Решение № 388 от 18.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Бургас, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120104921 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на Община С. с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град С., ********, против Н. П. Б. с ЕГН ********** с адрес град Ч.***, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 4679,82 лева - главница по Договор за аренда на земи от общински поземлен фонд за създаване на трайни насаждения №*****.2012 г., в размер на по 1559,94 лева за всяка от трите стопански години – 2021-2022, 2022-2023 и 2023-2024г., съответно за периода от 02.10.2021г. до 30.09.2022г., от 02.10.2022г. до 30.09.2023г., и от 02.10.2023г. до 30.09.2024г., сумата от сумата от общо 871,46 лева , представляваща сборна мораторна лихва, от която 483,49 лв. върху арендното плащане за стопанската 2021-2022г. за периода 01.10.2022 г. – 27.02.2025 г., 301,68 лв. върху арендното плащане за стопанската 2022-2023г. за периода 01.10.2023 г. – 27.02.2025 г., и 86,29 лв. върху арендното плащане за стопанската 2023-2024г. за периода 01.10.2024 г. – 27.02.2025 г., които вземания са предмет на Заповед за изпълнение № ****/********г., издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. ****/2025г. по описа на Районен съд Бургас.

Ищецът твърди, че на 04.12.2012г. е сключил с ответника Договор за аренда на земи от общински поземлен фонд за създаване и отглеждане на трайни насаждения № *****.2012г. По силата на договора ответникът се 1 задължил да създаде лозово насаждение в рамките на тригодишен гратисен период върху два поземлени имота от общинския поземлен фонд, находящи се в землището на гр. Ч., община С., област Бургас, представляващи Поземлен имот с идентификатор *******, с площ 12,046 дка, с начин на трайно ползване - „Лозе", четвърта категория по кадастралната карта на землището, при съседи: *************************************; и Поземлен имот с идентификатор *********, с площ 13,953 дка, в местност „Я.", с начин на трайно ползване - „Лозе", трета категория по кадастралната карта на землището, при съседи: ********.

Твърди, че договорът се сключил за срок от 20 стопански години и влизал в сила от стопанската година 2012-2013, съобразно чл. 5 и чл. 6 от договора. Ищецът излага, че ответникът не е заплатил плащания за всяка от стопанските години 2021г. - 2022г., 2022г. - 2023г. и 2023г. - 2024г. Те били в размер на 60 лв. за декар или по 1559,94 лв. за всяка стопанска година.

Общото задължение на ответника било в размер на 4679,82 лева.

Твърди още, че ответникът дължи и лихва за забава от подаване на заявлението по ч.гр.дело № ****/2025г. по описа на Бургаският районен съд, а именно ********г., законна лихва и разноските в заповедното производство, а именно:

-за стопанската година 2021-2022г. - 1559,94лв., неплатено арендно плащане и мораторна лихва в размер на - 483,49 лв. за периода от 01.10.2022г. до 31.10.2022г.

-за стопанската година 2022-2023г. - 1559,94лв., неплатено арендно плащане и мораторна лихва в размер на - 301,68 лв. за периода от 01.10.2023г. до 31.10.2023г.

-за стопанската година 2023-2024г. - 1559,94лв., неплатено арендно плащане и мораторна лихва в размер на - 86,29 лв. за периода от 01.10.2024г. до 31.10.2024г.

Тъй като не последвало плащане на дължимите суми, със Заявление от ********г., ищецът инициирал производство по издаване на заповед за изпълнение против длъжника по реда на чл.410 от ГПК, за заплащане на посочената главница, лихвата за забава и законна лихва. Със заповед за изпълнение № ****/********г. постановена по ч.гр.д. № ****/2025г. по описа на Районен съд - Бургас, съдът разпоредил Н. П. Б. да изплати на Община С. сумата от 4679,82 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - ********г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 871,46 лева, представляваща сборна мораторна лихва за трите стопански години, както и направените по делото разноски - държавна такса в размер на 111,03 лв. Заповедта за 2 изпълнение била връчена на ответника, който възразил срещу същата в законоустановения срок. Това обстоятелство породило правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции.

Въз основа на горното ищецът моли исковете да бъдат уважени, като претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1, ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Със същия оспорва изцяло така предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. Сочи, че съгласно констатации на Изпълнителна агенция по лозата и виното, гореописаните поземлени имоти са изоставени лозови насаждения.

Намира, че по делото липсват доказателства, въз основа на които да се приеме, че процесните суми са дължими, както и да се установи техният размер. На следващо място, в случай, че се приеме за доказано, че е сключен процесният договор, сочи че съгласно редакцията на чл. 24а, ал. 6 от ЗСПЗЗ, действаща към момента на сключване на процесния договор, земите от общинския поземлен фонд могат да се отдават под наем или аренда без търг или конкурс само в изчерпателно изброени хипотези на закона. В договорът за аренда обаче не било посочено основанието, на което се отдават двата земеделски имота. Твърди, че към момента на подписване на договора, имотите са били изоставени, а не неизползваеми.

Предвид горното счита, че в случая не са изпълнени изискуемите материалноправни предпоставки за отдаване под аренда на подробно описаните поземлени имоти, без търг или конкурс, тъй като в разпоредбата на чл. 24а, ал. 6 от ЗСПЗЗ, е предвидена възможност земи от общинския поземлен фонд да се отдават под наем или аренда без търг или конкурс в изрично и изчерпателно изброените хипотези, като в т.2 е предвидено „когато не са били използвани две или повече стопански години”. Изоставени и необработвани последните 2 години са различни хипотези, като отдаването на изоставени лозя не е от предвидените в закона изключения за отдаване на процесиите поземлени имоти без търг.

Изрично въвежда възражение за незаконосъобразност на Решение № *** от ********. на Общински съвет - С. на основание чл.17, ал.2 от ГПК, тъй като при постановяването му е нарушен материалния закон, като моли съдът да осъществи инцидентен контрол за законосъобразност на акта.

Предвид гореизложеното, счита, че процесният договор за аренда на земи от общинския поземлен фонд за създаване и отглеждане на трайни насаждения на основания чл.24а, ал.6 от ЗСПЗЗ с № В-325/27.06.2013г., е нищожен, тъй като решението на общински съвет е незаконосъобразно.

В условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме за главните 3 искови претенции за доказани, оспорва така претендираните размери на мораторна лихва на всяко от вземанията.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за аренда на земи от общински поземлен фонд за създаване на трайни насаждения №*****.2012 г. От същия е видно, че страните са се договорили, че арендодателят Община С. предоставя на арендатора Н. Б. за временно възмездно ползване земеделска земя от общинския поземлен фонд (ОПФ) в размер на 25,999 дка. в землището на гр.

Ч., Община С., Б.. област, представляващи Поземлен имот с идентификатор ******* с площ 12,046дка и Поземлен имот с идентификатор *********, с площ 13,953дка. В договора и двата имота са посочени като такива с начин на трайно ползване „лозе“. Страните са договорили, че процесните земи са предоставени за ползване срещу арендно плащане в пари, като за първите три години от договора арендно плащане не се дължи. За следващите до пълния срок на договора от 20 години се дължи заплащане както следва - 5.1.1.

40лвл на декар за периода от 01.10.2015год. до 30.09.2019г. и 60лв. на декар за периода от 01.10.2019год. до 30.09.2032 г.

Представено е писмо от Изпълнителна агенция по лозата и виното, изпратено до адвокат А. А., видно от което имот с идентификатор ******* (образуван от имот № 000522) никога не е фигурирал в лозарския регистър и Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) не разполага с информация за състоянието му към 04.12.2012. Посочено е още, че имот с идентификатор ********* към 04.12.2012 г. е фигурирал в лозарския регистър на ИАЛВ в лозарско стопанство № ****** на „Ч. 81178 служебно“ като лозово насаждение с винен сорт лози. Състоянието на лозовите насаждения в имота към 04.12.2012 г, не може да бъде описано категорично, поради липса на извършвани теренни проверки в периода и поради липса на данни за добиви от декларации за реколта от грозде.

По делото е представено и писмо от Държавен фонд „Земеделие“, видно от което в периода от 2013г. до 2023г. имот с номер ****** е бил заявен от Н.

Б., а насажденията са посочвани различно, но основно като винени лозя и смесени едногодишни култури.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно разпределената между страните в процеса доказателствена тежест и предвид предявените искове, в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, бе да установи наличието на валидно сключен договор за аренда, обвързващ страните и включващ твърдените клаузи за 4 дължимост на процесните парични вземания; легитимацията си на изправна страна по договора; легитимацията на ответника като длъжник; както и размера на претендираните парични вземания.

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че страните в процеса са сключили Договор за аренда на земи от общински поземлен фонд за създаване на трайни насаждения №*****.2012 г. Съгласно договора Община С. е предоставила на арендатора Н. Б. за временно възмездно ползване земеделска земя от общинския поземлен фонд (ОПФ) в размер на 25,999 дка. в землището на гр. Ч., Община С., Б.. област, представляващи Поземлен имот с идентификатор ******* с площ 12,046дка и Поземлен имот с идентификатор *********, с площ 13,953дка.

Както беше посочено по-горе, страните са договорили, че процесните земи са предоставени за ползване срещу арендно плащане в пари, като за първите три години от договора арендно плащане не се дължи. За следващите до пълния срок на договора от 20 години се дължи заплащане както следва 5.1.1.

40лвл на декар за периода от 01.10.2015год. до 30.09.2019г. и 60лв. на декар за периода от 01.10.2019год. до 30.09.2032 г.

При така събраните доказателства съдът намира, че между страните е бил валидно сключен процесния договор за аренда. Същият отговоря на императивните изисквания за форма, предвидени в чл. 3 от ЗАЗ. Ответникът не е оспорил обстоятелството, че имотите, предмет на договора, са му предадени от страна на ищеца. Нещо повече, в тази насока са и събраните писмени доказателства, видно от които ответникът е подавал информация към Държавен фонд „Земеделие“ относно имотите и културите, които е отглеждал в тях.

С оглед данните по делото съдът приема, че ищецът се явява изправна страна по договора, като е изпълнил поетите с договора задължения, а именно да предаде ползването на процесните два недвижими имота на ответника.

Настоящият състав не споделя възраженията на Б., че по делото липсват доказателства, въз основа на които да се приеме, че процесните суми са дължими, както и да се установи техният размер. Както вече беше посочено, по делото се установи както сключването на договора за аренда, така и размерът на всяко едно от арендните задължения. Установи се и падежът на арендното задължение за всяка стопанска година - не по-късно от първия работен ден след изтичане на стопанската година (1 октомври).

Съдът не споделя и твърдението на ответника, че съгласно редакцията на чл. 24а, ал. 6 от ЗСПЗЗ, действаща към момента на сключване на процесния договор, земите от общинския поземлен фонд могат да се отдават под наем или аренда без търг или конкурс само в изчерпателно изброени хипотези на закона, а в договора за аренда не е посочено основанието, на което се отдават 5 двата земеделски имота. На първо място следва да се обърне внимание, че не е налице законоустановено императивно изискване за посочване на правното основание, на което се сключва договора за аренда. От друга страна, видно от самия договор за аренда, процесните имоти са такива с трайно предназначение „лозе“, респективно са били трайно заети с лозови насаждения, тоест основание за сключване на договора е по-скоро разпоредбата на чл. 24а, ал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ.