Решение № 186 от 05.11.2025, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Нова Загора, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20252220100844 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.8, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба с вх.№ 4261/ 12.09.2025г. от М. Б. А. ЕГН **********, лично и в качеството й на майка и законен представител на детето М. М. Б. ЕГН **********, двамата с адрес ******* против Т. Д. Т. ЕГН ********** с адрес ******* с правно основание чл.8 от ЗЗДН.

Иска се от съда да издаде заповед за защитата на нея и на непълнолетното й дете за срок от 18 месеца със следните мерки: да се въздържа от домашно насилие по отношение на нея и на детето М. М. Б.; да не приближава нея и детето М. М. Б., да не приближава жилището й с адрес *******, местата им за социални контакти и отдих и местоработата й – фирма ******“ град Нова Загора; да бъде задължен да посещава специализирани програми за коригиране на поведението, ако в региона има такава възможност.

На основание чл.18 от ЗЗДН е поискано издаването на заповед за незабавна защита на молителите, включваща посочените мерки, опоради наличието на пряка и непосредствена опасност живота и здравето им и пълната им безпомощност, предвид възрастта на детето и факта, че живеят в едно домакинство.

Молителката твърди, че е била във фактическо брачно съжителство с ответника от 26 години, от което имат родени две деца –пълнолетно и непълнолетното М., роден на 26.05.2010г.. В началото на съжителство отношенията им били нормални, но през 1 последните години мъжът започнал често да злоупотребява с алкохол и характерът му се променил. Станал гневен, избухлив, агресивен, измислял си разни неща и се ядосвал за тях.

Започнал да нагрубява жената, да я тормози словесно, да отправя заплахи за физическо посегателство и за увреждане на здравето й, първоначално на нея, а впоследствие и на децата. В началото това негово отношение не било системно, но постепенно станало ежедневие. С времето заканите станали физически тормоз и същият бил извършван в присъствието на децата им.

На 31.08.2025г. молителката не била на работа, защото трябвало да постъпи в болница поради сериозни здравословни проблеми със сърцето, което трябвало да се случи на 01.09.2025г.. Ответникът с поведението си осуетил нейните планове, защото се прибрал пиян и започнал още от вратата да я нагрубява. Продължил да я псува и обижда, ударил с ръка стъкло в жилището, което се счупило. Започнал да я гони от семейното им жилище и да я тормози да си събира багажа, както нея така и децата. При опит да влезне в къщата той й заявил, че няма да я пусне и я започнал да я блъска, хванал я за косата, започнал да я влачи и се опитал да я изхвърли. Синът им М. бил свидетел на случващото се и се намесил, което я спасило от физическия тормоз, на словесния продължил. Двамата сигнализирали за случващото се в РУ Нова Загора, чиито служители се отзовали на сигнала и се опитали да се намесят, но впоследствие ответникът бил отведен в управлението заради своето поведение.

Жената твърди, че неговото поведение представлявало психическо, емоционално и физическо насилие спрямо нея и М., изпитвала чувство на страх за здравето и психиката,както на себе си, така и на детето.

Молителката моли съда на основание чл.8 от ЗЗДН да издаде заповед за защита, с която да наложи на ответника, за максималния срок по закон 18 месеца следните мерки за защита от домашно насилие: да се въздържа от домашно насилие по отношение на нея и на детето М. М. Б.; да не приближава нея и детето М. М. Б., да приближава жилището й с адрес *******, местата им за социални контакти и отдих и местоработата й – фирма ******“ град Нова Загора; да бъде задължен да посещава специализирани програми за коригиране на поведението, ако в региона има такава възможност.

На основание чл.18 от ЗЗДН М. А. моли съда да издаде заповед за незабавна защита, включваща горните мерки, от извършването от ответника на психическо и физическо домашно насилие, изразяващи се в активни действия, които поставят в пряка, непосредствена и последваща опасност живота или здравето на нея и нейното дете.

В хода на делото са представени събрани допълнителни доказателства, които съдът е длъжен служебно да изиска по специалния закон. Молителката се явява в съдебно заседание и поддържа подадената молба с назначения й от НБПП за защитник адв.В. М.. По делото беше допуснато изслушване на детето М. М., който е бил пряк очевидец на проблемите и отношенията между неговите родители. В откритото заседание представителя на ответника 2 изтъкна факти, които са очевидни, че детето е с един родител и не е припознато от ответника. Също така се наведоха твърдения, че молителката често е давала причина за кавгите с нейните твърдения, че детото М. не е с биологичен баща Т. Т., съжителстващия с нея мъж от дълги години. Детето М. споделя, че действително в тяхното семейство има проблеми между родителите му и причина за тях е баща му. Обикновено след употреба на алкохол неговото поведение и държание се променяли и тогава започвал да се държи грубо с тях. В това състоние той се карал, хвърлял и чупел предмети в къщата, посягал на майка му, а понякога и на него, което го притеснявало и разстройвало. М. изпитвал страх и притеснения за майка си и за себе си, което го карало и да се намесва при повечето скандали.

Това се случвало често в месеца, понякога и в седмицата, но било нещо обичайно през последните години в техния дом. Случвало се в негово присъствие и на брат му Д., който към настоящия момент бил пълнолетен. По делото е разпитан като свидетел – С.Г.А., който е далечен родственик на едната от страните. Показанията на свидетеля съвпадат с изложеното в исковата молба и отразеното в докладните записки на полицеските служители от РУ Нова Загора. Същият е бил очевидец на състоянието, в което са се намирали молителката и нейното дете след упражняваното психическо и физическо насилие върху тях от страна на ответника през последните години. Свидетелят споделя, че след поредния семеен скандал М. и М. търсели защита и подслон в неговата къща, където обикновено оставали за ден, два преди да се върнат в своето си жилище. От своите непосредствени впечатления той е видял, че и двамата изпитвали страх и притеснение от Т., дори е виждал как ответникът е удрял шамар на момчето, когато са били двамата в селото. Причината за шамара са били твърденията на ответника, че свидетелят подвеждал непълнолетния М. да употребява трева, но това не оправдава действията му за използване на физически методи на възпитание, особено на обществено място и в присъствието на външни лица, които биха могли да уронят неговото самочувствие и достойнство.

Съдът след като взе предвид изложеното в молбата и приложените към нея писмени доказателства и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, намира за установено следното:

М. Б. А. и Т. Д. Т. са били във фактическо брачно съжителство от 26 години, което е продължило повече от 60 дни и с тях живее неприпознатото им непълнолетно дете М. М. Б..

Съпругът през последните години започнал да употребява често алкохол и характерът му се променил. Станал агресивен, избухлив, тормозел словесно и физически жената, на което детето М. ставал свидетел. На 31.08.2025г. молителката не отишла на работа, защото трябвало да постъпи в болница за изследвания и евентуално операция на сърцето, където щяла да бъде хоспитализирана на 01.09.2025г.. Ответникът с поведението си осуетил нейните планове, защото се прибрал пиян и започнал още от вратата да я нагрубява.

Продължил да я псува и обижда, ударил с ръка стъкло в жилището, което се счупило.

Започнал да я гони от семейното им жилище и да я тормози да си събира багажа, както нея така и децата. При опит да влезне в къщата той й заявил, че няма да я пусне и я започнал да я блъска, хванал я за косата, започнал да я влачи и се опитал да я изхвърли. Синът им М. бил свидетел на случващото се и се намесил, което я спасило от физическия тормоз, на 3 словесния продължил. Двамата сигнализирали за случващото се в РУ Нова Загора, чиито служители се отзовали на сигнала и се опитали да се намесят, но впоследствие ответникът бил отведен в управлението заради своето поведение.

Видно от писмо вх.№ 4473/ 25.09.2025г. на РУ Нова Загора е образувано ДП № 467/2025г. и е изготвена докладна записка вследствие подадения сигнал за домашно насилие, към което са приложени всички налични материали в управлението във връзка с подадени сигнали от М. Б.. На 23.01.2025г. е изготвен доклад за посетен сигнал за домашно насилие с № 306р-1447 с подател на сигнала Д. Т.в Д. ЕГН **********, пострадал М. Б. А. и извършител Т. Д. Т.. От описанието на инцидента се установа, че „на 21.01.2025г. около 17.00 часа М. А. се прибрала от работа. Мъжът, с който живеела на семейни начала Т. Т. попитал защо А. не е направила нещо за ядене, след което започнал да обижда М. А. и я дръпнал за косата.“. Извършителят е бил предупреден писмено да не осъществява физически и психически тормоз, да не отправя заплахи за саморазправа спрямо молителката, както и спрямо нейните деца. Същата е дала писмени сведения, с които е отказала на жалва срещу мъжа, с когота живее на семейни начала. На 31.08.2025г. е изготвен доклад за посетен сигнал за домашно насилие с № 306р-15845/ 01.09.2025г. с подател на сигнала и пострадал М. Б. А. и извършител Т. Д. Т., че е възникнал инцидент на 31.08.2025г. в 15.00 часа в общия дом с извършителя. От описанието на инцидента се установа, че „Днес, около 10:30 часа Т. е излязъл да пие. Прибрал се около 15:00 часа и е започнал да заплашва А., да я обижда и да й посяга. От страх тя се обажда на 112.“. От приложената докладна записка рег.№ 306р-16609/ 11.09.2025г. се установява, че е посетен адреса на страните в с.*****, изтовтени са изискуемите документи от служителите на РУ и е бил задържан в полицейското управление ответника по законоустановения ред. Образувано е било ДП № 467/ 21.08.2025г. на описа на РУ по чл.131, ал.1, т.5а от НК.

Извършеният акт на домашно насилие се потвърждава и от представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН е достатъчно доказателство за основателност на депозираната молба. Вземайки предвид изложеното в молбата и при хипотезата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдът намира за установено, че ответникът е упражнил психическо и физическо насилие над молителката и детето им М. и е отправял заплахи спрямо тях. Отправените обиди и закани, проявената агресия по отношение на жената, отправените заплахи по отношение на нейния живот и здраве и този на детето им са доказателство за реалната опасност, която съществува от осъществяването им. Налице е хипотезата на чл.18, ал.1 от ЗЗДН, която предвижда при наличие на данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалите лица, съдът да издаде заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.

От приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Молбата по делото е подадена на 12.09.2025 година, няколко дни след деня, когато е било упражнено насилието, подадена е в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН и се явява допустима.

От фактическата обстановка се установява, че са налице визираните в закона предпоставки 4 за извършен акт на домашно насилие спрямо молителката и опасността от извършване на такива спрямо нейното непълнолетно дете. Това от своя страна изисква да бъде санкционирано поведението на ответника и да бъде осигурена защита спрямо тях с цел предотвравянето на бъдещи посегателства и упражняване на психически тормоз. С действията си Т.Т.. е накърнил физическата неприкосновеност на потърпевшата, нейните социални и обществени интереси, ограничил е правото й да се придвижва свободно и да живее, без да се притеснява за сигурността си. От събраните доказателства по делото се доказа, че е налице необходимостта и задължение за съда да вземе мерки за защита по ЗЗДН, с оглед нейното предпазване от нови физически и психически травми и от възстановяване на нанесените такива, както и на детето М.. Предприемането на такива мерки ще се яви и превенция спрямо извършителя, като го ограничи да доближава нея и детето им, тяхното жилище и местата им за социални контакти с цел избягване на други подобни актове на насилие. От събраните доказателства става ясно, че в резултат на преживяното насилие двамата са изпитвали страх, видимо притеснение и силна тревога.