Решение № 1447 от 12.10.2021, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И

Е №1447 град Бургас,12.10.2021г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – град Бургас, четвърти състав, на двадесет и девети септември 2021 година, в публично заседание в състав :

СЪДИЯ: Галина Радикова при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело № 690 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.9б от ЗМДТ във вр. чл. 107, ал. 4 във вр. с чл.156от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от Д.З.З., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адв. З., против акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 107-1691/29.12.2016 година, издаден от главен специалист в отдел „Местни данъци и такси” при Община Айтос Н. Д. В., потвърден с решение № 2/24.02.2021г. на директора на дирекция "Финанси, бюджет и данъчно облагане" при Община Айтос, с който на жалбоподателя са определени задължения за данък върху превозните средства в общ размер – 754,93 лева, както следва: за 2011 година – 262,16 лева главница и 244,73 лева лихва; за 2012 година – 40,30 лева главница и 17,21 лева лихва; за 2013 година – 40,30 лева главница и 13,47 лева лихва; за 2014 година – 40,30 лева главница и 9,39 лева лихва; за 2015 година –40,30 лева главница и 5,28 лева лихва и за 2016 година – 40,30 лева главница и 1,19 лева лихва.

Жалбоподателят счита, че АУЗД и потвърждаващото го решение са издадени при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Посочва, че липсва яснота как е определен размера на дължимите суми, както и за какви данъчни периоди се отнасят същите. Прави възражение за изтекла давност на установените с процесния АУЗД, задължения за 2011, 2012,2013 и 2014г. Твърди, че не дължи данък за МПС, за периода 2011-2016г., защото същото е предадено за скраап в морга за автомобили през 2009 година. Иска отмяна на оспорения акт.

Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.З., поддържа жалбата на посочените в нея основания. Подробни аргументи излага в писмена защита.Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът - директор на дирекция "Финанси, бюджет и данъчно облагане" при Община Айтос, не изпраща представител. С молба вх. № 5220/ 18.05.2021г. представя доказателства, като заявява, че намира оспорването за неоснователно по посочените в решението, основания.

І.ПО

ДОПУСТИМОСТТА:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването-адресат на акта, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК- л.23.

ІІ. ФАКТИТЕ:

С договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 29.12.2003г. (л.64) Д.З. придобил собствеността над лек автомобил „Опел Кадет“ с рег.№ *******, рама с идентиф.№ WOL000043H2601348, двигател № 20SEH14020813, цвят: св. Сив.

Въз основа на декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ вх. №

0044/12.01.2004г.(л.63), подадена от З. и на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ към Община Айтос издал АУЗД № 107-1691/29.12.2016г. (л.56), с който на жалбоподателя били определени задължения за данък върху превозните средства в общ размер – 754,93 лева, както следва: за 2011 година – 262,16 лева главница и 244,73 лева лихва; за 2012 година – 40,30 лева главница и 17,21 лева лихва; за 2013 година – 40,30 лева главница и 13,47 лева лихва; за 2014 година – 40,30 лева главница и 9,39 лева лихва; за 2015 година –40,30 лева главница и 5,28 лева лихва и за 2016 година – 40,30 лева главница и 1,19 лева лихва.

В хода на административното производство било установено, че процесното моторно превозно средство е регистрирано на 8.01.2004г. с нов собственик Д.З.З., с извършена промяна на регистрационния му номер с нов- А3336ВА (л.24).

АУЗД № 107-1691/29.12.2016г. бил изпратен на З. на 06.02.2016г. по пощата с писмо, с известие за доставяне на адрес – гр.******, ул.“******“ №*. Писмото се върнало на 15.02.2017г. с отбелязване „Получателят се е преместил на друг адрес“. С известие за доставяне № ИД PS 8500 0042XT Q, АУЗД бил изпратен отново по пощата с писмо с обратна разписка на 21.03.2017г. на същия адрес, като писмото отново се върнало с отбелязване „Получателят се е преместил на друг адрес“. Поради това административният орган извършил връчването на АУЗД № 107-1691/29.12.2016г. по реда на чл.32 от ДОПК, чрез поставяне на съобщение за съставения акт в Община Айтос, отдел „Местни данъци и такси“ и чрез публикуване на съобщението на интернет страницата на община Айтос на 21.06.2017г.(л.62).

На 23.10.2017г. Община Айтос подала молба до Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Айтос за образуване на изпълнително производство за събиране на публични вземания по реда на ГПК против Д.З. (л.54) относно общински вземания, установени с процесния АУЗД.

На 20.10.2020г. З. подал жалба вх.№ Ж-95/20.10.2020г. (л.46) против АУЗД № 107-1691 от 29.12.2016г.

С решение №1 от 30.10.2020г.

(л.43) директорът на Дирекция „Финанси, бюджет и данъчно облагане“ към Община Айтос оставил без разглеждане жалбата като недопустима - подадена след влизане в сила на обжалвания АУЗД и след образуване на изпълнително дело. Решението било връчено на З. на 02.11.2020г. чрез пълномощник.

Решението било оспорено по съдебен ред пред Административен съд Бургас, който с Определение № 256/04.02.2021г., постановено по адм.д.№ 2395/2020г., го отменил и върнал преписката на административния орган с указания за произнасяне.

В изпълнение на посочения съдебен акт било издадено процесното решение №2/24.02.2021г.(л.19), потвърждаващо АУЗД.

Решаващият орган посочил, че актът бил издаден от компетентен орган, изрично овластен със Заповед № РД-08-245а/27.05.2009г. на кмета на Община Айтос. Относно възраженията за изтеккла давност, приел, че към момента на издаване на АУЗД погасителната 5-годишна давност не е изтекла, като същата се прекъсва с издаване на акт за установяване на публично вземане. На последно място констатирал, че към преписката не са представени документи, доказващи бракуването на процесния лек автомобил, което предпоставило извод, че размерът на дължимия данък е правилно определен, а АУЗД бил потвърден.

Според преодставена информация от началник сектор „ПП“ ОДМВР Бургас (л.89), към настоящият момент лек автомобил „Опел Кадет“ с рег.№ *******, рама с идентиф.№ WOL000043H2601348, двигател № 20SEH14020813 не е с прекратена регистрация. Същият е в движение, с регистрирана настояща собственост на Д.З.З. от 8.01.2004г.

В хода на съдебното производство ответникът е представил документи, удостоверяващи начина на определяне на данъчните задържения на жалбоподателя л.94-97) и документ, удостоверяващ плащането на дължим данък за 2004г.

Справката за начина на определяне на задълженията на лек автомобил ****** за периода 1.01.2004.- 31.12.2021г. сочи, че задълженията за 2004 и 2005г. са определени на база „к.с.“, на основание ЗМДТ, бр.45/30.04.2002г. при ставка за 1 „к.с.“ 0,40лв, като за всяка една от двете години задължението е в размер на 34 лв.

За 2006 и 2007г. задълженията са определени на база „kW“, при ставка за 1 „kW“ 0,54лв., като за всяка една от двете години задължението е в размер на 33,40 лв. За всяка една от годините допълнително са посочени суми в размер на 34лв., респ.

67,48лв., представляващи „дължими недобори“ от предходните години.

За периода 1008- 2016г. задълженията са определени на база „kW“, при ставка за 1 „kW“ 0,65лв., като за всяка една от годините задължението е в размер на 40,30 лв.

Отделно за всяка една от годините пред този период са посочвани и „недобори“ от предходни години, като за 2011г. недоборът е в размер на 181,56лв.

ІІІ.ПРАВОТО:

Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това, административен орган.

Според чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Нормата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ, сочи че в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

Със заповед №

РД-08-245а/27.05.2009г. на кмета на Община Айтос, са определени поименно служителите на общинската администрация с права и задължения на органи по приходите. Издателят на процесния АУЗ Н. Д. В. е определен с т. 1 от заповедта на кмета с права и задължения на орган по приходите по ДОПК, при установяване и събиране на местни данъци и такси.

Потвърждаващото акта решение, е издадено от директора на дирекция "Финанси, бюджет и данъчно облагане" при Община Айтос, който притежава материалноправна компетентност по см. на чл. 4, ал.5 от ЗМДТ.

Оспореният акт е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, според който органът по приходите служебно издава акт за установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.

В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по делото, че жалбоподателят не е платил задълженията си данък за собствения му автомобил за процесния период.

При издаването на обжалваният акт от административният орган не са допуснати съществени нарушения процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Съдът намира за неоснователно възражението за липса на мотиви, тъй като основанието и начина на определяне на дължимия данък, са посочени в документи, които са част от административната преписка.

Не е налице и твърдяната неяснота относно липсата на дата, индивидуализираща посочената в оспорения акт, декларация.

По делото е представена декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ, подадена от Д.З. на 12.04.2004г. под № 0044 за придобиване на процесния лек автомобил. Към декларацията е представен договор за покупко- продажба, индивидуализиращ автомобила с посочване на марка, модел и номера на рама и двигател.

Именно тази декларация е посочена в АУЗД. По делото не се твърди, а и няма доказателства за процесния период З. да е подавал друга декларация със съдържание, различно от това по декларация № 0044/12.04.2004г. тук следва да се посочи и че датата на подаване на декларацията значително предхожда проверявания период, т.е. няма основание дори да се предполага, че за този период задължението не следва да е в размер за една календарна година.

Материалният закон е приложен правилно.

Разпоредбата на чл.53 сочи, че данъкът за превозните средства се заплаща от собственика им.

В случая собствеността върху автомобила е доказана, както с подадената декларация и представения с нея, договор, така и с данните предоставени от сектор „ПП“ но ОДМВР Бургас, според които превозното средство е регистрирано като собствено на Д.З. от 8.04.2004г. до настоящия момент. Поради това жалбоподателят е данъчно задължено лице по смисъла на закона и дължи данък по силата на чл.52, т.1 от ЗМДТ.

Възражението, че данък не се дължи, защото през 2009г. автомобилът е бил предаден на скрап в морга за автомобили, е неоснователно.

Както вече бе посочено, данъкът се дължи за превозни средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на Република България, а за процесния период няма доказателства лекият автомобил да е бил дерегистриран. Липсата на платена застраховка „Гражданска отговорност“ не е факт, предпоставящ извод за липса на регистрация. Във всички случаи на дерегистрация, дори тя да е извършена служебно се изисква наличие на акт, издаден от компетентен орган, какъвто в случая липсва.

Разпоредбата на чл.58, ал.4 от ЗМДТ е неприложима.

За периода 2001 и 2012г. действащата редакция на нормата гласи, че за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира,при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване.