Решение № 5820 от 25.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5820 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100502507 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 - чл.278 ГПК във вр. с чл.538, ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба на Д. Т. А., с ЕГН **********, и П. Т. А., с ЕГН **********, малолетни, действащи чрез тяхната майка и законен представител М. И.

С., с ЕГН **********, срещу решение рег.№730 от 15.01.2025г., постановено по ч.гр.дело №38101/2024г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 139-ти състав, с което е отхвърлена молба вх.№207804/25.06.2024г., с правно основание чл.130, ал.3 СК.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли неговата отмяна и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата по чл.130, ал.3 СК да бъде уважена. Счита се, че решението е неправилно и необосновано, тъй като е постановено в противоречие със събраните и приложени по делото писмени доказателства и задължителните разпоредби н а Семейния кодекс. Изложени са съображения, че към подадената молба вх.

№207804/25.06.2024г. с правно основание чл.130, ал.3 СК са представени доказателства, свързани с необходимостта децата да посещават целогодишно логопед, психолог, както и занималня с оглед факта, че същите са с дислекция и имат забавяне в развитието им, което изисква постоянни грижи от страна на тяхната майка.

Поддържа се още, че паричните средства, за които е направено искането за теглене от банковите сметки на малолетните деца, ще се изразходват за направа на ремонт на жилището, в което живеят децата, за обзавеждане на детска стая. Сочи се, че извършването на ремонт е изцяло в интерес на децата и с който факт първостепенният съд не се е съобразил. Посочено е още, че в изготвен социален доклад е изразено 1 категорично становище за основателност на искането за теглене на парични суми от банковите сметки на децата. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение, което е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и е в противоречие на интересите на малолетните деца.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите изложени в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена срока по чл.538, ал.1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба вх.№207804/25.06.2024г., подадена от Д. Т. А., с ЕГН **********, и П. Т. А., с ЕГН **********, малолетни, действащи чрез тяхната майка и законен представител М. И. С., с ЕГН **********, с искане по чл.130, ал.3 СК да бъде разрешено да се изтеглят в брой от банковите сметки на малолетните деца в банка „ОББ“ АД парична сума от по 18000 лв. от всяка банкова сметка. От изложеното в молбата се установява, че паричните суми, за които се иска разрешение да бъдат изтеглени в брой, са необходими за конкретни нужди на малолетните деца, изразяващи се в извършване на ремонт на жилището, в което живеят, обзавеждане на детска стая, закупуване на лаптоп, колелета, както и за посещения на логопед и психолог, тъй като се твърди, че децата страдат от дислекция и имат забавяне в развитието им. Сочи се още, че малолетните деца имат желание да посещават допълнителни занимания, които се отразяват благоприятно върху тяхното развитие, за което се изисква и заплащане на допълнителни такси.

С атакуваното в настоящото производство решение рег.№730 от 15.01.2025г. е отхвърлена молба вх.№207804/25.06.2024г., подадена от Д. Т. А., с ЕГН **********, и П. Т. А., с ЕГН **********, малолетни, действащи чрез тяхната майка и законен представител М. И. С., с ЕГН **********, с правно основание чл.130, ал.3 СК.

Изложени са мотиви, че исканото разпоредително действие накърнява добрия интерес на малолетните деца, тъй като тегленето на парични средства в брой създава риск от евентуалното разходване на паричните средства на децата не за задоволяване на твърдените от тяхната майка и законен представител образователни и жилищни потребности, а за други техни нужди и/или на трети лица, което не би било в интерес на децата, поради което е прието, че подадената молба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, намира постановеното от районния съд решение, с което е отхвърлена молбата като неоснователна, за незаконосъобразно.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение относно неоснователността на молбата, които са правилни и са основани на установените по делото факти, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

Съгласно чл.130, ал.3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.

В случая въззивният съд счита, че към молбата липсват убедителни доказателства досежно твърденията на майката и законен представител на малолетните деца за необходимостта от изразходването на паричните средства за задоволяването на 2 жилищни и образователни нужди на малолетните деца. На първо място липсват каквито и да е било доказателства за фактическото състояние на недвижимия имот, в който живеят малолетните деца и за който се твърди в молбата, че се нуждае от ремонт. Отделно от изложеното въззивният съд счита, че освен съображенията, посочени от първостепенния съд, които са правилни, в случая следва да се отбележи още, че приложената по делото оферта от „Ер Строй Ремонти“ ЕООД за извършване на строителни дейности е частен свидетелстващ документ, който съдържа изгодни за майката и законен представител на малолетните деца данни за стойността на видовете СМР, които се твърди, че ще бъдат извършени в имота, поради което не се ползва с доказателствена сила за посочените в нея единични и крайни цени на отделните видове СМР. На следващо място въззивният съд намира да отбележи, че към молбата не са ангажирани каквито и да е било доказателства относно релевирания в жалбата довод, че малолетните деца са с дислекция и имат забавяне в развитието им, което изисква специални образователни потребности. Приложените към молбата 2 броя служебни бележки от 10.06.2024г., издадени от Държавен логопедичен център- МОН, единствено представляват доказателство за отразените в тях факти, а именно, че всяко от малолетните деца посещава логопедична терапия в кабинета към държавен логопедичен център в 81 СУ „Виктор Юго“ през учебната година, но не могат да служат като доказателство за твърдените от майката и законен представител на малолетните деца разходи за заплащане на логопедична терапия, още по-малко за твърдението, че децата страдат от дислекция и имат забавяне в развитието им. На следващо място неподкрепен с доказателства е доводът, наведен в жалбата, че е бил изготвен социален доклад, в който е изразено категорично становище за основателност на искането за теглене на парични суми от банковите сметки на децата доколкото такъв доклад по делото няма приложен.

По горните съображения настоящият въззивен състав счита, че от доказателствата по делото не може да бъде установено дали тегленето на посочените в молбата парични суми от банковите сметки на малолетните деца няма да увреди техните интереси. Следва да се посочи, че М. И. С., с ЕГН **********, майка и законен представител на малолетните деца, е в работоспособна възраст, няма данни за здравословни проблеми и липсват други пречки, които да я възпрепятстват да си намери работа, за да може да осигури средства за нормалното съществуване на нея и на малолетните и деца, като същата има не само правото, но е и задължена да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на малолетните й деца, за тяхното образование и за техните лични и имуществени интереси /арг. чл.125, ал.1 СК/.

При така изложените правни аргументи се налага извода, че от събраните по делото доказателства не може да се оправдае интереса на малолетните деца и че средствата ще бъдат изразходвани за техни нужди. В конкретния случай настоящият въззивен състав счита, че не е доказано, че е налице нужда и очевидна полза за малолетните деца от изразходване на паричните средства за целите, които са посочени от тяхната майка и законен представител. Извършването на разпоредителното действие – теглене на парични средства от по 18000 лв. от всяка от банковите сметки, открити на името на малолетните деца, не е техен интерес. Следователно се налага извода, че от съвкупния анализ на събрания доказателствен материал не се установява да е налице визираното в чл.130, ал.3 СК условие за издаване на искания охранителен акт и обективираното в подадената молба искане за издаване на разрешения за теглене на посочените суми във връзка с възникналите нужди на малолетните деца се явява 3 неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

По изложените съображения и поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния съд с тези на въззивния, обжалваното решение следва да се потвърди. Частната жалба е неоснователна. Отказът не прегражда възможността да бъде подадена отново такава молба, в случай, че законният представител на малолетните деца се снабди с доказателства, удостоверяващи защитата на техните интереси.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение рег.№730 от 15.01.2025г., постановено по ч.гр.дело №38101/2024г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 139-ти състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4