Решение № 114 от 04.07.2024, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Силистра, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Добринка С. Стоева

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20243400500193 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК..

С решение № 606 от 08.11.2023г. и допълнително решение № 62/31.01.24г. , постановени по гр.д. № 440/2023г. по описа на СРС, е развален сключеният договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане от 09.07.1996 г., обективиран в с НА № 53, т. 1 по описа на СРС за 1996 г., касаещ следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Силистра, одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор ***., построена в имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Силистра, ул.

“Отец Паисий” № 3, ет. 2, ап. 8, представляващ апартамент с площ от 60,57 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение № 6 с площ от 15,08 кв.м. и 7,16 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на жилището: на същия етаж - СОС с идентификатор ***, под обекта - СОС с идентификатор *** и над обекта - СОС с идентификатор ***, сключен между П.Ц.П. и М.Л.П. в

1 качеството на прехвърлители, и Ц. П. Т., в качеството на приобретател, чиито наследници са С. Д. Т., Д. С. Т. и М. С. Т., като договорът се разваля поради неизпълнение задълженията на последните по него до размера на 1/4 ид.ч. от имота, съответстваща на квотата на ищцата Е. П. М. от наследството на нейната майка М.Л.П. като е отменил констативния нотариален акт за собственост № 128, т. 26 по описа на СВ - Силистра за 2022 г., чрез който е признато, че С. Д. Т., Д. С. Т. и М. С. Т. са собственици на имота до размера на 1/4 ид.ч. от същия, като е отхвърлил искането за отмяна на нотариалния акт над така посочената идеална част. Оставил е без уважение искането на Е. П.

М. за отмяна на НА № 53, том Първи, по описа на СРС за 1996 г. Осъдил е С.

Д. Т., Д. С. Т. и М. С. Т. да заплатят на Е. П. М. направените по делото разноски в размер на 71,13 лв. за държавна такса. Осъдил е С. Д. Т., Д. С. Т. и М. С. да заплатят на адв. М. Н. М. адвокатски хонорар за настоящото производство в размер на 1011,40 лв.

Недоволни от решението на СРС са останали, М. С. Т., С. Д. Т. и Д. С.

Т., които го обжалват в законоустановения срок. Молят съдът да го отмени като неправилно, необосновано, постановено при противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалните правила и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.

Депозирана е и жалба от Е. П. М. против решение № 606/ 08.11.2023 год., постановено по гр.дело № 440/2023 год. по описа на СРС, в частта относно отмяна на нотариален акт НА № 53, том Първи, по описа на СРС за 1996 г. Моли да бъде обезсилено решението в тази част, тъй като не е правено искане за отмяна на този НА.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответната страна Е. П. М. по жалбата на М. Т., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата на Т..

В законоустановения срок е депозиран и отговор от М. С. Т. на жалбата на Е. П. М., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата на М..

Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите на М. С. Т., С. Д. Т. и Д. С. Т. са неоснователни, а жалбата на Е. П. М. – основателна.

2

Пред СРС е предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и по чл.

537, ал. 2 ГПК.

Не се спори по делото, а и от представите писмени доказателства се установява, че на 09.07.1996 г. П.Ц.П. и М.Л.П. в качеството на прехвърлители, и Ц. П. Т., в качеството на приобретател, са сключили договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 53, том I по описа на СРС за 1996 г. /стр.9 от делото/, чрез който П.Ц.П. и М.Л.П. прехвърлят на своята дъщеря Ц. П. Т. правото на собственост върху посочения в исковата молба недвижим имот срещу задължението на последната да поеме гледането и издръжката на своите родители докато са живи, като им осигури спокоен и нормален живот лично или чрез трето лице, след вземане на тяхното предварително съгласие.

Безспорно е установено, че към настоящия момент и двамата прехвърлители са починали, като ищцата се явява тяхна дъщеря и единствена сестра на приобретателката Ц. П. Т., която също е починала, а ответниците са наследниците на последната – неин съпруг и деца.

От доказателствата по делото се установява, че прехвърлителите са живеели в гр. Силистра, обитавайки апартамента, предмет на договора за издръжка и гледане, а приобретателката Цв.Т. - в гр. Дулово, заедно със своето семейство, а другата им дъщеря - ищцата по делото, е омъжена в гр. Роман, където трайно се е установила със семейството си. Близкото местоживеене на дъщерята Ц. до нейните родители, е мотивирала последните да сключат процесния договор, чрез който те разчитали да си осигурят нейната подкрепа за времето, когато поради напредналата си възраст няма да бъдат в съС.ие да обслужват самостоятелно ежедневните си нужди (в този смисъл са показанията на св. Т.П. и св. Цеца Г., познати на ищцата, както и на В. М., нейна дъщеря). От показанията на св. В.М. и св. Й. С., позната на ответниците, се установява, че първоначално прехвърлителите не са се нуждаели от чужда помощ при извършването на ежедневните си дейности и по-скоро те самите оказвали подкрепа на дъщеря си при отглеждането на техните внуци, като през цялото време отношенията между приобретателката и нейните родители били много близки и тя винаги ги посещавала и им пазарувала при пътуванията си до гр. Силистра. През 2010 г. обаче Ц. Т. е заболяла от онкологично заболяване и починала през 2013 г., а през същия 3 период се е влошило и здравословното съС.ие на нейния баща П.Ц.П., който починал през същата година, месец - два след своята дъщеря. Свидетелката М. споделя впечатленията си, че поради тежкото си заболяване нейната леля не е била в съС.ие да полага грижи за своите родители и по - конкретно за нуждаещия се от помощ неин баща, поради което той разчитал изцяло на подкрепата на своята съпруга. Св. С. изразява становище в обратен смисъл, заявявайки че въпреки сериозната си диагноза, приобретателката се намирала в добро общо съС.ие и външният й вид не издавал нейната болест, поради което тя продължила да изпълнява адекватно своите житейски и професионални задължения. Правилно СРС е отбелязал, че тези противоречия не следва да се подлагат на допълнително изясняване, тъй като грижите, които прехвърлителят Петко Петров е получавал от своите близки, не са предмет на настоящото производство, при положение че договорът за издръжка и гледане не е атакуван по отношение на неговата част от имота.

Видно от показанията на свидетелите М. и П., след смъртта на своята дъщеря, а след това и на съпруга й, прехвърлителката М.П. се сринала емоционално и сякаш изведнъж е остаряла, като според свидетелите М., П., Г. и Г.Л. /също приятелка на ищцата/, грижи за нея е започнала да полага другата й дъщеря, която веднъж месечно пътувала от гр. Роман, за да я посети за няколко дни, като при посещенията си я снабдявала с хранителни продукти.

Свидетелката М. заявява, че при възникнал здравословен проблем със зрението на прехвърлителката именно ищцата пътувала от гр. Роман, за да я придружи до медицински специалист в гр. Варна, което преди това ответникът С. Т. отказал да стори поради липсата на възможност. Споменава и за друг случай, когато М.П., след падане, получила счупване на ключицата и била напълно обездвижена за продължителен период от време, и тогава отново ищцата останала в дома на майка си и се е грижила за нея за период от две седмици; същото ищцата сторила и когато прехвърлителката страдала от дископатия и не била в съС.ие да се придвижва самостоятелно. Свидетелите на ищцовата страна уточняват също, че с напредването на възрастта на прехвърлителката, се наложило тя да пребивава в дома на дъщеря си в гр.

Роман през зимния сезон, като през лятото се връщала в собственото си жилище в Силистра, а след влошаването на възможностите й за самообслужване, през 2018г., тя изцяло се преместила при дъщеря си, където и починала през 2020 г.

4

Несъстоятелни са доводите в жалбата на Т., че причината баба й да остане през 2020 г. в гр. Роман не било влошеното й здравословно съС.ие или невъзможност да се обслужва сама, а пандемията от ковид и извънредното положение, което бе обявено в страната, както и забраната за пътуване, които тя заварила докато била на гости на ищцата в гр. Роман. Следва да се посочи, че тази пандемия е обявена в началото на 2020 година, а от свидетелските показания се установява преместване през 2018г.

От св. показания на В. М. става ясно също, че в началото на 2020г., при медицинска консултация на прехвърлителката П. с ендокринолог в гр. София, й е било открито злокачествено образувание на щитовидната жлеза, като при пътуването до столицата тя е отсядала именно в дома на тази свидетелка, като поради малката площ на жилището й, нейният съпруг и децата са се премествали временно в жилището на нейните свекър и свекърва.

Свидетелката заявява, че междувременно, в този период, внуците на прехвърлителката – двамата ответника по делото, също са пребивавали в гр.

София, но те не са поели ангажимент за отсядането на баба им при тях, не са изразили и желание да я придружат при медицинските прегледи, нито са я посетили на свиждане при двата й престоя в болничното заведение. Според свидетелката М. ответникът Д. Т. не гостувал нито веднъж на баба си, докато тя пребивавала в гр. Роман, а ответницата М. Т. я посетила общо два - три пъти. По делото е приет като доказателство един брой ел.билет за пътуване на последната до гр. Роман на 9.08.20г.

Несъстоятелни са доводите във въззивната жалба, че СРС неправилно е приел, че Т. е посещавала баба си, когато тя е била в гр. Роман единствено дватри пъти, тъй като това се опровергава от представения билет на БДЖ и показанията на св. Бурчин Наджи. От представения един брой ел.билет за пътуване на М. Т. до гр. Роман на 9.08.20г. не може да се направи извод за множество нейни посещения там, а св. Нажди освен че не помни къде точно се е намирала бабата – „Мисля, че някъде около Мездра или Роман“, а и не може да даде отговор на въпроса колко пъти приятелката й е посещавала баба си в този град.

От показанията на разпитаните свидетели на ищцата се установява, че майка й се е чувствала добре в местоживеенето си в гр. Силистра, в познатата й среда, социално обкръжение и условия на нейния дом, като обичала и самия 5 град и предпочитала да изживее старините си в него, но била принудена да се премести в гр. Роман по необходимост, тъй като вече не била в съС.ие да се справя напълно сама с ежедневните си задължения, а освен дъщеря й нямало кой друг да се грижи за нея и да я подпомага в ежедневието. Свидетелите заявяват, че прехвърлителката се измъчвала от мисълта, че не е компенсирала по никакъв начин дъщеря си Е. за полаганите от нея грижи и че апартаментът е останал в собственост на ответниците, които обаче не осъществявали фактическата дейност, свързана с обслужването на нейните здравни и битови нужди, като тя споделяла и намерението си да развали процесния договор за издръжка и гледане, но не предприела действия в тази насока поради влошеното си здравословно съС.ие и поради нежеланието на ищцата и нейните дъщери да я ангажират с една продължителна и нелека съдебна процедура /в този смисъл св.показания на В.М. и Г. Л./.

Предвид така изяснената фактическа обстановка, правилно СРС е стигнал до извод, че ответниците, в качеството си на наследници на приобретателката по договора за издръжка и гледане - Ц. П. Т., не са изпълнили задълженията, поети спрямо тяхната родственица М.Л.П. тъй като полаганите от тях усилия и отделено време в много малка степен реализират поетата с договора отговорност за осигуряване на нормален и спокоен живот на нуждаещото се от грижи лице.