Решение № 1 от 05.01.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. С.З. , 05.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай И. Уруков

Атанас Д. Атанасов

Секретар:

Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай И. Уруков Въззивно гражданско дело № 20205500503061 по описа за 2020 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивната жалба на В. Г. К. и В. Г. К., чрез процесуалният им представител адв.К.Г. - АК С.З., против решение № 707 от 01.11.2019г., постановено по гр.дело № 68/2019г. по описа на Казанлъшки районен съд.

Въззиваемите сочат, че не са доволни от постановения съдебен акт в частта, с която съдът приема, че искането за обезсилване на съдебното решение по предявения иск по чл.135 ЗЗД е недопустим и прекратява производството в тази му част ; в частта, с която намалява адвокатското възнаграждение на 415 лева, както и в частта на непроизнасяне по искането им за отмяна на наложената възбрана върху 1/3 ид.ч. от имота на В. Г. К. и за отмяна на решението в частта на присъдени разноски в размер на 2000 лева в полза на Г.Ш. по гр.д.№1579/2017г. КРС, чието съдебно решение са поискали да се обезсили в неговата цялост. Не обжалват съдебното решение, с което е обезсилено решението по гр.д. №1579/2017г. КРС в частта, с което на 1 основание чл.19, ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителния договор сключен между Г.Ш. и В.Г. за продажба на 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот. Излагат подробни съображения в тази посока.

Претендират обезсилване на цялото съдебно решение с изключение на обезсиленото в частта на иска с правно основание чл.362, ал.2 ГПК, което искане е уважено от първоинстанционният съд. Претендират и направените разноски пред въззивната инстанция.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока за отговора по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата Г. Л. Ш., с който оспорва подадената въззивна жалба от В. Г. К. и В. Г. К.. Посочва, че първоинстанционното решение в обжалваната му част от двете въззивници е правилно и законосъобразно и като такова в тази му част следва да бъде оставено в сила. Счита за правилно, че съдът е приел за недопустимо искането за обезсилване на съдебното решение в частта относно уважения иск по чл.135 ЗЗД, тъй като същия е самостоятелен и няма нищо общо със заведения от жалбоподателките иск по чл.362, ал.2 ГПК. Твърди, че предмет на настоящето дело е само обезсилване на решението на иска за сключване на окончателен договор, не и други искове.

Въззиваемата сочи, че и по същите причини е недопустимо и искането за отмяна на вписаната възбрана, както и искането решението да бъде отменено в частта относно присъдените разноски.

Счита, че правилно първоинстанционният съд е намалил присъдените разноски по делото на жалбоподателката, с оглед на това, че не всички искания са уважени.

Претендира отхвърляне на подадената въззивна жалба и оставяне на първоинстанционното решение в сила в обжалваната от тях част, като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от въззиваемата страна Г. Л. Ш. против решение №707/01.11.2019г. постановено по гр.д.№68/2019г. на КРС. Въззиваемата обжалва решението само в частта, в 2 която първоинстанционният съд е обезсилил решението на КРС по гр.д.

№1579/2017г. на КРС за обявяване на предварителен договор от 23.10.2014г. за окончателен между въззиваемата и В.К., както и в частта, с която е осъдена да заплати на ищцата съдебните разноски в размер на 495 лева. Счита решението за неправилно и необосновано, както и че при постановяването си, съдът не е взел предвид, че ищцата е създала непреодолими пречки, за да получи продажната цена на имота, за да може да осуети плащането.

Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, както и присъждане на разноските в производството.

В срока за отговор на насрещната въззивна жалба е постъпил такъв от В. Г. К. и В. Г. К., чрез процесуалният им представител адв.К.Г. - АК С.З., в който молят съда да остави без уважение подадената от Г. Л. Ш. въззивна жалба против решението на първоинстанционния съд, като неоснователна.

Считат решението на съда за правилно и обосновано в частта, в която е обезсилено решението по гр.д.№1579/2017г. на КРС за обявяване на предварителния договор за продажба на недвижим имот сключен на 13.10.2014г. за окончателен, както и че правилно съдът е приел, че извършеното от Шатафчиева плащане цената на имота по предварителния договор е извършено от нея след изтичане на законния срок. Излагат подробни съображения. По отношение на съдебното решение постановено в частта за разноските, въззивниците посочват, че са изложили оплакванията си в подадената въззивна жалка, която поддържат. Заявяват, че поддържат изцяло подадената от тях въззивна жалба, като молят съда да я уважи.

Претендират оставяне без уважение на въззивната жалба против решение по гр.д.№68/2019г. на КРС подадена от Г.Ш., като неоснователна и недоказана. Претендират и направените разноски пред въззивната инстанция.

С Определение №167/07.02.2020 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.03.2020г. и е било обявено за решаване.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 от ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 от ГПК, съдът е намерил въззивните жалби за допустими и редовни, но в срока за произнасянето, съставът на окръжния съд е констатирал, че в първата въззивна жалба е инкорпорирано оплакване и 3 искане за допълване на решението на районния съд относно предмета на цялата искова претенция заявена с петитума на исковата молба, а според нормата на чл. Чл. 250. (1) от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.

Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Данните и искането за допълване могат да бъдат почерпени и от самата въззивна жалба, тъй като към този момент Решението на първоинстанционният съд не е влязло още в законна сила.

Допълнителното решението за допълването на първоначалното такова, след като влезе в сила, се инкорпорира в първоначалното решение и те съставляват едно цяло. Затова първоначалното решение важи с допълненото съдържание от деня, в който е било постановено, а не от деня на допълването.

Това е така, защото целта на допълването е само да допълни липсващата воля и произнасянето на съда по всички искания на ищеца направени с петитума на исковата молба.

При това положение окръжният съд е намерил, че са налице предпоставките на чл. 250 от ГПК относно наличието на непроизнасяне на първостепенния съд в диспозитива на съдебния акт на тази инстанция, предвид което е прекратил производството по в.гр.д. № 1084/2020 г. по описа на ОС С.З. и е върнал гр.д. № 68/2019 г. по описа на РС К. за изпълнение на процедура по чл. 250 от ГПК за допълване на първоинстанционното Решение, като му е указал, че делото следва да сe върне на окръжен съд за произнасяне по постъпилите две въззивни жалби, както и по евентуални въззивни жалби против решение за допълване на първоначалното решение.

Съдът констатира, че с Решение №352/03.07.2020г. постановено по гр.д.

№68/2019г. постановено по описа на Районен съд - К. и на основание чл.250 ГПК, съдът е оставил без разглеждане искането на В. Г. К. за отмяна на Решение №505/03.11.2017г. постановено по гр.д.№1579/2017г. по описа на РС-К., в частта с която е наредено на основание чл.364, ал.1 от ГПК да се впише възбрана върху 1/3 ид.част върху недвижимия имот: УПИ IX - 773, с площ от 262 кв.м., а по скица № 1636/15.10.2014г. на Община К. с площ от 360 кв.м. в кв.198 по плана на гр.К., като недопустимо.

4

Оставил е и без разглеждане искането на В. Г. К., в частта, с която е осъдена да заплати на Г. Л. Ш. разноски в размер на 2000 лева, представляващи разноски присъдени с Решение №505/03.11.2017г. постановено по гр.д. №1579/2017г. по описа на РС - К., като недопустимо.

Постъпило е по делото и допълнение към въззивната жалба във връзка и на основание постановеното допълнително решение с №352/03.07.2020г. по гр.д. №68/2019г. по описа на КРС с дата 03.08.2020г. от адв.К.Г., като процесуален представител на В. Г. К. и В. Г. К., в което заявяват, че поддържат оплакванията им отразени във въззивната жалба.

Сочат, че съгласно чл. 13 от ПВ заличаването на вписано обстоятелство става, като в партидната книга се отбелязва съдебния акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело, т.е. за да се извърши заличаване на вписано обстоятелство „възбрана върху недвижим имот“ следва да има съдебен акт, с който съдът постановява заличаване на това вписване. Не е в правомощията на съдията по вписване да заличи обстоятелство, което е вписано на основание съдебно решение.

Предвид горното, считат, че за тях е налице правен интерес въззивният съд да се произнесе по въззивната им жалба в тази и част, както и по постановеното допълнително решение, с което съдът е оставил без разглеждане искането им мотивирайки решението с липса на правен интерес за тях двете и е прекратил производството. Твърдят, че тъй като до момента няма съдебно решение, с което да се отмени или обезсили наложената възбрана, да се обезсилва решението в частта на иска по чл.135 ЗЗД на основание на който, съдът е уважил искането за обявяване на предварителния договор за окончателен.

Считат, че във връзка с искането за обезсилване на решението в тези му части само двете въззивници имат правен интерес от това да се заличи наложената възбрана върху имота.

Страните нямат искания за събирането на нови доказателства пред въззивната инстанция.

5

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 от ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира въззивните жалби и допълнението към въззивната жалба във връзка с постановеното допълнително решение за допустими и редовни, поради което жалбите следва да бъдат разгледани по съществото си относно тяхната материална основателност.

Първоначалните две въззивници В. Г. К. и В. Г. К., редовно и своевременно призовани, не се явяват. Вместо това по делото е постъпила писмена молба от адв. К.Г. – надлежно упълномощена от по-рано, която моли съда да постанови Решение, с което да уважи изцяло въззивната жалба, ведно с направените допълнение след произнасянето на първоинстанционния съд.

Моли да бъде отменено първоинстанционното Решение в обжалваната му част , като неправилно и незаконосъобразно в тази му част. Моли също така да бъде оставена без уважение насрещната въззивна жалба, като неоснователна и недоказана.

ВЪЗЗИВАЕМАТА и насрещна въззивница Г. Л. Ш., редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща упълномощен представител по делото пред въззивния съд.

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.362, ал.2 от ГПК

Пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа обстановка:

С решение №505/03.11.2017г., постановено по гр.дело №1579/2017г. по описа на Районен съд - К., съдът е обявил за недействителен до размер на 1/3 идеална част на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД по отношение на Г. Л. Ш., ЕГН****, с.Г.Ч., общ.К., ул.“*********, договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №159, том 2, рег.№2225, дело №322 от 04.11.2014г. по описа на нотариус 6

И.Г., с рег.№440 на НК, с район на действие Районен съд - К., с който В. Г. К., с ЕГН-********** прехвърля на внучката си В. Г. К. следния свой недвижим имот: УПИ IX -773, с площ от 262 кв.м., а по скица №1636/15.10.2014 г. на община К. с площ от 360 кв.м., в кв.198 по плана на гр.К., на ул.“******* одобрен със заповед №РД-02-14-192/1987г. и заповед №1041/1994г. на община К., обл.С.З., при съседи на имота: улица „*******, УПИ III - 772 и УПИ V - за училище, заедно с построената в това място сграда с РЗП 66 кв.м и гараж с РЗП 12 кв.м. срещу задължението на приобретателката В. Г. К. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката -баба си В. Г. К., като и осигури нормален и спокоен живот, такъв какъвто е водила до сега и с правото на ползване на имота, като сделка увреждаща кредитора Г. Л. Ш.. Със същото решение е обявен за окончателен, на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, сключеният между Г. Л. Ш., ЕГН-****, с.Г.Ч., общ.К., ул.“********* като купувач и В. Г. К., ЕГН- ********** от гр.К., ул.*****“ №2 в качеството на продавач, предварителен договор от 23.10.2014 г. за продажба на 1/3 идеална част от недвижим имот-дворно място с площ от 360 кв.м., представляващо УПИ IX -773, в кв.198 по плана на гр.К., на ул.“******* заедно с находящата се в имота жилищна сграда и подобрения в него, при съседи на имота: улица „*******, УПИ III - 772 и УПИ V - за училище, за сумата 10000 лв., при условие, че Г. Л. Ш., ЕГН-**** от с.Г.Ч., общ.К., ул.“********* в двуседмичен срок, считано от влизане в сила на настоящето решение, съгласно чл.262, ал.1 от ГПК да заплати на В. Г. К., ЕГН-********** от гр.К., ул.*****“ №2 продажна цена в размер на 10000 лв. /десет хиляди лева/.

Разпечатката съдържа 50 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1da3141b-27de-48e0-922c-27e27e099d90