Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 13566 от 07.10.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10850/2025
Вид
Определение № 13566
Подписан
07.10.2025
В сила
07.10.2025
Състав
Евгения Мечева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13566 гр. Варна, 07.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110110850 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 389 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на Д. С. Асенов, чрез процесуалния му представител – адв. А.

Р., обективирана в подадената искова молба, за допускане на обезпечение на предявените срещу Ф. С. Г., евентуално съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 59, ал.

1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 12000 лв., представляваща ½ част от изплатеното от застрахователя ЗД „БУЛ ИНС“ АД застрахователно обезщетение на ответницата Ф. С. Г. за настъпила пълна щета на собственото между страните МПС – лек автомобил „БМВ И 3“, с рег. № ЕА4060АА, цвят сив/черен, ведно със законната лихва върху сумата 12000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.09.2025 г. до окончателното й изплащане, чрез налагане на следните обезпечителни мерки: „запор“ върху банковите сметки на ответницата в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, както и „запор“ на получаваното от ответницата трудово възнаграждение от работодателя Областна Дирекция на МВР-Варна, отдел „Криминална полиция“.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен на 15.04.2025 г. с решение по гр. д. № 2130/2025 г. по описа на ВРС. По време на брака си придобили в режим на СИО лек автомобил „БМВ И 3“, с рег. № ЕА4060АА, цвят сив/черен. На 25.12.2024 г. автомобилът претърпял ПТП, в резултат на което настъпила пълна щета. Поддържа, че застрахователят ЗД „БУЛ ИНС“ АД е изплатил на ответницата застрахователно обезщетение в размер на 24000 лв., като последната отказва да му изплати неговия дял, равняващ се на половината от тази сума, а именно 12000 лв. Моли исканото обезпечение да бъде допуснато.

Съдът, като прецени наведените в молбата твърдения и приложените към нея писмени доказателства и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

За да е основателна молбата за допускане на обезпечение в тежест на молителя е да установи допустимостта и вероятната основателност на предявения иск, обезпечителната си нужда, както и исканата обезпечителна мярка да е адекватна на търсената защита.

Съдът намира, че исковата молба удовлетворява формалните и съдържателни изисквания за редовност и че предявените в евентуалност осъдителни искове са допустими.

Претенциите се отнасят до парични вземания, конкретизирани по основание и размер. На този етап от производството, предвид неговата висящност, задълбочена преценка за вероятна основателност на исковете от настоящия съд би довело до предварително произнасяне по спора, което е недопустимо. Характерът на исковите претенции предполага наличието на обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391, ал. 1 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че обезпечителната нужда за кредитор с твърдяно неудовлетворено парично вземане се презюмира. Поисканите обезпечителни мерки – налагане на запор върху банкови сметки и запор върху трудово възнаграждение, кореспондират на изпълнителни способи за 1 принудително изпълнение на парични вземания и целят осигуряване и запазване в имуществото на длъжника на парични средства, които да могат да послужат за удовлетворяване на кредитора до размера на вземането му. Предвид посоченото, съдът приема, че исканите обезпечителни мерки са адекватни на търсената защита. С цел да не се допусне неоснователно ограничаване на правата на длъжника запорът следва да бъде допуснат чрез преминаване от сметка в сметка до достигане на общия размер на предявения иск. До същия размер следва да бъде допуснат и запорът върху трудовото възнаграждение на ответницата.

Предвид етапа, на който се намира производството и с оглед вида и размера на предявените искове, съдът приема, че обезпечението следва да бъде допуснато при условията на гаранция, на основание чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК. Още повече, че съгласно чл.

391, ал. 2 ГПК съдът може да задължи ищеца да представи гаранция и в случай по чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, тоест дори когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства /а такива в производството към настоящия момент не са налични – направени са единствено искания за събирането на относими за спора доказателства/. Предвид размера на преките и непосредствените вреди, които ответницата ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно, съдът приема, че размерът на гаранцията следва да бъде определен на сумата 1200 лв. /10 % от размера на претендираното вземане/.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявените от Д. С. Асенов, ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Трошево“ № 37, ет. 10, ап. 105, срещу Ф. С. Г., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. „Възраждане“, бл. 1, ет. 10, ап. 59, евентуално съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 12000 лв., представляваща ½ част от изплатеното от застрахователя ЗД „БУЛ ИНС“ АД застрахователно обезщетение на ответницата Ф. С. Г. за настъпила пълна щета на собственото между страните МПС – лек автомобил „БМВ И 3“, с рег. № ЕА4060АА, цвят сив/черен, ведно със законната лихва върху сумата 12000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.09.2025 г. до окончателното й изплащане, чрез налагане на следните ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ:

„ЗАПОР” върху банковите сметки на ответницата в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, чрез преминаване от сметка в сметка до достигане на общия размер на предявения иск – 12000 лв. общо за всички сметки в посочената банка, както и „запор“ на получаваното от ответницата трудово възнаграждение от работодателя Областна Дирекция на МВР-Варна, отдел „Криминална полиция“, до размера на вземането от 12000 лв. , на основание чл. 389, ал. 1 ГПК, срещу представяне на парична гаранция в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ по сметка на ВРС.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД в полза на „Д. С. Асенов , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Трошево“ № 37, ет. 10, ап. 105, след представяне на доказателства за внесена по сметка на Варненски районен съд парична гаранция в размер на 1200 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.

Препис от настоящето определение да се връчи на ищеца.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2