Решение № 14501 от 24.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14501 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110103660 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на К. И. В., с ЕГН: ********** и адрес:

**********, доуточнена с молба с вх. № 34293/02.02.2024 г., подадена чрез адв. С. Р., срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК: 121130788, с адрес на управление: гр. София, бул. „С.ско шсе“ № 67А, представлявано от Павел Димитров и Валентин Илиев, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение по застрахователна полица № 180123000074639, сключена с ответното дружество, за претърпени неимуществени вреди болки, страдания и неудобство, в резултат на претърпяна от ищеца злополука – настъпила на 12.07.2023 г. в Швейцария, в Алпите при слизане от вр. Вайсмийс, по западния склон на ледник „Трифт“, ведно със законна лихва върху претендираната главница от 12.07.2023 г. /датата на настъпване на злополуката/ до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 12.07.2023 г. се намирал в Швейцария, в района на Аплите. Докато слизал от вр. Вайсмийс по западния склон на върха от т.нар. ледник „Трифт“ ищецът претърпял злополука. Същата настъпила около 13.15 часа като ишецът се движел по пътека на височина от около 3700 метра, когато паднал в цепнатина и си счупил крака. По време на разходката ищецът уточнява, че бил с туристическа екипировка – раница, турстически обувки, котки за сняг и туристически щеки, а времето било слънчево макар по повърхността на земята да имало сняг.

1

По-късно през същия ден е бил спасен от екип на Еър Цермат и му е била оказана медицинска помощ в болница в гр. Висп. След 3 дни бил изписан и му се е наложило да пътува в кола, за да се върне в България и да се оперира.

Твърди, че за пътуването си имал сключена застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“ с ответното дружество – полица № 1801231000074639 /с период на валидност от 10.07. – 21.07.2023 г/., валидна към датата на злополуката на територията на Швейцария с покрити рискове: медицински разноски и/или репатриране вследствие злополука или акутно заболяване – при платена премия и застрахователна сума до 25 000 евро.

След злополуката ищецът поддържа, че е информирал своевременно ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие.

Ищецът сочи, че от настъпилата злополука са му били причинени болки и страдания, чувствал се е зле, изпитвал е силни болки в цялото тяло, като все още изпитва остатъчни болки. Преди злополуката е бил в много добро общо здравословно състояние, но последната е имала неблагоприятни отражения при изпълнение на служебните, семейните и други негови задължения.

Посочва, че е поканил ответника да му изплати застрахователно обезщетение и е била образувана преписка по щета № 0000-1801-238288/13.07.2023 г. На 08.08.2023 г. с писмо с изх. № 7749, ЗК „Лев Инс“ АД е отказало да изплати застрахователно обезщетение и разходите за престой и лечение в болница в Швейцария.

С исковата молба са представени: електронна кореспонденция между К.

В. и ЗК „Лев Инс“ АД; застрахователна полица № 1801231000074639 и предложение за сключването й; писмо с изх. № 7749 с дата 08.09.2023 г. от ЗК „Лев Инс“ АД; общи условия за застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“, код 1801; епикриза № 27318/2023 г.; фактури за оперативно лечение, преглед и такса – 3 броя; касов бон за закупени лекарства и 2 рецепти; преклиничен доклад; доклад за излизане.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото – ЗК „Лев Инс“ АД, чрез адв. Десислава Тодорова, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Ответното дружество твърди, че не дължи изплащане на претендираното обезщетение, тъй като злополуката е настъпила по време на практикуване на екстремен спорт (алпинизъм), в нарушение на т. 18, т. 19, т. 22 и т. 11 от Общите условия на застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“.

Посочва, че действително е образувана преписка по щета № 0000-180101-23-8288 като писмо с изх. № 7749/08.09.2023 г. и е постановен отказ за изплащане на застрахователното обезщетение.

С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена.

По делото е изготвена съдебно-медицинска /СМЕ/ с вх. № 198404/17.06.2024 г. Разпитан е и свидетел – И.П.Т..

В съдебно заседание, проведено на 25.06.2024 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска в пълен размер.

2

Процесуалният представител на ответника изразява становище за цялостно отхвърляне на иска.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори /а и от приложените доказателства: застрахователна полица № 1801231000074639 и предложение за сключването й, както и ОУ към същата/ се установява, че между ищеца К. И. В. като застрахован и ответното дружество като застраховател е сключена застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“. Съгласно полицата целта на пътуването е била туризъм/бизнес, уговорените покрити рискове са: медицински разноски и/или репатриране вследствие на злополука или акутно заболяване /ФЛ/ вкл.

Ковид 19 /25 000 евро/ и разноски за спешно дентално лечение /350 евро/.

Застраховката е с период от 10.07.2023 г. до 20.07.2023 г. при премия от 19.75 лева, платена изцяло. На последно място, видно от полицата същата е с покритие: цял свят, без Турция, САЩ, Канада, Египет, Тунис и Алжир.

Не се спори и че на 1 2.07.2023 г. ищецът бил на територията на Швейцария – като предприел изкачване на връх в Алпите – а именно вр.

Вайсмийс. При слизане от върха по западния му склон през ледник „Трифт“ около 13.15 часа при надморска височина от 3700 метра ищецът претърпял злополука – като паднал в цепнатина – от височина около 10 метра. При пропадането в цепнатината ищецът си счупил крака. Предвид невъзможността му да се придвижва сам бил повикан екип от Еър Цермат, който спасил ищеца и му оказал медицинска помощ. Видно от медицинска документация ищецът бил хоспитализиран в болница в гр. Висп – поради падане в пукнатина на глетчер с височина от около 10 метра, довело до счупване на десен крак в областта на глезена, а след това бил освободен.

Страните не спорят /а и от представена помежду им кореспонденция се установява/, че при връщането си в България ищецът своевременно уведомил ответника застраховател за претърпяната злополука. В тази връзка и в ответното дружеството била образувана щета под № 0000-1801- 01-238288/13.07.2023 г. Ответното дружество обаче отказало да заплати на ищеца обезщетение с аргумента, че ищецът се е намирал в подножието на връх Матерхорн – на надморска височина над 3700 м. – като е упражнявал спорт „алпинизъм“, който като екстремен спор бил изключен от застрахователното покритие.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза /изготвена след личен преглед на освидетелстваното лице/, както и от приложената медицинска документация, се установява, че ищецът е претърпял счупване на малкия пищял на дясна подбедрица в областта на глезенната става и изкълчване на същата – което му е причинило трайно затруднение на движенията на десен долен крайник повече от 30 дни.

При ищеца е проведено оперативно лечение – чрез открито наместване на на счупването и фиксиране на фрагментните с плака и винтове. При 3 нормално протичане на лечението възстановителният период бил около 4 месеца – като през първите 2 месеца болките били с по-голям интензитет.

Според вещото лице е налице причинна връзка между получените увреждания и механизма на получаването им, описан в исковата молба.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата кореспондира с приложената по делото медицинска документация, не е оспорена от страните в производството, които не са се възползвали от правото си да поставят въпроси на вещото лице.

От показанията на свидетеля И.П.Т. /на ищеца, без дела и родство със страните по делото/ се установява, че познава ищеца от поне 10 години, като двамата често ходели на разходки в планините.

Относно процесния инцидент свидетелят разказва, че с ищеца били в Швейцарските Алпи, в долината на Сас. Групата им се състояла от трима души като имали планове за 10-12 дни да изкачат четири върха – с надморска височина около 4000 метра всеки. Доколкото пътуването им било през м. юли времето било хубаво и групата заминала за Швейцария именно с цел да извършва посочените изкачвания в Алпите. Поради това и групата имала съответната екипировка – въжета, пикери и обувки тип „котки“.

На следващо място свидетелят разказва, че с оглед адаптация към условията групата им решила първо да изкачи връх Вайсмийс – където маршрутът бил нормален и не изисквал специална подготовка. За целта групата първо ползвала лифт, който ги качил до 3000м. надморска височина, а след това поели по пътека. Достигнали върха, престояли там около половин част, след което почнали да слизат обратно. В тази връзка свидетелят уточнява, че върхът е перманенетно заснежен от около 3150 м. надморска височина, поради което свидетелят, ищеца и другият им приятел ползвали котки.

От показанията на свидетеля се установява, при слизане от върха – между 13 часа – 14 часа във все още заснежената му част, ищецът, който се движел най-отпред, поради пропадане на снега, паднал в цепнатина – около 12 – 15 метра надолу. В тази връзка на свидетеля и другия участник в изкачването се наложило да извадят ищеца с въже. Тъй като ваденето отнело около час, а и ищецът бил със счупен глезен групата извикала спасители, които пристигнали с хеликоптер. Член на спасителния екип също пострадал при операцията като паднал в цепнатината, поради което и след спасяване на последния, ищецът бил свален с хеликоптера до лифта, а от там с линейка до болница.

Свидетелят твърди, че в болницата в Швейцария обездвижили крака на ищеца, но не му правили операция. След станалото групата се прибрала в България с микробус. Пътуването било около 1200 км. и крайно неудобно за ищеца заради поставената му имобилизация.

При пристигането си в България ищецът се прибрал в дома си, няколко дни провел консултации с лекари и чак след това постъпил в болница. Била му 4 направена операция – като престоял още 4 дни в болница, а след това възстановителният период продължил няколко месеца.

В показанията си свидетелят твърди, че за ищеца било най-тежко това, че пострадал десният му крак и не можел да управлява автомобил, което се отразило на бизнеса му. През възстановителния период ищецът не можел да се вижда с приятелите си, трудно се качвал и слизал от стълби и имал нужда от помощта на жена си. Пиел обезболяващи и се чувствал непълноценен.

Според свидетеля маршрутът до вр. Вайсмийс бил нормален съгласно относимата литература – водел се лесен – без необходимост от специфична подготовка или екипировка.

Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски показания. Изнесените от свидетеля твърдения са ясни, последователни и еднопосочни, не са оспорени от страна на процесуалните представители на страните, а кореспондират и на останалите представени по делото доказателства, поради което и съдът кредитира същите, тъй като не намира основания за поставяне под съмнение на тяхната достоверност. В тази връзка и съдът намира, че следва да цени ангажираните гласни доказателства при формиране на правните си изводи по делото.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 426, ал. 1 от КЗ.