Решение № 1241 от 31.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1241 гр. Пловдив, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330206158 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следвното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано Наказателно постановление № 25-1030-001172 / 10.03.2025 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на С. Г. А., ЕГН ********** от *** за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от същия Закон е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи.

С Жалбата си С. Г. А. чрез процесуалния си представител адвокат Б. В. З. оспорва вмененото му нарушение с доводи за недоказаност и с твърдението, че винаги кара с обезопасителен колан, а алтернативно моли за намаляване размера на санкцията. Редовно призовани за съдебно заседание, нито жалбоподаелят, нито процесуалният му представител се явяват за непосредствено упражняване правото си на защита.

Въззиваемата страна – Началник-група в Областна дирекция на МВР 1 Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив – редовно призована, не се явява, не изпраща представител; с Молба-становище, с която е изпратена административнонаказателната преписка, чрез процесуален представител *** М.С.М. изразява мнение за нейната неоснователност на Жалбата, а при евентуалното й уважаване, прави възражение да се намалят разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година; претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

През деня на 21.02.2025 година полицаи от в Сектор „Специализирани полицейски сили“ при в Областна дирекция на МВР - Пловдив Д. Н. Ж.

(актосъставител) и В.С.Б. изпълняват служебните си задължения по контрол на пътната безопасност и охрана на обществения ред в ***. Двамата са униформени, а автомобилът им е с отличителни знаци на полицията.

Към 15:00 часа органите на реда виждат по булевард „Дунав“ до № 2 да се движи лек автомобил „Мерцедес Б 180 Д“ с рег. № ***, чийто шофьор е без обезопасителния колан, с който е оборудвано моторното превозно средство, и в тази връзка спират лекия автомобил за проверка. Установяват, че водач на моторното превозно средство, чужда собственост, е жалбоподателят С. Г. А., който е сам в автомобила. В негово присъствие за нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП Д. Ж. му съставя и връчва Акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 3218047 / 21.02.2025 година, в който, след запознаване със съдържанието му от жалбоподателя, е посочено, че няма възражения.

Въз основа съставения Акт е издадено атакуваното Наказателно постановление, в което са възпроизведени вписаните в Акта обстоятелства по нарушението.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за установена от 2 показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната свидетел Д. Н.

Ж. и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Д. Ж., който, макар да не си спомня в конкретика процесния случай, потвърждава авторството на съставения от него Акт и положения от него подпис, както и констатациите, отразени в Акта.

Настоящият съдебен състав кредитира доказателствената съвкупност по делото като обективна, взаимно допълваща се и кореспондираща помежду си, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка, като във възприетите доказателства не се констатират противоречия, в състояние да повлияят върху преценката на Съда за виновно извършеното от жалбоподателя нарушение на правилата за движение на пътищата.

От правна страна:

По фактически установеното и липсата на доказателства, опровергаващи или дори внасящи съмнение в достоверността на отразеното в Акта за установяване на административното нарушение и издаденото по него процесно Наказателно постановление, Съдът приема за безспорно установено извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, съгласно чийто текст Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Не се спори, че процесният лек автомобил „Мерцедес Б 180 Д“ с рег. № *** попада сред категориите превозни средство по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, при които е дължимо използването на обезопасителен колан от водача и пътниците. Недоказано и в противоречие с кредитираната от Съда доказателствена съвкупност остава твърдението на С. А. в жалбата му, че винаги управлява автомобил с поставен обезопасителен колан, както и предположенията му, че коланът не е бил ясно видим за служителя на полицията, заради позицията на тялото му или технически особености на автомобила. Същевременно не се твърди от страна на жалбоподателя, че е имал обективна пречка за неговото използване, каквито изключения са 3 предвидени в чл. 137а, ал. 2 от ЗДП. В този смисъл от обективна страна е изпълнен съставът на вмененото в отговорност нарушение по ЗДП.

Административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП е извършено виновно, тъй като жалбоподателя е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със Закон задължения, като от поведението му настъпват общественоопасните последици.

Правилно е посочена и следващата се санкционна норма на чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от ЗДП в относимата й към датата на нарушението редакция, а именно: Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Наложеното наказание е в границите на посоченото в Закона съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тъй като санкцията е конкретно определена и административнонаказващият орган не може да преценява размера й.

Що се отнася до посоченото в Наказателното постановление отнемане на контролни точки, за пълнота следва да се упомене, че съгласно чл. 157 от ЗДП контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение, което е фактическо действие с контролноотчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, като в случая отнетите с Наказателното постановление 10 контролни точки за нарушението във връзка с чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от ЗДП е в съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № Iз-2539 / 2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Неприложим се явява институтът на маловажния случай, защото по делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се прави извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид – видно от приложената по административната преписка Справка за нарушител/водач, до момента на жалбоподателя с 16 наказателни 4 постановления и с 28 фиша е ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушения на правилата за движение по пътища, което разкрива С. А. като лице със завишена степен на обществена опасност.

Нарушението е описано надлежно в АУАН и Наказателното постановление от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези, представляващи елементи на изпълнителното деяние и очертаващи съставомерните признаци на нарушението, а именно – автомобилът е в движение, оборудван е с обезопасителен колан, който не се използва от водача. Съобразени са и всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като двата документа са издадени от компетентен орган в съответствие със Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи.

Предвид горното атакуваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, а нормата препраща към Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно чийто чл. 27е към датата на обжалване на Наказателното постановление възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 лева до 150 лева.

Настоящото дело не е със завишени фактическа и / или правна сложност, разглеждането му протича в три съдебни заседания, но с разпит на един свидетел и справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулта е малко над минималния, а именно от 100 лева, платими от С. Г.

А. в полза на Областна дирекция на МВР - Пловдив, в чиято структура е наказващият орган.

Съгласно разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България посочените суми в лева трябва да бъдат определени и в евро.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, чл. 63в и чл. 63д от 5

ЗАНН настоящият съдебен състав

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 25-1030-001172 / 10.03.2025 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на С. Г. А., ЕГН ********** от *** за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от същия Закон е наложена глоба в размер на 50 лева (25,56 евро).

Осъжда С. Г. А., ЕГН ********** да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Пловдив сумата от 100 лева (51,13 евро) за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6