължението й за предаване на дете на посочените в молбата за образуване на изп. дело дати не са уважителни, то длъжникът е станала причина за завеждане на изпълнителното дело, неоснователно не изпълнява задължението си за предаване на дете и в хода на изпълнителния процес, съгласно установения режим, поради което и направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ във връзка с образуването и движението на изп. дело са необходими и подлежат на заплащане от длъжника на основание чл.79 ГПК. Длъжникът с жалбата не е възразил по размера на приетите разноски /в частност за заплатено адв. възнаграждение/, а само, досежно тяхната дължимост, поради което този въпрос е извън предмета на обжалване.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.437 ал.4 изр.2 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Съдът не е сезиран от страните с претенции за разноски и не дължи произнасяне.

Мотивиран от горното и на основание чл.437 ал.4 ГПК, Великотърновски окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с правно основание чл.436 ал.1 вр. чл.435 ал.2 т.7 ГПК на Й. Р. Н. с постоянен адрес с.Царевец, ул.“Двадесет и пета“ №7, с ЕГН **********, против Постановление от 06.07.2021г. на ДСИ при РС – Свищов, постановено по изп. дело №63/2021г. по неговия опис, за приемане на разноски по изпълнителното дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

Решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от влязлото в сила решение да се изпрати на ДСИ при РС – Свищов за прилагане по изп. дело №63/2021г. по неговия опис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4