Решение № 260058 от 26.02.2021, Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И

Е № 260058 гр. Хасково, 26.02.2021 год.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд

…………….....….…………….………...… в открито заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.АННА ПЕТКОВА

2.ЙОНКО ГЕОРГИЕВ при секретаря К.Н.……..……...…..………….……и в присъствието на прокурора……..……………………………………….………….…….като разгледа докладваното от съдия Иванова……….………………......в.гр.д. № 914 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адвокат В.А. – пълномощник на М. Г.М. против решение № 119 от 31.07.2020 год., постановено по гр.д. № 914 / 2019 год. по описа на Районен съд – Харманли, с искане за отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумите от 1 685.07 лева – разходи за разноски, направени при разглеждане на гр.д. № 2230/2017 год. на Районен съд – Сливен и на в.гр.д. № 551/2017 год. на Окръжен съд – Сливен; от 423.07 лева – разходи за разноски, направени при разглеждане на изп.д. № 254/2018 год. на ЧСИ Гергана Грозева и от 516.01 лева – събрана по изп.д. № 223/2017 год. на ЧСИ Павел Георгиев и послужила за погасяване на публични задължения към Държавата, и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи иска за заплащане на посочените суми, претендирани като обезщетение за имуществени вреди.

Постъпила е въззивна жалба от „Прокредит Банк /България/“ ЕАД – гр.София против същото решение, но в частта, с която е осъден да заплати на ищеца М.Г.М. сумата от 1 556 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2017 год., с искане решението да бъде отменено в посочената част и вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли иска.

Поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, поради това, че е постановено по нередовна искова молба, въз основа на което обосновава искането си за обезсилването му. Намира за недопустимо допуснатото от първостепенния съд изменение на искането за присъждане на законна лихва, за което е бил лишен от възможност да вземе становище в срока по чл.131 от ГПК. Счита, че решението в осъдителната му част е и неправилно, предвид събраните по делото доказателства, чрез показанията на свидетеля С. и предоставената от ЧСИ Г. справка, от които се установявало, че в полза на ищеца и на пълномощника му били приведени суми, послужили за погасяване на дълга.

Поддържа, че ищецът е допринесъл на настъпване на вредите, за които претендира обезщетение, с искане размерът на същото да бъде редуциран, съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД. Заявява възражение за погасяване по давност на вземането за лихви за периода от 20.02.2017 год. до 02.06.2017 год., поддържано и при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, по което липсвало произнасяне.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от М.Г.М. против „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД – гр.София, за сума в размер на 4 180.15 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди, включваща разходи за разноски и такси по следните дела: 1. Изпълнително дело № 20178370400223 по описа на ЧСИ Павел Георгиев – в размер общо на 2 072.01 лева, от която 1 766.01 лева – принудително събрана сума от наложен запор върху сметки на ищеца в качеството му на длъжник по изпълнението, 300 лева – възнаграждение за адвокат, упълномощен от ищеца и 6 лева – такса на съдебно удостоверение; 2. Гр.д. №

2230/2017 год. на Районен съд – Сливен и в.гр.д. № 551/2017 год. на Окръжен съд – Сливен – в размер общо на 1 685.07 лева – разноски и такси по производствата, и 3. Изпълнително дело № 20189150400254 по описа на ЧСИ Гергана Грозева – в размер общо на 423.07 лева, определени като разлика между действително направени разноски от 770.16 лева и възстановени – от 347.09 лева.

Безспорно по делото е установено, че с изпълнителен лист от 15.02.2017 год., издаден въз основа на решение № 127 от 14.02.2017 год. по гр.д. № 4315/2016 год. на Районен съд – Сливен, ищецът в настоящото производство М.М. е осъден да заплати на трето на спора лице - Слав Златев Колев сумата от 500 лева – деловодни разноски.

На

17.02.2017 год. от сметка на ищеца в ЦКБ АД, клон Хасково е наредено да се приведе сумата от 500 лева, по сметка на

С. К. в „Прокредит Банк“ АД, като е посочено и основанието за превода – „ГД 4315 2016 РС Сливен“.

Преводът е получен в ответната банка на 20.02.2017 год., но поради това, че към този момент посочената в платежния документ сметка на получателя е била закрита, средствата са били използвани за погасяване на текущи задължения, които С.К. е имал към Банката – ответник. За извършената от служители на ответната Банка трансакция, ищецът в качеството му на наредител, не е бил надлежно уведомен.

Безспорно е още, че въз основа на цитирания по-горе изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20178370400223 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, с взискател С.К. и длъжник М.М. за принудително събиране на сумата от 500 лева. В изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение е посочено, че Държавата е присъединен взискател по делото за сума от 516.01 лева, в това число такси с ДДС по изпълнението, на основание чл.458 от ГПК. Длъжникът М. е уведомен за наложен запор върху банковите му сметки и върху притежавани от него МПС.

От съдържанието на изпратеното от ЧСИ П.Георгиев писмо се установява, че по сметка на съдебния изпълнител е постъпила сума от 1 766.01 лева, с произход – запор върху банкова сметка *** М. в ЦКБ АД, която сума не била възстановена на длъжника. На 06.10.2017 год. сумата била разпределена както следва – 1 044 лева – на взискателя К.; 516.01 лева – за погасяване на задължения на длъжника М.

***; 204.40 лева – такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ и 1.60 лева – такса по т.31, б.“б“ от ТТРЗЧСИ.

Размерът на принудително събраната по изпълнението сума от 1 766.01 лева се установява и от представените по делото извлечения от сметка за периода от 28.04.2017 год. до 12.06.2017 год., формиран като сбор от отделните преводите - 32 лева, 295 лева, 1 126.90 лева и 312.11 лева.

По посоченото изпълнително дело № 223 / 2017 год., длъжникът М. е бил представляван от адвокат, при договорено и изплатено в брой възнаграждение от 300 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие № 126 от 03.05.2017 год.

Представена е сметка от 07.02.2018 год. със задължено лице ищеца за сума от 6 лева - такса за издаване на удостоверение по изп.д.

№ 223 / 2017 год.

Като писмено доказателство по делото е прието решение № 12 от 24.01.2018 год., постановено по в.гр.д. № 551 / 2017 год. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е отменено първоинстанционно решение № 905 от 18.10.2017 год. по гр.д. № 2230/2017 год. на Районен съд – Сливен, вместо което е признато за установено, че М.Г.М. не дължи сумата от 1 734.01 лева по изп.д. № 223/2017 год. на ЧСИ рег. № 837. С посоченото решение С.З.К. е осъден да заплати на М.Г.М. направените разноски по делото за първата инстанция в размер на 942.30 лева и за въззивна инстанция в размер на 471.15 лева.

Влязлото в сила съдебно решение е послужило като изпълнително основание за издаване в полза на ищеца на изпълнителен лист от 01.02.2018 год., въз основа на който е образувано изп.д.№ 20189150400254 по описа на ЧСИ Гергана Грозева, производството по което е прекратено с постановление от 27.04.2020 год., на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК – по искане на взискателя – данна, която съдът възприема от приложеното по делото писмо от 08.06.2020 год., изпратено от ЧСИ, от съдържанието на което се установява, че по делото са приложени два броя платежни документи с дата от 10.05.2018 год. за суми от по 239.11 лева и 1 743.86 лева, приведени по сметка на адвокат В.А.

– пълномощник на взискателя, с наредетил С.К. По делото били приети за събиране сума от 600 лева – адвокатски хонорар и 236.16 лева – заплатени от взискателя авансови такси. При извършено по делото разпределение в полза на ищеца е била разпределена сумата от 234 лева – такси и 113.09 лева – адвокатски хонорар.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на посочения от ответника свидетел С.З.К., от показанията на който се установява, че е възстановил на ищеца всички разходи по водените дела.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира за основателен предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, предвид наличието на елементите от фактическия състав на основанието чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на ответната Банка за допуснато виновно поведение от длъжностните й лица, на които е възложена определена работа. Безспорно по делото се установи, че от страна на служители на ответната Банка е допуснато противоправно поведение, изразяващо се в неточно изпълнение на платежни операции и на неизвършване на коригиращ превод, задължения в каквато насока са им били вменени с нормите на чл.68, ал.2 и ал.4, и чл.72, ал.2 от Закон за платежните услуги и платежните системи, в сила към 20.07.2017 год., когато е извършен паричния превод в размер на 500 лева от банкова сметка *** лице – С.К. – кредитор на ищеца. Поради това, че към момента на паричния превод, сметката на К. в ответната Банка, по която е било наредено плащането е била закрита, сумата от превода е използвана за погасяване на текущи задължения на К. към ответната Банка, а не за погасяване на задълженията на ищеца към К., съгласно изпълнителен лист от 15.02.2017 год. В резултат на неправомерните действия на служители на ответната Банка, явяващи се елемент от фактическия състав на основанието по чл.49 от ЗЗД, се е стигнало и до образуването на изпълнително дело № 20178370400223 по описа на ЧСИ Павел Георгиев за принудителното събиране на сумата от 500 лева, която ищецът е бил осъден да заплати на К. и с която сума е наредено да се завери сметката на последния, съгласно превод, извършен преди образуване на изпълнителното производство - обстоятелство, обуславящо наличието и на втората предпоставка от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно причинна връзка между противоправното поведение на служители на ответната Банка и претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 300 лева, такси в размер на 6 лева и принудително събрани суми от наложен запор върху банковите му сметки в размер на 1 250 лева, включваща сумите от 1 044 лева

- разпределени в полза на взискателя К., 204.40 лева – такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ и 1.60 лева – такса по чл.31, б.б от ТТРЗЧСИ, до сборът от които суми, възлизащ на 1 556 лева, искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. За разликата до предявения размер от 2 072.01 лева, възлизаща на сума от 516.01 лева, искът се явява неоснователен, предвид обстоятелството, че посочената сума, събрана принудително от запор от сметки на ищеца е била предназначена за погасяване на негово ликвидно и изискуемо задължение към Държавата. Като необосновани съдът намира изложените от въззивника М. доводи за липса на доказателства, установяващи привеждане на разпределената от съдебния изпълнител сума в полза на присъединения взискател, които съдът намира за опровергани от изисканите от съда и изпратените от ЧСИ Георгиев извлечения за движение на постъпили суми по изп.д.№ 223 / 2017 год.

Като неоснователен съдът намира иска и в частта относно претенцията за заплащане на 1 413.45 лева, представляваща разноски, направени от ищеца по гр.д. № 2230/2017 год. по описа на Районен съд – Сливен и в.гр.д. № 551/2017 год. по описа на Окръжен съд – Сливен, както и на сумата от 423.07 лева – такси и разноски за принудителното й събиране, за което е образувано изпълнително дело № 254 / 2018 год. по описа на ЧСИ Г.Грозева, ценейки в тази насока изисканата и представена по делото информация, обективирана в писмо изх. № 24314 от 08.06.2020 год., прието като писмено доказателство, от което се установява, че производството по изпълнителното дело е прекаратено по искане на взискателя – ищеца М., както и това, че по делото са приложени два платежни документа, установяващи извършено от страна на длъжника К. плащане в полза на адвокат В.А. - пълномощник на взискателя М. в размер на 1 743.86 лева и в полза на ЧСИ – в размер на 239.11 лева. С факта на извършено плащане от страна на длъжника К., в каквато насока съдът цени и показанията на същия, разпитан в качеството на свидетел при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и с предприетите от взискателя действия, довели до прекратяване на изпълнението, съдът счита, че ищецът е обезщетен за причинените му вреди, представляващи разноски по двете съдебни дела и по изпълнително дело № 254 / 2018 год. на ЧСИ Г.Грозева, образувано за принудителното им събиране, поради което искът, предявен на основание чл.49 от ЗЗД в тази му част се явява неоснователен, поради недоказаност на вредата като елемент от състава на основанието на непозволено увреждане. Обстоятелството, че сумата в размер на 1 743.86 лева е приведена от длъжника К. по сметка на В.А., а не по сметка на взискателя М. се явява правно ирелевантно, предвид разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗЗД, отчитайки в тази връзка обстоятелството, че лицето, чиято сметка е заверена с посочената сума е било упълномощено от ищеца да го представлява в качеството си на адвокат по посоченото изпълнително дело, производството по което е прекратено след заплащане на посочената сума. В подкрепа на твърдението на процесуалния представител на ищеца, че сумата от 1 743.86 лева по платежно нареждане от 10.05.2018 год. е платена във връзка с „други отношения между страните“, не се представят доказателства.