Решение № 531 от 28.08.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Видин, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20221320101975 по описа за 2022 година

Предявен е граждански иск от В. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.******, общ.******, обл.******, ж.к.*********, против „Крез Кар“ ЕООД, ЕИК 203921662, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.“Христо Ботев“, бл.3, вх.В, ет.3, ап.5, представлявано от К. Н..

Искът е предявен пред компетентен съд на основание чл.114 от ГПК от ищеца, в качеството му на работник, срещу работодателя – ответник, по мястото, където обичайно полага своя труд – гр.******, обл.******, т.е. искът е подсъден на РС – Видин съобразно съдебното райониране на страната.

Предявени са искови претенции с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: наличието на прекратен със Заповед № 44/26.07.2022г. трудов договор № 9, сключен на 08.03.2018г., с работодател ответника и ищеца, на длъжност „автомонтьор“, код по НКПД 72312001, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. А също, че ищецът не е подавал молба за прекратяване на трудовото си правоотношение по взаимно съгласие, заповедта не му е връчвана, като за 1 същата научил от системата на НАП; че в последствие била анулирана, за което също не е уведомен.

Поддържа се още, че ищецът е останал без работа следствие на уволнението за времето от 27.07.2022г. до 07.01.2023г.

Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да отмени заповедта за уволнение, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа следствие на уволнението – за периода от 27.07.2022г. до 07.01.2023г., общо в размер на 4600 лева, 200 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 27.07.2022г. до 27.01.2023г. и ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2022г. до окончателното издължаване; 600 лева - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2022г. до 26.07.2022г. Ищецът ангажира писмени доказателства и съдебна експертиза. Претендира пресъждане на разноските по производството.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен. В него и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявява, от една стана, че оспорваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца Заповед № 44/26.07.2022г. не съществува и не е връчвана на ищеца, а от друга – че е отменена със друга заповед – Заповед № 5 от 11.07.2022г. и че е уведомен за нея. А също, че работникът има отработени дни след отмяна на заповедта, както и че в последствие е уволнен с друга заповед поради неявяване на работа. Иска се от ответника съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Също ангажира писмени доказателства и претендира пресъждане на разноските по производството.

Предвид изложеното, не са налице обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят от доказване.

Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ответника е да докаже, че е спазил процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по оспорената заповед и че същата му е връчена; че е налице посоченото в заповедта основание: прекратяване на трудовото правоотношение на работника по взаимно съгласие; че заповедта за уволнение 2 е отменена от работодателя с нова заповед и че същата му е връчена, както и че след отмяната на уволнението се е явил на работа и има отработени дни. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на оспорената заповед за уволнение; че е останал без работа за посочения период, както и размера на претендираните обезщетения за оставане без работа в случай на незаконно уволнение.

Представените писмени документи от страните са приети като доказателства по делото.

Постъпил е препис от трудовото досие на ищеца, с препис за другата страна.

Назначена е по делото съдебно – счетоводна експертиза.

Съдът, след като разгледа исковата молба и отговора, и като прецени събраните доказателства в съвкупност и по отделно, намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.03.2018г. страните са сключили трудов договор № 9/08.03.2018г., по силата на който ищецът, в качеството му на работник изпълнявал длъжността „автомонтьор“, код по НКПД 72312001, при ответника – работодател, с първоначален срок на изпитване, в последствие превърнал се в безсрочен, с работно време 8 часа и определено трудово възнаграждение.

На 02.07.2022г., по време на ползване на болничен лист от работника № Е20221643268, изд. на 02.06.2022г., поради временна нетрудоспособност за периода от 01.07.2022г. до 11.07.2022г. включително, работодателят издал Заповед № 44/02.07.2022г. за прекратяване на трудовия договор, сключен между страните на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, протокол №4/02.07.2022г. с подисите на двама свидетЕ. за отказ на работника да подпише заповедта, както и Заповед № 5/11.07.2022г., с която на основание чл.344, ал.2 от КТ отменява заповедта си за прекратяване на трудовото правоотношение.

За периода от 12.07.2022г. до 26.07.2022г. ищецът има отработени 11 дни, тоест - продължил е работа в ответното дружество след отмяна на заповедта за уволнение от 02.07.2022г.

От 27.07.2022г. ищецът е преустановил фактически работа в ответното дружество, като за периода от 27.07.2022г. до 26.08.2022г. са изготвени 10 броя доклади от служитЕ. на работодателя, с които го уведомяват за това обстоятелство. Според работодателя, за периода от 27.07.2022г. до 31.07.2022г.

3 е налице самоотлъчка /три дни/ от страна на работника, а в последствие, за неявяване на работа от 27.07.2022г. до 20.09.2022г. го е уволнил дисциплинарно със Заповед, която не е предмет на настоящото производство.

А според ищеца, на 26.07.2022г., в края на робатния ден, управителят на ответното дружество му заявил, че го уволнява и от следващия ден да не се явява на работа, за което издал Заповед № 44/26.07.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, по взаимно съгласие, считано от 27.07.2022г., която заповед работникът атакува в настоящото производство.

Съдът намира, че работодателят действително е издал горепосочената Заповед № 44/26.07.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, тъй като същата, представена по делото от ищеца /лист 10 от делото/, макар и не носеща подпис и печат за ответника – работодател, е единственото възможно основание за вписване в системата на НАП на обстоятелството, че трудовият договор, сключен между страните на 08.03.2018г., е прекратен на 27.07.2022г., видно от преставената и неоспорена справка за актуалното състояние на трудовите договори на ищеца към дата 08.08.2022г. /лист 9 от делото/. Така работникът е узнал за обжалваната Заповед № 44/26.07.2022г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 27.07.2022г. с посочено основание: по взаимно съгласие.

Същото обстоятелство се установява и от постъпилото по делото Писмо от НАП, офис Видин, за това, че на 02.08.2022г. работодателят е подал уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, първоначално с дата на прекратяване 02.08.2022г. и коригирано с уведомление на същия ден: с дата на прекратяване 27.07.2022г. и на същото основание, тоест по чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Видно от същото писмо, последното уведомление също е заличено в системата на НАП – на 22.08.2022г., но без данни на какво основание е сторено това. Работодателят не твърди и не разкрива такова обстоятелство. Същото липсва и като документ в представеното от работодателя трудово досие на работника. Поради това, не може да се приеме, че работодателят е отменил по свой почин атакуваната Заповед № 44/26.07.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, както и че е поканил работника да се яви на работа.

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото 4 писмени доказателства: Трудово досие на ищеца, Сигнал от ищеца до ОИТ – Видин, Заповед № 44/26.07.2022г., справка за актуалното състояние на трудовите договори на ищеца към дата 08.08.2022г., Уведомление от ищеца до работодателя, ведно с известие за доставяне, Становище на Д „Инспекция по труда„ –гр.Видин, Писмо от НАП - офис Видин до ВРС, Регистрационна карта в Д „Бюро по труда“ - Видин на ищеца.

От представената регистрационна карта на ищеца в Бюро по труда – Видин, се установява, че през исковия период ищецът е регистриран като лице, търсещо работа.

Назначената, изслушана и приета по делото съдебно – икономическа експертиза е дала заключение, че обезщетението за оставане без работа в случай на незаконно уволнение за 6 месеца, е в брутен размер от 4592.28 лева /или 4133.05 лева нетен размер/; размерът на лихвата за забава върху главницата за периода от 27.07.2022г. до 27.01.2023г. е в размер на 216.79 лева, а обезщетението по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2022г. до 26.07.2022г. е в нетен размер от 479.25 лева, в които размери съдът е допуснал измерение на предявените искове.

Съдът намира от правна страна следното: Главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, е основателен и доказан предвид следното:

В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е посочено като причина: по взаимно съгласие и вписване в системата на НАП чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Ищецът оспорва даването на съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение. Същото съгласно горепосочената правна норма следва да бъде изразено от страните писмено – обстоятелство, което ако е налице, е в тежест на работодателя да установи, тъй като в негова тежест е доказване на законността на уволнението на посоченото правно основание, съгласно указанието дадено в доклада на съда. При оспорване на прекратяването на трудовото правоотношение, какъвто е настоящия случай, в тежест на работодателя е да докаже, че е спазил процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и че е налице посоченото в заповедта основание. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани. Правният извод е, че трудовият договор на работника не може да бъде прекратен на посоченото в заповедта правно основание при липса на изразено от него писмено съгласие.

5

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен.

Обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Поради уважаването на главния иск, основателни и доказани се явяват и акцесорните искове за възстановяване на ищеца на предишната работа и за заплащане на обезщетение за 6 месеца – за времето, през което е останал без работа, както и искът за пресъждане на обезщетение за неизползвания от работника платен годишен отпуск.

Вещото лице е дало заключение за размера на всяка една от исковите претенции, а ищецът е направил и съдът му е допуснал изменение на исковете до този размер, поради което следва да бъдат уважени в този размер, с изключение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, за заплащане на лихва за забава върху обезшетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода за периода от 27.07.2022г. до 27.01.2023г. в размер на 216.79 лева.

Искът е неоснователен, по следните съображения: Задължението по чл.225, ал.1 от КТ е парично и при забавеното му изпълнение работодателят дължи лихва на незаконно уволнения работник или служител. Поради договорния характер на отговорността на работодателя и липсата на уредба в КТ относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението, следва да се приложат общите правила на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията.

Съгласно нормата на чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При безсрочните задължения, каквото е това по чл.225, ал.1 от КТ, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Тоест, поканата, като условие за изпадане на длъжника в забава, е абсолютно необходима когато няма определен срок за изпълнение. В хипотезата на чл.225, ал.1 от КТ, вземането за обезщетение възниква в момента на уволнението, признато за незаконно и отменено. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е конститутивен. Конститутивното действие на решението, с което този иск се уважава, важи с обратна сила, т.е. уволнението се счита за незаконно към момента на извършването му. Тъй като вземането по чл. 225, ал. 1 от КТ е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност, съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, е нужна покана на кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е 6 предявен искът /вж. в т. см. и Тълкувателно решение №3/19.03.1996г. по гр. д.