Решение № 10 от 09.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Велико Търново, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ГАЛИНА КОСЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500477 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 54/ 08.03.2024г., поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №174/15.07.2024г., двете по гр. д. №291/2023г., ОС- Габрово е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, р- н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на М. А. В., ЕГН **********, от гр. Габрово, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 52 и чл. 86 ЗЗД, обезщетение вследствие на пътно транспортно произшествие, станало на 21.11.2018г. в гр.

Габрово: сумата 52 000 лв. неимуществени вреди, със законна лихва за забава от датата уведомяване на застрахователя за щетата- 08.03.2023г., като е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди за сумата над 52 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв., като и акцесорната искова претенция за законна лихва за забава за периода от 21.11.2018г. до 07.03.2023г., като неоснователни и недоказани; сумата 2 875, 20 лв. имуществени вреди, със законна лихва за забава от датата уведомяване на застрахователя за щетата 08.03.2023г., като е отхвърлил предявения иск за имуществени вреди за сумата над 2 875, 20 лв. до предявения размер от 2 937 лв., като и акцесорната искова претенция за законна лихва за забава за периода от 21.11.2018г. до 07.03.2023г., като неоснователни и недоказани.

Присъдени са и разноски.

Въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от М. А.

В., чрез адв. П., в частта, в която искът е отхвърлен за сумата над 60 000 лева.

1

Сочи се, че уврежданията са трайни, пострадалата завинаги е лишена от възможността да се движи самостоятелно и да си служи с едната ръка. От здрав, работоспособен човек, в момента е принудена да се движи с помощни средства.

Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и предявеният иск да се уважи изцяло.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид доказателствата по делото и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред първата инстанция са предявени искове по чл. 432 ал. 1 КЗ от М.

А. В. против ЗД „Бул Инс“ АД, за заплащане на застрахователни обезщетения по задължителна застраховка гражданска отговорност за вреди от ПТП, настъпило на 21.11.2018г.: имуществени вреди- 2 937 лева; неимуществени вреди- 100 000 лева.

Ищцата В. е пресичала пешеходна пътека на 21.11.2018г. в гр. Габрово, бул. „Трети март“ срещу блок № 6А, около 17:30 ч., от дясно на ляво спрямо посоката на движение на л.а. „Рено Сафран“, който се е движил в полагащата му се дясна лента в посока центъра на гр. Габрово. Произшествието е протекло в тъмната част на денонощието, при лек снеговалеж и мокра пътна настилка без разрушения, видимостта за двамата участници в ПТП- то не е била ограничена от препятствия. Видно от заключението на автотехническата експертиза, след възприемане на пешеходката, водачът на лек автомобил „Рено Сафран" е предприел неинтензивно спиране без отлагане на следи и е отклонил автомобила на ляво. Същият е имал възможност да възприеме пешеходката при навлизането й на пешеходната пътека, намирал се е на 34,6м. от мястото на удара и е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като предприеме спиране при навлизането на пешеходката на пешеходната пътека или предприеме намаляване на скоростта и преминаване зад пешеходката.

Видно от СМЕ, пострадалата е получила средни телесни повреди: счупване на външния кондил на големия пищял на лявата подбедрица и счупване на малкия пищял на лявата подбедрица в горната му трета, довело до трайно затруднение движението на левия долен крайник за срок на обездвижване 5- 6 месеца, счупване на лявата раменна кост в областта на хирургичната шийка и отчупване на костен израстък в горната част на лявата раменна кост, довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от 5- 6 месеца.

Първата инстанция е определила обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева по справедливост (чл. 52 ЗЗД), при отчитане вида и степента на травматичните увреждания, възрастта на пострадалата при увреждането й, трайността на вредните последици, интензитета и продължителността на изживените болки и страдания, както и момента на настъпване на ПТП- през 2018г. Тъй като сумата 8 000 лева вече е била 2 заплатена от застрахователя на пострадалата, ОС- Габрово е присъдил допълнително 52 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва за забава от 08.03.2023г.- датата на която пострадалата е уведомила застрахователя.

Съдът е изложил съображения, че възстановителният период за ищцата е продължил дълго и към момента, пет години по- късно, тя не е възстановена напълно и не може да възвърне състоянието си преди ПТП-то. В началото се е нуждаела от чужда помощ, изпитвала е трудности при обличане и обслужване на личния си тоалет. Уврежданията, които е получила в следствие на ПТП-то, са довели до силни болки и страдания. Пострадалата продължава да търпи болки и страдания, като начинът й на живот изцяло се е променил, а произшествието е оказало негативно влияние върху физическото и емоционалното й състояние, като все още трябва да ползва помощни средства, макар и само една канадка, за да се придвижва.

Въззивната инстанция намира, че подадената жалба от пострадалата, за заниженост на определеното обезщетение за неимуществени вреди, е частично основателна.

При определяне справедлив размер на обезщетение за претърпените от М. В., болки и страдания, първата инстанция не е отчела в достатъчна степен определени конкретни обстоятелства:

Вида и характера на получените увреждания- пострадалата е получила две средни телесни повреди, изразяващи се в травма в областта на лявата подбедрица в горната й част, изразяваща се в счупване на външния кондил на големия пищял на лявата подбедрица /който участва в изграждането на лявата колянна става/ и счупване на малкия пищял на лявата подбедрица в горната му трета, както и травма в горната част на лявата раменна кост, изразяваща се в счупване в областта на т.нар. хирургична шийка на раменната кост и отчупване на костен израстък в горната част на раменната кост.

Не е съобразено, че предприетото лечение е оперативно и пострадалата е претърпяла две хирургични интервенции- фиксиране на външния кондил на лявата подбедрица със заключваща плака и фиксация на фрактурата със заключваща плака, което е увеличило претърпените от нея болки и страдания.

Счупванията в горният и долният крайник от едната /лявата/ страна на тялото, допълнително са затруднили придвижването на пострадалата за дълъг период- придвижването с две канадки е било трудно, тъй като е имала силни болки в травмираната лява ръка, три месеца в дома й била обслужвана на инвалидна количка, след това започнала да се придвижва с две канадки, които използвала в продължение на 4 месеца, а в последствие започнала да се придвижва с една канадка, като я използва и към настоящия момент, но само с дясната ръка.

Получените травматични увреждания са свързани с болки и страдания с висок интензитет, както е посочило в.л. д-р Р., и към момента на изготвяне на заключението пострадалата продължава да приема постоянно обезболяващи.

3

Следва да се отчете в пълна степен, че макар две години след произшествието оздравителния процес да е приключил и пострадалата да е успяла до известна степен да привикне и да нагоди ежедневните си дейности, спрямо намалената функционална активност на левите крайници, пълно възстановяване не е постигнато- освен белезите, които са останали на предната горна трета на лявата мишница и левия долен крайник, лявото рамо на пострадалата стои по- високо от дясното, тя не може да вдигне лявата ръка странично по-вече от 60 градуса, при норма до 90 градуса и напред и нагоре по-вече от 80 градуса, при норма до 180 градуса, привежда лявата ръка пред тялото до 10 градуса, при норма до 75 градуса, налице е ограничена и болезненна ротация, като движенията са ограничении поради болка в лявото рамо и пружиниращо съпротивление, има палпаторна болка по външната повърхност на лявата подбедрица, в областта на и под нивото на коляното, хипотрофия на мускулатурата на лявата подбедрица и лявото бедро, както и лек оток на лявата подбедрица, не може да свие левия крак в колянната става повече от 100 градуса, при норма до 130 градуса, не може да клекне.

Както е посочило и в.л. изготвило СМЕ, пет години след произшествието не се очаква да настъпи подобрение в състоянието на ищцата, досежно подобряване на двигателния капацитет на левите крайници.

Не е взето предвид, че пострадалата е била на възраст 59 години към момента на ПТП, поради което възстановителните й сили се различават съществено от тези на един млад организъм.

Тези обстоятелства не са оценени в достатъчна степен от първоинстанционният съд при преценка размера на обезщетението. Правилно обаче е прието, че същото следва да се определи към момента на деликта, съобразно обществено- икономическите условия на живот в страната и лимита на застрахователните обезщетения към този момент- 21.11.2018г., както и, че другите здравословни проблеми на ищцата- повишено вътреочно налягане, болки в кръста и главоболие, повишено артериално налягане, не са в резултат на произшествието /както е посочило и в.л. изготвило СМЕ/, за да се обоснове претендираният от същата размер на парична обезвреда.

С оглед гореизложеното въззивната инстанция счита, че жалбата на М.

В. е частично основателна и размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се завиши с 20 000 лева, освен присъдените от първата инстанция 52 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2023 г. По този начин обезщетението ще бъде адекватно с оглед претърпените от пострадалата болки и страдания /общият размер ще е 80 000 лева/, ще отговаря на принципа на справедливост и н а социално- икономическите условия на живот в страната към 2018г. /момента на настъпване на деликта /.

В частта за имуществените вреди решението на първата инстанция не е обжалвано и е влязло в сила.

Разноски за въззивното производство, съобразно изхода на делото:

Застрахователната компания следва да бъде осъдена да заплати ДДТ, 4 чрез ВТАС в размер на сумата 1200 лева / 800 лева ДДТ за производството пред първата инстанция и 400 лева ДТ за въззивното производство/.

Застрахователната компания следва да бъде осъдена да заплати на М. В. допълнително разноски за първата инстанция 1970,19 лева /за адвокатско възнаграждение/. За въззивната инстанция такива не са претендирани от В. и няма доказателства да са направени.

За въззивната инстанция на застрахователя не се дължат разноски, с оглед изхода на делото.

С оглед изхода на делото р ешението на първата инстанция следва да се отмени и в частта, в която М. В. е осъдена да заплати разноски на застрахователната компания пред първата инстанция над размер от 3 205 лева / присъдени са 5 212,90 лева- 5 026, 15 лева адв. възнаграждение и 186,75 лева за експертизи/.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Решение № 54/ 08.03.2024г., поправено с Решение №174/15.07.2024г. по гр. д. №291/2023г. ОС- Габрово в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 52 000 лева до размер на сумата 72 000 лева и в частта за разноските дължими на застрахователната компания над сумата 3 205 лева, вместо което постанови:

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, с ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул.

„Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на М. А. В., ЕГН **********, от гр.

Габрово, допълнително сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за причинените й неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие настъпило на 21.11.2018г. в гр. Габрово, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2023г.