Решение № 812 от 28.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. Плевен, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20264430100152 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК, във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10, т.11, т.12 от ЗПК по главния иск и чл.26, ал.1 вр. чл.143, ал.2, т.10 ЗЗП по евентуалния иск.

В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Д. Х. Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв. С. С. от *** против „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, в която се твърди, че на 28.09.2024 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответника поел задължението да предостави на ищеца парична сума в размер на 4 190,00 лв., а последния се задължил да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: Размер на кредита - 4 190 лв.;

Застрахователна премия - 2 434,62 лв.; ГПР - 38,85%; Лихвен процент на кредита - 34,12%; без уговорен лихвен процент на ден; Брой погасителни вноски - не се сочели конкретно в Договора, но според инкорпорираната в него таблица, озаглавена „Погасителен план”, вноските били 60, като всяка вноска била дължима месечно на посочена в таблицата дата; Размер на месечната 1 погасителната вноска - 59 вноски от по 231,38 лв. /без да е посочено ясно какви компоненти съдържа тази месечна погасителна вноска - какъв е размерът на главницата, договорната лихва, други такси и вземания/ и последна, 60-та вноска в размер на 230,70 лв.; Обща сума, дължима по кредита - 13 882,12 лв., при реално усвоена главница от 4 190,00 лв.

Навеждат се доводи, че процесният Договор за потребителски кредит бил изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а при условия на евентуалност съдържал нищожни клаузи. Не били изпълнени изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗПК, т.к.

Договора не бил съставен по ясен и разбираем за потребителя начин; застрахователния сертификат, съдържащ условията на застраховката, бил с шрифт много по-малък от 12, което влечало пълната недействителност на процесния ДПК, поради несъответствието му с чл. 10, ал. 1 ЗПК; не било ясно от съдържанието му как е формирана всяка месечна вноска; не било ясно защо при отпуснат заем в размер на 4190 лв., лихвен процент от 34,12 % и ГПР от 38,85 %, крайната дължима от кредитополучателя сума възлизала на 13 882,12 лв., тоест оскъпяването е в порядъци, далеч надхвърлящи допустимия от закона ГПР от 50%. Така ищеца бил подведен още изначално от икономически по-силната страна - кредитора, че сключва договора при посочените параметри - 34,12% възнаградителна лихва и 38,85 % ГПР. Неяснота възниквала и при тълкуването на това какво точно съдържала месечната погасителна вноска като компоненти, тъй като била посочена като обща стойност от 231,38 лв. Не ставало ясно дали не била само главницата, но и „застрахователната премия” били обща главница от 6 624,62 лв. и олихвявали ли се наред с посочената чиста стойност на заема, което било недопустимо.

Сочи се, че в чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от Закона за потребителския кредит било предвидено като условие за действителност на договорите за потребителски кредити наличие на подробен погасителен план, което в случая не било изпълнено. Липсвал и ясно посочен лихвен процент на ден, което също било неизпълнение на задължителните изисквания на ЗПК, водещи до пълната недействителност на договора.Според ищеца, при липсата на конкретен погасителен план, в който ясно да са разписани отделните плащания във всяка анюитетна вноска, а именно - каква част от нея представлява главница, каква - възнаградителна лихва, каква - такси или други вземания на кредитора, Договорът бил недействителен.

2

Излага се, че в Договора били посочени като абсолютни стойности лихвения процент и ГПР на заема. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР /кои компоненти точно били включени в него и как се формирал посочения в договора ГПР от 38,14%, освен лихвен процент от 34,12%/. Посочен бил лихвен процент от 34,12%, но не се изяснявало как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора и какво друго е включено в ГПР, чийто размер бил 38,85%.

Излага се още, че при определяне на ГПР по кредита не бил включен разхода за застрахователна премия, поради което Договора бил недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Неяснотата относно начина, по който бил формиран ГПР, водела и до неяснота относно включените в него компоненти. При това положение не можело да бъде извършена преценка и дали ГПР не надхвърлял законоустановения максимален размер, регламентиран в ЗПК, а в случая на практика това било така, тъй като крайната сума, която потребителя следвало да върне по заема възлизала на 13 882,12 лв. при усвоена сума от 4190,00 лв. След като липсвала валидна уговорка за ГПР, то липсвал и задължителен реквизит от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и последният бил недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.

Навеждат се доводи, че недействителен е и договор за потребителски кредит, в който не е изрично уговорен лихвен процент на ден - чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, както и договор, който ако бил сключен при Общи условия, не включвал Общи условия, подписани на всяка страница от потребителя. Липсата на този реквизит - определяне на лихвения процент на ден, влечало недействителност на целия Договор за паричен заем.

На следващо място се навеждат доводи за нищожност на клаузата, предвиждаща ЗАДЪЛЖИТЕЛНА застраховка ***. Твърди се, че клаузата не била индивидуално договорена, а представлявала част от Общите условия, изготвени от икономически по-силната страна - ТИ БИ АЙ Банк, върху която ищеца като потребител не можел да влияе. Независимо, че в Договора уж било дадено право на избор на потребителя дали да сключи или не застраховка, то тази застраховка изначално била инкорпорирана в договорното правоотношение. Съответно, без да даде възможност на потребителя впоследствие дали да сключи застраховка с избрано от самият него 3 застрахователно дружество, кредиторът още при сключване на договора му възложил заплащане на сумата от 2 434,62 лв. под формата на застрахователна премия, без при това да я калкулира в ГПР. Тази застрахователна премия била станала част от главницата, тоест най-вероятно тя също се олихвявала, наред с реално усвоената сума на заема. При това, застрахователната премия реално не представлявала отделна услуга, а била част от цялостното споразумение и следвало да бъде включена в ГПР. За да получи сумата от 4 190 лв. /чистата стойност на заема/, ищеца като потребител се наложило да приеме и заплащането на застрахователната премия. Същият нямал възможност да се запознае нито с условията на застраховката, предлагана от Ти Би Ай Банк преди сключването на договора, нито да избере застрахователно дружество, различно от това, използвано от Ти Би Ай Банк. При това положение на основание процесния ДПК изначално му било вменено задължение да заплаща към месечните вноски и застрахователни премии и респективно, клаузата, съгласно която следвало да заплати застрахователна премия в размер на 2 434,62 лв., представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП. Механизмът на сключване на договора бил, че на ищеца били изпратени като пакет документи както индивидуалния договор, така и този със застраховател, при това едностранно определен от Ти Би Ай Банк.

Следователно, той като потребител не бил имал избор нито за застраховател, нито бил получил каквито и да е оферти от кредитора за възможности да прецени с кое застрахователно дружество да сключи застраховка, като практически сключването на договора било обвързано със задължително застраховане и допълнителни разходи именно с предложеното от Ти Би Ай Банк застрахователно дружество. По този начин, според ищеца, бил нарушени правата му в качеството му на потребител, клаузата за застраховка не била уговорена индивидуално, и вменявала допълнителни задължителни плащания на икономически по- слабата страна в правоотношението.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № ***/28.09.2024 г., а при условия на евентуалност за се прогласи нищожността на клаузата, вменяваща задължение на ищеца да заплати застрахователна премия за застраховка *** на стойност 2 434,62 лв.

Ответникът „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, но в хода на производството по делото е ангажирал 4 становище, с което оспорва исковите претенции. Не оспорва, че застрахователната премия, фиксирана от Банката, не била включена в общите разходи по кредита, които формират стойността на ГПР, посочена в процесния договор. Аргументира доводи, че застрахователната премия не е общ разход по кредита и поради това не следва да се включва при изчисляването на ГПР.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения препис на Договор за потребителски кредит с клиентски №***., сключен между ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството на кредитор и ищеца Д. Х. Д., в качеството на кредитополучател, се установява, че е било постигнато съгласие между съдоговорителите банката да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 4190лв.

Безспорно е, че за сключването му страните са използвали изключително средства за комуникация от разстояние.

Видно е, според обективираното в чл.7.2.3, че кредиторът се е задължил също така да финансира заплащането на застрахователна премия по избрана от заемополучателя застраховка, превеждайки застрахователната премия по сметка на застрахователя, като се установява от отразеното в чл.7.1, че размерът на застрахователната премия възлязъл на 2434,62лв. Така общият размер на кредита е бил определен на 6624,62лв.

Видно е от отразеното в чл.9.1., че лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит е 34,12%.

Посочено е в чл.10 от процесния Договор, че годишният процент на разходите по кредита се изчислява на 38,85%. Безспорно е, с оглед изявлението на ответника в писмено становище от 14.05.2026г., че сумата за застрахователна премия не е включена в общите разходи по кредита при изчисляване на сочения ГПР.

Отразено е също така в чл.10, че общата сума, дължима от потребителя се изчислява на 13882,12лв.

Видно е от обективирания в Договора Погасителен план, че общо дължимата сума за главница се изчислява на 6624,62лв., което показва, че в нея се включва и предоставената сума за застрахователна премия, а 5 възнаградителната лихва се изчислява в размер на 7527,50лв., като очевидно тя е начислявана при съобразяване на главница, включваща дадената в заем сума на кредитополучателя и застрахователната премия, финансирана от кредитора и преведена на застрахователя.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съдът счита, че се установи в производството по делото възникнало облигационно правоотношение между ищеца Д. Х. Д., в качеството на заемател и „Ти Би Ай Банк” ЕАД, в качеството на заемодател по сключен между тях Договор за потребителски кредит №***

Съдът намира за основателно възражението за недействителност на съглашението, поради нарушаване императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ГПК.

Сочената разпоредба предвижда, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В чл.19, ал.1 от ЗПК е регламентирано, че годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. А императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК повелява, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.