Решение № 15674 от 15.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15674 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110108787 по описа за 2024 година

С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу К. Й. С. кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 5217,72 лв. – представляваща 4/6 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх. А, ап. 7, аб. № 274807, за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 16.02.2024 г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 565,15 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 5217,72 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г.- 18.01.2024 г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 45,75 лв. – представляващо 4/6 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх. А, ап. 7, за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 16.02.2024 г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 8,24 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 45,75 лв. за периода 16.07.2021 г. – 18.01.2024 г.

С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу Р. С. С. и Д. С.

С. кумулативно обективно съединени осъдителни искове, с/у всеки както следва:

1

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1304,43 лв. – представляваща 1/6 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх. А, ап. 7, аб. № 274807, за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 16.02.2024 г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 141,29 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1304,43 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г.- 18.01.2024 г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 11,44 лв. – представляващо 1/6 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх. А, ап. 7, за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 16.02.2024 г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,06 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 11,44 лв. за периода 16.07.2021 г. – 18.01.2024 г.

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх.

А, ап. 7, тъй като ответниците се явяват съсобственици на имота за процесния период, съответно са легитимирани да отговарят за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника Р. С. С. с твърдения за неоснователност на исковете. Вземанията се оспорват само по основание, но не и по размер.

Наведено е възражение за давност. Сочи се, че ответникът не притежава качеството „потребител“, както и че липсва облигационна връзка между него и ищеца. Оспорва да е собственик или носител на ограничено вещно право върху процесния имот, в която насока излага подробни съображения, като посочва, че друго лице е титуляр на партидата, открита при ищеца. Въведени са възражения относно активната материална легитимация на ищеца относно претендираните суми за дялово разпределение. Моли да не се назначават експертизи. Оспорва се претенцията за лихви. Моли се за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Ответницата К. Й. е подала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с твърдения за неоснователност на исковете. Сочи се, че ответницата не притежава качеството „потребител“, оспорва да е собственик или носител на ограничено вещно право върху процесния имот, както и да е налице облигационна връзка между нея и ищеца. Оспорва се претенцията за лихва, в която насока са въведени съображения във връзка с ОУ на ищеца.

Навежда възражения относно годността на СТИ. Излага доводи относно приспадането и начисляването на суми по изравнителни сметки. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

2

Отговор на исковата молба е депозиран и от ответницата Д. С. С., с твърдения за неоснователност на исковете. Сочи се, че ответницата не притежава качеството „потребител“, както и че не е ползвател на имота. Не се оспорва, че в процесния имот е доставена топлинна енергия в съответното количество. Счита, че другата ответница – К. С. се намира в договорни отношения с ищеца. Оспорват се претенциите за лихва. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Топлофикация София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да имат качеството на потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

От представения по делото Нотариален акт от 27.12.1979 г. е видно, че на същата дата К. Й. С. е придобила 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 2, вх. А, ап. 7.

Неоснователно е възражението на ответника, че потребител е вещният ползвател на имота, тъй като при прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане не се запазва правото на ползване върху същия от прехвърлителя, освен ако изрично не е било 3 уговорено. В случая в Нотариален акт от 27.12.1979 г. не е било предвидено запазване на пожизненото право на ползване от прехвърлителите.

Тоест, следва да се приеме за доказано, че К. Й. С. е собственик на 1/2 ид.ч. от имота, съответно потребител за същата част.

Съдът в доклада си и по реда на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК е разпределил на ищеца доказателствената тежест да установи, че е налице действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците, т.е. да притежават качеството „потребител“ на топлинна енергия за процесния период и относно описания в исковата молба имот. Указано е, че не се сочат доказателства за горното.

За доказване принадлежността на правото на собственост на процесния имот, към исковата молба е приложен Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 26.08.1993г. върху процесния имот. В него като собственици на имота са посочени К. С. и съпругът Светослав С..

Съдът намира, че с това писмено доказателство ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване качеството на К. С. на „потребител“ на топлинна енергия за останалата 1/2 ид.ч. Това е така тъй като Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека не представлява пряко доказателство, удостоверяващо титуляра на правото на собственост върху топлоснабдявания имот. Действително, при изготвянето на нотариалния акт за ипотека нотариусът извършва проверка относно собствеността на имота. Въпреки това съдът не е обвързан от тази му преценка, като по делото следва да бъдат представени всички доказателства в тази насока/въз основа на които е работил нотариуса/, за да може съдът да достигне до самостоятелно заключение относно носителя на правото на собственост.

Поради горното този документ може да служи само като индиция, че посочените в него лице/а са притежавали право на собственост върху процесния имот, но не е достатъчен, за да обуслови категоричен извод в тази насока.

Само като индиция може да служи и посочването в нотариалния акт от 27.12.1979 г., че К. С. е съсобственик на процесния имот. Това отново е заключение на нотариуса, изготвил акта, което не би могло да бъде проверено/вероятно основано на представения му договор от 04.04.1973г. или друго приложение на НА/ и което не обвързва съда.

Така и съгласно константната съдебна практика на СГС: Решение № 263576 от 1.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8077/2020 г.; Решение № 1278 от 27.02.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 10299/2016 г.; Решение № 263354 от 25.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1793/2020 г.;

Решение № 263944 от 15.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 5416/2020 г. и др.

Не се доказва в условията на пълно и главно доказване също, че имотът е бил придобит от К. С. по време на брака със Светослав С.. Действително, от представена по делото справка за наследници е видно, че К. С. и Светослав С. са били женени към дата на смъртта на Светослав С. - 12.12.2022г. и че наследници на Светослав С. са ответниците К.

С., Р. С. С. и Д. С. С.. За да се приеме твърдяното от ищеца следва да се предположи, че К.

С. е била женена за Светослав С. още към 04.04.1973г., датата на която вероятно е придобита 4

1/2 ид.ч. от имота. По делото единствено съществува индиция за наличие на брак между двамата към датата на нотариалния акт от 27.12.1979 г., тъй като вписаното в него фамилно име на К. С. съвпада с това на Светослав С.. Съдът, обаче, не борави с предположения, а следва да приеме за установено единствено доказаното в условията на пълно и главно доказване по делото, каквото в случая не е проведено.

По тези съображения, съдът счита претенциите срещу Р. С. С. и Д. С. С. за неоснователни, поради липса на доказана материална легитимация на ответниците. Съдът счита единствено ответницата К. С. за потребител на 1/2 част от доставената в имота топлина енергия.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.