Решение № 179 от 21.06.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …

… … град Кърджали, 21.06.2022 год.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Кърджалийският административен съд,

………....…..………….. в публично ……….…….. заседание на двадесет и трети май …………....……....….……………..…..……….…………………….. през 2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря …………………………………….....…..….

Мелиха Халил, .......................................... като разгледа докладваното от ........................... съдията Виктор Атанасов ......................... административно дело №102 ... по описа за ....................... 2022 година ........................ и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х /чл.145 и следв./ от

Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.107, ал.2 от ЗАвтП.

Образувано е по жалба на „ЕСД Конструкшън”

ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, с ЕИК ***, с управител З. Ш.

Д., подадена чрез пълномощник - адв.В.К. от АК - ***, със съдебен адрес ***, ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1094 от 23.02.2022 год., издадена от началник отдел „Контрол” в РД „Автомобилна администрация” – Пловдив, с която, на основание чл.107, ал.1, във вр. с чл.106а, ал.1, т.1, б.„в” и ал.2, т.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/, е приложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б.„в” и ал.2, т.1 от ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер №*** и отнемане на свидетелство за регистрация №***, на товарен автомобил, марка „Волво ФМ 340”, собственост на „ЕСД Конструкшън” ЕООД ***, ЕИК ***.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че заповедта е връчена на лице без представителна власт, като е разбрал за съществуването й едва на 18.03.2022 год. и по тези съображения, моли съда да приеме, че настоящата жалба е в срок. По същество твърди, че по отношение на оспорената заповед са налице нарушения на чл.146, т.1, 3, 4 и 5 от АПК, като твърди най-напред липса на компетентност на органа, издал заповедта. На следващо място, в жалбата се твърди, че липсва описание на фактическите и правните основания за издаване на индивидуалния административен акт, както и конкретен адресат на същия, че няма и мотиви съгласно чл.59, ал.1 от АПК. Твърди се също, че е неизвестен адресатът на оспорения ИАА, като в заповедта било посочено, че същата следва да се доведе до знанието на собственика на МПС и водача. Жалбоподателят допуска, че цитираният АУАН е съставен и връчен на водача, но принудителната мярка касаела МПС, което е собственост на дружеството и в този смисъл, липсвала яснота, кой е действителният адресат на заповедта и кое е лицето, имащо право на жалба, т.е. е дружеството, то по отношение на него не били налице основанията за издаване на ПАМ, с оглед липсата на АУАН, но ако е водачът, то той не бил в състояние да извършва правни и/или фактически действия на разпореждане (подаване на заявление по чл.126 от ЗАвП, евентуално договор за наем с превозвач и включването му в лиценз по чл.6 от ЗАвП) с МПС, собственост на дружеството. Твърди се, на следващо място, че в ПАМ не били отразени всички данни, в това число, дали се изисква лиценз по смисъла на чл.126, ал.1 от ЗАвП или се касае за разрешителен режим по смисъла на чл.126, ал.11 от ЗАвП, като нямало посочена конкретно нарушена разпоредба. Сочи се, че органът се е позовал на констатациите, съдържащи се в АУАН №316237/22.02.2022 год. който или не е надлежно връчен на дружеството, или дружеството не е адресат на същия. На следващо място се твърди, че по оспорения ИАА нямало каквито и да е обстоятелства за това, как наложената принудителна мярка е реализирана чрез изземване на регистрационните табели и свидетелството за регистрация. Сочи се, че текстът на чл.106а от ЗАвП се прилага за преустановяване на административните нарушения и следователно, за да се приложи такава мярка, е необходимо на първо място да се установи извършването на административно нарушение, за което е предвидена такава мярка, както и че съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗАвП, в изпълнение на задълженията си по чл. 91 (тези по осъществяване на контрола по прилагането на закона при извършването на превози ла пътници и товари), длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения. В жалбата се сочи, че видно от чл.92, ал.3 от ЗАвП, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват съгласно ЗАНН и че от това следва, че съставянето на АУАН е предпоставка за издаването на заповед за принудителна административна мярка, тъй като представлява официална констатация за извършеното нарушение, като описаните фактически обстоятелства за административното нарушение съставляват едновременно и фактически предпоставки за издаването на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка.

Счита, че това се потвърждава и от разпоредбата на чл.106а, ал.3 от ЗАвП, съгласно която, в случаите по ал.2, т.1, регистрационната табела и посочените документи се изземват със съставянето на АУАН, а такъв акт в настоящия случай или липсва, или не е връчен на дружеството, а това представлявало нарушение на процесуалните правила, което е съществено.

Отделно от горното, жалбоподателят счита, че е налице и друго нарушение на административнопроизводствените правила, което също е от категорията на съществените такива, като се сочи, че със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б.„в” и ал.2, т.1 от ЗАвП, а именно - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Твърди се, че в конкретния случай нарушението не би могло да се отстрани, ако не бъдат върнати регистрационните табели и свидетелството за регистрация на МПС, като се сочи, че ЗАвП изисква лицензионен, съответно регистрационен режим, за извършване на превоз за собствена сметка и че в този смисъл, отстраняване на нарушението по смисъла на чл. 106а, ал.1, т.1, б.„в” би трябвало да означава извършване на правни действия по лицензиране или регистриране на превозвача.

Сочи се също, че тези действия са свързани с обстоятелството, че при подаване на съответното заявление, МПС трябва да е технически изправно и да има издадено удостоверение за извършен технически преглед, като в случая, на товарен автомобил „Волво ФМ 340”, с peг.№***, удостоверението е изтекло на 23.02.2022 год. и предвид наложената ПАМ, няма как да бъде представено за преглед, съответно няма как ИААА да приеме документи на „неизправно” (без преглед) МПС. Жалбоподателят счита, че в този смисъл, така определената мярка е за срок от 12 месеца, без да са изложени мотиви за това, като този подход, на базата на действителната фактическа обстановка (и служебно известна на административния орган по реда на чл.11 от Наредба №Н-32) счита за несъответстващ на изискването за мотивираност на волята на администрацията и гарантиране на ефективни средства за защита на адресата на мярката (който й да е той). Сочи, че съгласно т.2 от ТР №4 от 22.04.2004 год. по ТД №4/2004 год. на ВАС, в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви съставлява основание за отмяна на административния акт и че изложението на органа (което не представлява мотиви по смисъла на чл.59 от АПК), са предпоставки за налагане на ПАМ от посочения вид и са елемент от фактическия състав на чл. 106а, ал.1, т.1, б.„б” и ал.2, т.1 от ЗАвП, поради което са неотносими към определянето на срока на наложената ПАМ.

Жалбоподателят моли с жалбата, да бъде отменена, като незаконосъобразна, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1094/23.02.2022 год. на началник отдел „Контрол” в РДАА - Пловдив към ИААА - град София, с която на дружеството реално е наложена санкция „Временно спиране от движение на МПС”, за срок до 23.02.2023 година.

Призоваван редовно за съдебните заседания, жалбоподателят „ЕСД Конструкшън” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, с ЕИК ***, с управител З. Ш. Д., се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. В.Г.К. от АК - ***, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че от събраните писмени доказателства по делото, че не се установява да са налице основания за издаване на оспорената заповед. Сочи, че видно от разпоредбата на чл.106а от ЗАвП, прилагането на принудителна административна мярка е с цел преустановяване на извършено нарушение, а както в самата заповед, така и от приложените по преписката писмени доказателства, не се установява, че по отношение на дружеството е налице извършено нарушение, с оглед на което да бъдат предприети принудителни административни мерки, с оглед изпълнение целта на закона, а именно - преустановяване на противоправното поведение. Сочи също, че в действителност е съставен акт, но на физическо лице, което не е собственик на процесното МПС, а същият е работник в дружеството и че съгласно практиката и задължителните указания по отношение правото на собственост, с Решение №34129 от 2003 год. на Европейския съд по правата на човека, задължително, по силата на Резолюция от месец април 2021 год., правото на собственост не може да бъде ограничавано под каквито и да е било условия и собственикът да бъде лишен от право да участва в съответното производство. Твърди, че с отнемането на табелите със съставения акт на лице, различно от собственика, се нарушава възможността за ефективни правни средства за защита и освен, че няма установено нарушение по отношение на дружеството, с оглед на което, при условията на чл.22 и чл.23 от ЗАНН и няма основание да бъде издадена съответната заповед за прилагане на ПАМ. Сочи също, че от друга страна, видно от цялата съдебна практика, подобни заповеди са връчвани и оспорвани единствено от физическите лица и в този смисъл, административният акт няма конкретен адресат и съответно, кое лице - физическото, на което е съставен акта или търговското дружество - собственик на превозното средство, има право да обжалва същия, респ. е налице задължение за определено поведение. Моли съда да уважи жалбата по изложените в нея съображения, както и моли да бъдат присъдени направените от дружество разноски, за които представя списък на разноските по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

Ответникът по жалбата – началник отдел „Контрол” в РД

„Автомобилна администрация” – Пловдив, редовно призоваван за съдебно заседание, не се явява, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена на съда административната преписка по издаване на оспорената заповед, в едно изречение е заявено само, че принудителната административна мярка е съобразена с изискванията на материалния и процесуалния закон.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Екземпляр/копие/ от оспорената заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.21/, е връчен на лице, вписано с имената Е. С. Д., с вписано ЕГН, на датата 23.02.2022 год., като за това лице няма абсолютно никакви данни, в какви отношения е с дружеството – жалбоподател, респ. дали има право да го представлява и да получава каквито и да е актове, издадени срещу дружеството или въобще свързани с дейността на същото. Липсват каквито и да е доказателства или данни, това лице да е упълномощено от управителя на дружеството-жалбоподател, да получава каквито и да е документи, в т.ч. и ИАА, свързани с дейността на дружеството, като няма и данни, дали същото това лице е в трудови правоотношения с „ЕСД Конструкшън” ЕООД или в някакви други, както и в какво качество същото е получило екземпляр от оспорената заповед. Жалбата против заповедта е подадена по пощата на датата 23.03.2022 год., чрез административния орган, чиито акт се оспорва, регистрирана в деловодството на РД „Автомобилна администрация” – Пловдив с Вх.№РД-14-1094/3/ от 24.03.2022 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.16/, като така подадената и регистрирана с посочения входящ номер и дата жалба, е изпратена и на електронната поща на съда, с молба, към която същата жалбата е приложена, ведно с копие от пълномощното на процесуалния представител на жалбоподателя и с документа – преводно нареждане за плащане към бюджета от 23.03.2022 год., удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса, като същата е регистрирана в деловодната система на АдмС – Кърджали с Вх.№685 от същата дата –