Решение № 22 от 08.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Русе, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20224520106352 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван заедно от Изпълнителните Директори Стефан Стоилков и Максим Колев, чрез адв. М. П. АК-В.

Търново, с която са предявени искове срещу Р. М. И., ЕГН **********, от гр. ***, с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1549,53 лв. представляваща обезщетение за вреди от деликт по чл.45 ЗЗД, настъпили като последици на ПТП на *** г., предизвикано при управление на МПС от ответника без валидна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП, които Гаранционен фонд изплатил по щета № ***/*** г. за увредения л.а. „Ауди“ с ДКН ***, собственост на М. И. Ю., по влязло в сила съдебно решение по гр.д. № ***/*** г. на РС Кубрат, по което дело ответникът е бил трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд.

В исковата молба се твърди, че виновен за катастрофата е ответникът Р. М. И., който управлявайки л.а. „Сузуки“ с ДКН ***, при движение с несъобразена с пътните условия скорост, пред паркинга на МОЛ Русе, не пропуска движещото се по пътя с предимство МПС л.а. „Ауди“ с ДКН ***, удря го и така причинява процесното ПТП.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил писмен отговор от назначения му особен представител адв. И. И., който счита иска за допустим и неоснователен като неясен, тъй като представените доказателства /АВИЗО/ били единствено за заплатени суми от 653,69 лв. и 144,12 лв. и нямали нищо общо с регресната покана за щета на стойност 1606,53. Евентуално счита, че претенцията може да бъде приета за основателна до присъдената със съдебно решение по гр.д. № ***/*** г. на РС 1

Кубрат сума в размер на 797,89 лв., увеличена с 408,80 лв. до действителната щета от 1206,69 лв.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства: Протокол за ПТП № ***/*** г.; Служебна бележка от МВР изд. на 28.02.2019 г.; Справка от базата данни на Информационен Център към Гаранционен Фонд; Уведомление за имуществени вреди;

Доклад по щета за имуществени вреди № ***/*** г.; Заключителна техническа експертиза по щета № ***/*** г.; Опис на претенция № ***/*** г. със снимков материал; Решение по гр.д.

№ ***/*** г. на РС Кубрат; Покана за доброволно изпълнение до Гаранционен фонд;

Изпълнителен лист за сумата 406,80 лв. – обезщетение за вреди от ПТП на *** г. и 5 лв. за ИЛ; Счетоводна справка за изплатени суми по щета и ИД *** на ЧСИ Веселка Любенова по гр.д. ***/*** г. РС Кубрат; Платежно нареждане два броя за сумата 653,69 лв. и 144,12 лв.;

Банково извлечение; Регресна покана относно щета № ***/*** г. с обратна разписка;

Удостоверение изд. от МВР, както и от заключението на приетата по делото СТЕ, се установява следното:

На *** г., около 15,20 ч., е настъпило ПТП между л. а. „Ауди“ с ДКН ***, собственост на М. И. Ю. и л. а. „Сузуки“ с ДКН ***, управляван от ответника Р. М. И..

Виновен за катастрофата е признат ответника Р. М. И., поради движение с несъобразена с пътните условия скорост. Ответникът Р. М. И. управлява своя автомобил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.

М. И. Ю. се е обърнал към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за имуществени вреди по неговия л. а. „Ауди“ с ДКН ***, на основание чл. 557 от Кодекса за застраховането - без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на л. а.

„Сузуки“ с ДКН ***, управляван от ответника.

Гаранционен фонд е одобрил на 14.03.2019 г. обезщетение в размер на 653,69 лв., което е платено на същата дата от сметка на Гаранционен фонд в „УниКредит Булбанк“АД.

На 16.04.2019 г. Гаранционен фонд е одобрил допълнително обезщетение в размер на 144,12 лв., което е платено на същата дата от сметка на Гаранционен фонд в „УниКредит Булбанк“ АД.

Изплатеното обезщетение до този момент е 797,81 лв.

Недоволен от изплатеното обезщетение, М. И. Ю. подава искова молба по която е образувано гражданско дело № *** по описа за *** г. на Кубратски районен съд. С Решение № *** от *** г. по гр. д. № *** по описа за *** г. на Кубратски районен съд, осъжда Гаранционен фонд да доплати на М. И. Ю., сумата 406,80 лв.

След Решението на Кубратски районен съд, М. И. Ю. образува при ЧСИ Веселка Любенова, per. № 780, с район на действие СГС, Изпълнително дело № ***.

2

На 04.02.2020 г. с изх. № 236 е изпратена от ЧСИ Веселка Любенова, peг. № 780 до Гаранционен фонд Покана за доброволно изпълнение, в която са посочени сумите по изпълнителното дело в общ размер на 751,22 лв., от които 406,80 лв. главница, 5,00 лв. присъдени разноски, 200,00 лв. разноски по изпълнителното дело, 66,00 лв. обикновени такси и 73,43 лв. пропорционални такси по т. 26 по Тарифата към ЗЧСИ.

На 12.02.2020 г. Гаранционен фонд, от своя сметка в “УниКредит Булбанк” АД превежда по сметка на ЧСИ Веселка Любенова, peг. № 780 по ИД № ***, сумата от 406,80 лв. по главницата и 344,42 лв. за съдебни разноски и такси по изпълнението, които са на отделни платежни: 200,00 лв. - разноски по изпълнението, 139,42 лв. такси и 5,00 лв. присъдени разноски.

Общата сума изплатена по щетата причинена от ответника Р. М. И. е 1549,03 лв., от които: 653,69 лв. /обезщ. пл. на 14.03.2019 г./ + 144,12 лв. / обезщ. пл. на 16.04.2019 г./ + 406,80 лв. / обезщ. пл. на 12.02.2020 г./ + 344,42 лв. /такси пл. на 12.02.2020 г./. Сумата изплатена от Гаранционен фонд, изчислена от вещото лице - 1549,03 лв., която е същата посочена и в справката от счетоводството на Гаранционен фонд, е по - малка от сумата претендирана в ИМ - 1549,53 лв. с 0,50 лв. или 50 ст.

По делото е спорен размерът на дължимото застрахователно обезщетение.

Съдът изцяло кредитира съдебно-икономическата експертиза. Експертът Д. Н. К. на база специалните знания, които притежава, дава обосновано и доказано заключение, според което размерът на изплатената главница от Гаранционен фонд по щета № ***/*** г. на М. И. Ю. е 1204,61 лв. Освен това от Гаранционен фонд са платили и сумата 344,42 лв. съдебни разноски и такси по ИД № *** при ЧСИ Веселка Любенова, peг. № 780. Общо платената сума от Гаранционен фонд по щета № ***/*** г. е 1549,03 лв.

По ИД № *** при ЧСИ Веселка Любенова, peг. № 780 е изплатена сумата 751,22 лв. От тази сума 406,80 лв. са обезщетение на М. И. Ю., присъдени по гр. д. № *** по описа за *** г. на Кубратски районен съд и 344,42 лв. съдебни разноски и такси по ИД № *** при ЧСИ Веселка Любенова, peг. № 780. Сумата 406,80 лв. е включена в общата сума 1204.61 лв. изплатено обезщетение на М. И. Ю.. /653,69 лв. /пл. на 14.03.2019 г./ + 144,12 лв. / пл. на 16.04.2019 г./ + 406,80 лв. /пл. на 12.02.2020 г./ = 1204.61 лв./

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

При иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД следва да бъде установено извършването на виновно и противоправно деяние от водач на МПС, настъпване на вреди в резултат на деянието, причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите вреди, както и че водачът на МПС- то няма валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

Посочените обстоятелства на основание чл. 153 ГПК следва да се докажат от ищеца.

В тежест на ответника е да установи наличието на валидно застрахователно 3 правоотношение между застраховател и деликвента.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникване на главното вземане /предмет на доказване по главния иск/, както и изпадането в забава на длъжника по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът приема, че гореизложените правопораждащи претенцията на ищеца факти са доказани по делото.

Ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения си срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.

Установи се безспорно, че ПТП е настъпило на територията на страната и виновният водач е нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Гаранционен фонд в качеството си на компенсационен орган, е обезщетил увреденото лице за вредите, поради което е изпълнен фактическият състав на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховане. От приложената по делото справка от информационния масив на ГФ се доказва, че за л.а. „Сузуки“ с ДК № ***, към датата и часа на ПТП с имуществени вреди, не е била сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност. Липсата на такава застраховка е отбелязана и в Протокола за ПТП № *** от ***г., неоспорен от ответника.

Доказа се причинно - следствената връзка между причинените вреди и поведението на ответника. Налице са официални удостоверителни документи, приложени към исковата молба и приети от съда, които подробно описват времето, мястото и механизма на ПТП. Вината на ответника се доказва и от приложеното към исковата молба влязло в сила съдебно решение № *** от ***г. по ГД № ***/***г. по описа на Районен съд гр.Кубрат, в което производство решението е постановено при участието на ответника в качеството му на трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд. Съгласно чл.223, ал.2 от ГПК, това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.

Безспорно е, че ГФ е изпълнил задължението за плащане, както и обстоятелството, че ответникът, редовно поканен, не е възстановил на ГФ дължимата сума. Съгласно чл.558, ал.7 от КЗ, след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му - чл.558, ал.7 ат КЗ. В случая се касае до регресен иск, чието основание е фактът на изплащане на сумата на увреденото правоимащо лице по силата на даденото от закона право на регрес.

Настоящият съдебен състав намира, че искът е основателен до размера изчислен от вещото лице - 1549,03 лв., като следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 1549,53 лв. като неоснователен.

По отношение на разноските:

Дължими и присъдени разноски на ищеца:

4

С оглед изхода на делото на ищеца се следват направените в настоящото исково производство разноски, в размер на 61,98 лв. държавна такса, 400 лв. за особен представител, 200 лв. за вещо лице и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 761,98 лв., съобразно уважената част от исковете.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на осн. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответника Р. М. И., ЕГН **********, от гр. *** да заплати на ищеца Гаранционен фонд, ЕИК: 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София, улица „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван заедно от Изпълнителните Директори Максим Колев и Стефан Стоилков, сумата от 1549,03 лв. – представляваща обезщетение за вреди от деликт, настъпили като последици на ПТП на *** г., предизвикано при управление на МПС от ответника без валидна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП, които ищеца Гаранционен фонд изплатил по щета № ***/*** г. за увредения л.а. „Ауди“ с ДКН ***, собственост на М. И. Ю., по влязло в сила съдебно решение по гр.д. № ***/*** г. на РС Кубрат, ведно със законната лихва върху сумата считано от 13.12.2022 г. до датата на окончателното изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 1549,53 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА Р. М. И., ЕГН **********, от гр. *** да заплати на ищеца Гаранционен фонд, ЕИК: 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София, улица „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван заедно от Изпълнителните Директори Максим Колев и Стефан Стоилков, сумата от 761,98 лв., разноски по делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.