Решение № 14386 от 22.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14386 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110102943 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „ФИРМА“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците А. Д., М. Д. и Т. Д., в качеството им на ползватели, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. АДРЕС , с аб. № *******, като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно приложимите общи условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуването на общата фактура на интернет – страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус, за което се съставят протоколи. Заявява, че ответниците са изпаднали в забава, 1 поради което претендира и лихва за забава върху всяка от главниците.

Допълва, че ответниците не са погасили процесните вземания в срок, поради което претендира при условията на разделност сумите, както следва: спрямо А. Д.- сумата от 227,49лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.17г.-м. 04.19г., заедно със законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на вземането, 23,13лева- мораторна лихва за забава от 15.09.18г. до 30.03.21г., главница за дялово разпределени ев р-р на 4,95лева за периода м. 03.18г.- м. 02.20г., заедно със законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на вземането, както и 1,24лв. - лихва за забава върху сума за дялово разпределение за периода 01.05.18г.- 30.03.21г.;срещу М. М.

Д. -сума в р-р на 227,49лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.17г.-м. 04.19г., заедно със законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на вземането, 23,13лева- мораторна лихва за забава от 15.09.18г. до 30.03.21г., главница за дялово разпределени ев р-р на 4,95лева за периода м. 03.18г.- м. 02.20г., заедно със законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на вземането, както и 1,24лв. - лихва за забава върху сума за дялово разпределение за периода 01.05.18г.- 30.03.21г.;срещу Т. М.

Д.- сума в размер на 151,66лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.17г.- м. 04.19г., заедно със законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на вземането, , 15,42лв.- мораторна лихва за забава от 15.09.18г.- до 30.03.21г., главница за дялово разпределени ев размер на 3,31лв. за периода м 03.18г.- м. 02.20г., заедно със законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на вземането, 0,83лв. лихва за забава върху сума за дялово разпределение за периода от 01.05.18г. до 30.03.21г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Т. Д. В. чрез адв. Л. от САК с депозирания писмен отговор изрично оспорва предявените искове. Твърди се извършено запащане на сумите по издадената заповед за изпълнение още след връчване на заповед за изпълнение в заповедното производство. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност. Заявява, че не е живаля в имота и не е била ползвател на топла вода и отопление през процесния период.Претендира разноски за производството.

Ответниците А. Д. и М. Д. не са депозирали отговор на исковата молба .

В съдебно заседание процесуалният им предстватител- адв. Г. от САК моли за отхвърляне на исковете срещу ответниците при твърдение, че същите не са ползвали процесния имот в рамките на процесния период.

Третото лице -помагач с писмена молба по делото изразява становище , че счита исковите претенции за основателни и доказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

2

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба свързва качеството потребител с правото на собственост или учредено вещно право на ползване, като от значение е реалното ползване на съответния вид енергия. Този извод се налага от изричното разграничаване на хипотезата на учредено вещно право на ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляра на същото като потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Възприетото в специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато за един имот има и учредено вещно право на ползване, потребител на топлинна енергия не е голият собственик на имота, а титулярът на вещното право, който го упражнява.

В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период не се установява ответниците в качеството на съсобственици при претендираните квоти да са били ползватели на процесния имот , съответно на доставената в него топлинна енергия от ищеца.

От ангажираните от ищеца писмени доказателства с исковата му молба се установява, че собствеността върху имота е била спорна , доколкото е било налице дело за делба по отношение на процесния имот с участието на ответниците, в което - видно от представения препис на искова молба последните са оспорили ползването върху имота, като са заявили възражение в делбеното производство, че имотът се ползва еднолично от лицето Г. Д.. Или от ангажираните по делото писмени доказателства от ищеца съдът намира, че не се установява по безспорен и категоричен начин , че в рамките на исковия период м. 05.2017г.- м. 04.2019г. именно ответниците в качеството на съсобственици при посочените с уточняващата искова молба 3 квоти са ползвали имота , доколкото именно те са инициирали производство за делба , по което е било образувано гр.д. № 43561/20г. по описа на СРС .

Съдът приема, че не се установява по безспорен начин през исковия период ответниците да са били ползватели на процесния имот с аб. № *******, респ. потребители на топлинна енергия по отношение на него при претендираните квоти. Предвид изложеното съдът намира за недоказано в процеса твърдението на ищцовата страна за наличие на облигационно отношение с ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период. В горния смисъл са и Р. № 507/22.01.13г. по гр.д.

№ 1557/11г. на 4г.о. на ВКС, както и ТР 2/17.05.18г. по т.д. №2/17г. на ОСГК на ВКС.

При горните съображения и при неблагоприятно приложение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса , доколкото останаха недоказани, предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото на отв. Т. Д. следва да се присъдят разноските по производството в размер на 400лева - за заплатено адвокатско възнаграждение. При този изход на делото на ищеца не се следват разноски за производството.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС Б срещу А. М. Д. с ЕГН ********** , установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ за признаване за установено , че А. М. Д. дължи на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 227,49лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.17г.-м. 04.19г. за имот с аб. № *******, заедно със законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на вземането, 23,13лева- мораторна лихва за забава от 15.09.18г. до 30.03.21г., главница за дялово разпределени ев р-р на 4,95лева за периода м. 03.18г.- м.

02.20г., заедно със законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на вземането, както и 1,24лв. - лихва за забава върху сума за дялово разпределение за периода 01.05.18г.- 30.03.21г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК по ч. гр.д. №27294/21г. по описа на СРС, 69с-в;

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС Б срещу М. М. Д. с ЕГН ********** , установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ за признаване за установено , че М. М. Д. дължи на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 227,49лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.17г.-м. 04.19г. за имот с аб. № *******, заедно със законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на 4 вземането, 23,13лева- мораторна лихва за забава от 15.09.18г. до 30.03.21г., главница за дялово разпределени ев р-р на 4,95лева за периода м. 03.18г.- м.

02.20г., заедно със законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на вземането, както и 1,24лв. - лихва за забава върху сума за дялово разпределение за периода 01.05.18г.- 30.03.21г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК по ч. гр.д. №27294/21г. по описа на СРС, 69с-в;

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС Б срещу Т. М. Д.-В. с ЕГН ********** , установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ за признаване за установено , че Т. М. Д. дължи на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 151,66лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.17г.-м. 04.19г. за имот с аб. № *******, заедно със законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на вземането, 15,42лева- мораторна лихва за забава от 15.09.18г. до 30.03.21г., главница за дялово разпределение в р-р на 3,31лева за периода м. 03.18г.- м.

02.20г., заедно със законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на вземането, както и 0,83лв. - лихва за забава върху сума за дялово разпределение за периода 01.05.18г.- 30.03.21г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК по ч. гр.д. №27294/21г. по описа на СРС, 69с-в;