Решение № 3909 от 27.12.2019, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№

1942 гр. Перник, 27.12.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и седми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА при участието на секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 09239 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 410 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД срещу В.Е.К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от общо 556, 67 лева, от които сумата 416,00 лв. / четиристотин и шестнадесет лева./ - главница по цедиран договор за кредит от 07.05.2016 год., сумата 69,26 лв. /шестдесет и девет лева и 26 ст./ - договорна възнаградителна лихва за периода от 03.12.2016 г. до 07.05.2017 г., сумата 71,41 лв. /седемдесет и един лева и 41 ст./ - лихва за забава за периода от 04.12.2016г. до 23.08.2018 г. и законна лихва върху главницата 416,00 лв. от 30.08.2018 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника между ответника и “Банка ДСК” ЕАД е сключен договор за кредит №******/07.05.2015г.

По силата на същия кредиторът предоставил на ответника сумата от 547,88 лв., а ответникът се е задължил да я върне, ведно с договорна лихва в срок до 07.05.2017г. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора, поради което дължи сумата от 416 лв. – главница; 69,26 лв. – договорна лихва за период 03.05.2015 г. – 12.12.2015 г., 44.80 лв. – лихва за забава за периода 03.12.2016г. – 07.05.2017 г. и 71,41 лв. – лихва за забава за периода от 04.12.2016г. до 23.08.2018г. Твърди, че по силата на договор за цесия, сключен между него и “Банка

ДСК“ ЕАД на 18.10.2016 г., който е съобщен на ответника, е станал титуляр на описаните вземания. Сочи, че за тях е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което е образувано ЧГД № ****/**** г. по описа на Районен съд-Перник. Исканата заповед за изпълнение на парично задължение е издадена, като срещу нея длъжникът, връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 18.10.2016 г., сключен с “Банка ДСК“ ЕАД сумата от 416 лв., представляваща невърната главница по договор за кредит №******/07.05.2015г., 69,26 лв. – договорна лихва за период 03.05.2015 г. – 12.12.2015 г., 44.80 лв. – лихва за забава за периода 03.12.2016г. – 07.05.2017 г. и 71,41 лв. – лихва за забава за периода 04.12.2016г. – 23.08.2018г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по чгд №****/**** г. по описа на Районен съд-Перник. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски в исковото и заповедното производство.

Исковата молба е връчена на ответника на 13.06.2019г. чрез назначения му особен представител – адв. М.Г. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор.

Искът е оспорен по основание и размер. Ответникът оспорва получаването на заетата сума и съобщаването на извършената цесия на длъжника. Направил е възражение за нищожност на договора за кредит поради противоречието му с императивните разпоредби на ЗЗП. Оспорва дължимостта на вземанията за възнаградителна лихва и лихва за забава с твърдението, че ответникът не е поканен да ги плати. Оспорва редовността на воденото от ищеца счетоводство.

По делото са ангажирани множество писмени доказателства от страна на ищеца, като с нарочна писмена молба и при възражение от страна на ответника, чрез неговия процесуален представител е била извършена корекция на ЕГН-то на ответницата, поради техническа грешка при изписването му.

С доклада си, съдът е разпределил доказателствена тежест на страните в процеса, а именно- В тежест на ищеца е да установи наличието на твърдения договор, сключен между ответника и “Банка ДСК”ЕАД, изпълнението задължението на кредитора по него, вида и размера на задължението на ответника, както и наличието на договор за цесия за посоченото вземане и съобщаването му ответника. В тежест на ответника е да установи правоизключващите, правопрекратяващите и правопогасяващите факти. С оглед на въведени възражения от особения представител на ответника е била допълнена и с още един въпрос поисканата от ищеца и назначена съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК с №4481 от 31.08.2018г. по ч. гр. д. №**** по описа на съда за 2018 г. на ПРС, която е била връчена на ответника (в хода на заповедното производство – длъжник), при което същият, в срока по чл. 414 ГПК, не е направил възражение, като заповедта му е била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Настоящата искова молба е предявена в законоустановения едномесечен срок, поради което съдът намира същата за допустима и следва да се произнесе по нея.

По основателността:

„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК:

*********, е сключила с ответницата договор за кредит № ******, сключен на 07.05.2016г с което между страните възникнала облигационна връзка, регулирана от посочения договор и общите условия към него. Основното задължение на дружеството е била за предостави паричната сума в размер на 547.88 лева. Кредитополучателят е удостоверил с подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението“, че е получил сумата по заема, от което следва, че кредиторът е изпълнил договорните си задължения, което се установява впоследствие и от изслушаната по делото СИЕ.

Заемателят от своя страна се задължил, видно от представеното заверено копие от договора към исковата молба да заплати на кредитора 12 месечни погасителни вноски, включващи главница и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя (договорна възнаградителна лихва) съгласно раздел 3 от Общите условия по договора за заем и посочени в Погасителния план от договора. По причини, ирелевантни към спора, длъжникът преустановил обслужване на заема, като падежът на първата непогасена вносна настъпил на 03.12.2016г. Според раздел 6 от ОУ на Договора при забава на погасителните вноски се дължало обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. На 07.05.2017г. настъпил падежът на цялото задължение, с което станал изискуем целият неизплатен остатък от заема.

Видно от представените писмени доказателства по делото и от заключението по СИЕ се установява, че на

10.02.2017г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* се сключило Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 18.10.2016г. По силата на договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, станало второто дружество, поради което и възражението на ответната страна, че цесията е била извършена преди да настъпи падежа на вземанията се явява неоснователно.

В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, упълномощила цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е бил направен опит чрез изпращане на писмено уведомление до същия чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката се връща в цялост. В производството по делото се претендира, че връчването е било извършено с приложеното към исковата молба уведомление (в този смисъл Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС пот. д.№ 12/2009г.,11 т.о.,ТК).

Поради неизпълнение от страна на заемателя на договорните му задължения ищецът, в качеството си на цесионер по договора за заем, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр. д. № ****/****г. по опис на 3-ти състав при PC Перник има издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника и същият подава възражение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит, сключен с ДСК, по силата на който ответникът дължи на същото дружество претендираните суми. Ищецът е доказал и наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за продажба и прехвърляне на вземания и горепосоченото допълнително споразучение, поради което е вземането валидно е било цедирано на ищеца, слез окончателното падежиране на вземането по кредита. Ищецът, както и съобщаване на ответника за извършеното прехвърляне. Последното, ведно с исковата молба и приложенията към нея е връчено на ответника по реда на чл. 131 ГПК, което съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД (В този смисъл и Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о.).

Видно от приетата като доказателство съдебно-икономическа експертиза, то се установява, че Стоковият кредит е отпуснат от кредитора за закупуване на следните стоки е в размер на 512.90 лв., преведен на 07.05.2016 г. на търговеца “Технополис България” ЕАД:Абсорбатор ****** **** * * ***** цена 135.00 лв. 1 бройФурна микровълнова ******* ** *** *-* цена 129.00 лв. 1 брой, Телевизор ******* ** **** цена

229.00 лв. 1 брой, Друго *****цена 19.90 лв.

1 брой, е описано в заключението, съответно и на описаното в договора. Сумата 34.98 лв. е посочено в констативно-съобразителната част на експертизата, че е преведена застрахователна премия на застрахователя на 07.05.2016г. по застраховка с “ Групама животозастраховане “ ЕАД и “Групама застраховане” ЕАД.Размерът на задължението на кредитополучателя, съгласно заповед № 4481 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.08.2018 г. е изискуема главница за 416.00 лв., представляваща главница по цедиран Договор за стоков кредит, договорна възнаградителна лихва за периода 03.12.2016 г. - 07.05.2017 г. в размер на 69.26 лв., лихва за забава за периода 04.12.2016 г. до 23.08.2018 г. в размер на 71.41 лв., от които: лихва до цесията в размер на 7.03 лв. и законна лихва след цесията в размер на 64.38 лв“Банка ДСК” ЕАД е предоставило стоков кредит в размер на 547.88 лв. по Договор за стоков кредит № ****** от 07.05.2016 г. на В.Е.К., с краен срок на договора 07.05.2017 г. за закупуване на стоки и/или услуги от “Технополис България” ЕАД за сумата 512.90 лв., описано по-горе. В погасителния план, вещото лице е посочило, че е включен размера на предоставения кредит 547.88 лв., фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на 77.02 лв., общ размер дължим по договора за паричен заем 624.90 лв.Съгласно Договора за стоков кредит № ****** от 07.05.2016 г. на В.Е.К., кредитополучателя се задължава да погасява кредита на 12 равни месечни вноски - 11 вноски по 53.05 лв. и 12-та вноска 41.35 лв. на падежни дати по Погасителен план - 15 -то число на месеца, съгласно заключението, като същите във връзка с възражението на ответната страна, съдът не намира, че противоречат на добрите нрави или са налице нищожни клаузи, видно от всичко изложено.Общата сума на отпуснатият стоков кредит е в размер на 547.88 лв., от които главница 512.90 лв., застрахователна премия 34.98 лв. и договорна възнаградителна лихва - 77.02 лв. при 28.67 % фиксирана годишна лихва или 0.0796 % лихва на ден, ГПР - 32.78 %., с първа погасителна вноска 15.05.2016 г. и последна погасителна вноска на 07.05.2017 г.Кредитът е усвоен на 07.05.2016 г., с превода на сумата от 512.90 лв. на “Търговеца” - Технополис България ЕАД., а сумата на застраховката 34.98 лв. се превежда еднократно по сметка на застрахователите на 07.05.2016 г. Крайният срок на договора е 07.05.2017 г. с което целия неизплатен остатък от задължението станал изискуем. Вещото лице изрично е посочило в заключението си, че на 10.02.2017 г. се е сключило Допълнително споразумение между “Банка ДСК” ЕАД и “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 18.10.2016 г.и Приложение № 1 - сумата на задължението по цесията е 492.29 лв., от които главница - 416.00 лв., договорна възнаградителна лихва - 69.26 лв. и лихва за забава до цесията 7.03 лв.Кредитополучателят е заплатил суми в системата на “Банка ДСК” ЕАД в размер на 159.25 лв.: С платената сума в размер на 159.25 лв. са погасени следните задължения по пера: погасена главница-131.88лв., погасена договорна лихва-26.71 лв., погасена санкционираща лихва - 0.66 лв. След датата на цесията 10.02.2017 г. няма постъпили плащания от кредитополучателя по договора за стоков кредит. След датата на цесията новият кредитор е начислил законна лихва в размер на 64.38 лв. и с лихвата начислена да цесията 7.03 лв. общата лихва за забава е в размер на 71.41 лв. Вещото лице е заключило, че размерът на остатъчното задължение на длъжника В.Е.К., ЕГН: ********** по Договора за стоков кредит № ****** от 07.05.2016 г. е 556.67 лв., от които по пера задължението е следното: главница 416.00 лв., договорна лихва за периода от 03.12.2016 г. до 07.05.2017 г. 69.26 лв., лихва за забава за периода от 04.12.2016 г. до 23.08.2018 г. 71.41лв.