Решение № 1055 от 07.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1055 гр. София, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231000501933 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Инициирано е с въззивна жалба от пълномощника на Н. Г. А., ЕГН **********, с.***, община ***, област *** и И. А. А., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ № * срещу решение № 122 от 17.11.2022 г. по т.д. № 120/2021 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е призната дължимостта към „Първа инвестиционна банка“ АД при условията на солидарност от двамата на суми за главница, лихви и разноски по договор за банков кредит. Повторено е възражението от отговор на ИМ, че процесния договор за банков кредит съдържа неравноправни клаузи, които са нищожни. Поради това иска да не бъдат прилагани към процесното правоотношение.

Във въззивната жалба се поддържа, че изявлението на Банката за превръщане на кредита в изцяло предсрочно изискуем не е достигнало до длъжниците, поради което не са настъпили последиците на същата. В този контекст иска съда да не съобразява предсрочна изискуемост на задълженията по договора и да отхвърли исковете. Поддържат и възраженията си за изтекла погасителна давност за част от задълженията за главница и лихви. Претендират разноски.

В ОВЖ пълномощникът на „ПИБ“ АД сочи, че възраженията за ненадлежно обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем са необосновани, тъй като след първите уведомления от 2019г. кредиторът е изпратил втори път такива през 2020г. до задължените лица. С последните ги информира за това, че кредитът вече е обявен за изцяло изискуем и ги кани да платят просрочените си задължения.

В отговора за изложени доводи, че към процесния договор се прилагат разпоредбите на Закона за защита на потребителите, но клаузите му не им противоречат, поради което не са неравноправни, респ. нищожни.

Въз основа на изложеното Банката иска първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден. Претендира разноски.

1

С определение №2485/06.10.2023г. апелативният съд на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК е уведомил страните, че служебно ще извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, във връзка с което е осигурил възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства.

Съдът при осъществяването на служебните си задължения във въззивната инстанция е назначил експертиза относно евентуалната неравноправност на клаузи от договора между страните и последиците от тях, както и втора такава по задачи на ищеца за размера на задълженията по договора при прилагане на клаузите за лихва, уговорени в него(без да се отчита изменението на 3- месечния SOFIBOR).

Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

При служебна проверка по чл.269 ГПК се установява, че решението е валидно и допустимо. С него съдът се е произнесъл по предявените от „ПИБ“ АД установителни искове за съществуване на обявени за изцяло предсрочно изискуеми вземания по договор за предоставяне на банков кредит и издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. По делото е установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните, че дружеството-ищец „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393 е универсален правоприемник на МКБ „ЮНИОНБАНК“ АД, с последващо търговско наименование „ЮНИОНБАНК“ ЕАД.

Подписан е Договор за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“ /Ипотечен банков кредит за текущи нужди /имот/ № 327/877/27.11.2007г., между МКБ „ЮНИОНБАНК“ АД от една страна в качеството на кредитор и Н. Г. А., ЕГН **********, с.***, община ***, област Благоевград в качеството на кредитополучател и И. А. А., ЕГН ********** в качеството на солидарен длъжник. По силата на договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 29 000 лева с краен срок на погасяване 27.12.2032г.

Страните не спорят, а и от ССЕ е установено, че на 30.11.2007г. кредитът е напълно усвоен от кредитополучателя А. по банкова сметка, открита на името на същия в банкатакредитор. Не е спорно, а и писмените доказателства установяват, че кредитополучателят е погасявал дължимата главница в периода 21.12.2007г. – 21.11.2014 г., а в периода 21.12.2007 г. – 21.03.2015 г. е погасявал и уговорената лихва по кредита, съобразно фиксираните месечни анюитетни погасителни вноски. Видно е от клаузата на чл.11 от Договора, че страните са приели погасяване на кредита на 300 равни месечни анюитетни вноски, дължими ежемесечно, съгласно Погасителен план-Приложение 1. Съгласно т.11.2 от Договора, в случай, че кредитополучателят не извърши дължимото плащане на определената за това дата или ако извършеното е в размер по-малък от дължимата сума, непогасената част от кредита се отнася в просрочие.

Изрично е уговорена солидарна отговорност съгласно чл.121 и сл. от ЗЗД между кредитополучателя и солидарния длъжник за изпълнението на задълженията по договора.

Съгласно клаузата за възнаградителната лихва - т.6, т.1 от Договора, за първата година от срока на същия главницата по кредита се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 8.65%, а след този срок съгласно т.6.1.1 от договора непогасената част от главницата по кредита се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия тримесечен SOFIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 3.32 пункта, но не по-малко от 8.65%. Посочено е в т.6.1.2 от Договора, че тримесечният SOFIBOR е фиксинг на котировките на тримесечни необезпечени депозити в български левове, предлагани на българския междубанков пазар.

Според клаузата на т.6, т.2 от Договора, при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата по кредита – върху просрочената част от нея за времето на просрочие и/или предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят се задължава да заплаща на кредитора наказателна лихва, включваща договорната лихва по т.6.1 и наказателна надбавка от 10 пункта, която се начислява на годишна база.

С чл.15 от Договора страните са уговорили право на банката да обяви кредита за 2 предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително изпълнение в изрично посочените в т.15.1-15.7 хипотези, измежду които и в случай, че не е погасена в срок коя и да е анюитетна погасителна вноска по главница, дължими лихви, такси или комисионни, съгласно условията на договора и/или при неизпълнение в срок на задължението по т.19.9 /т.15.2./.

Установено е от ССЕ, че кредитополучателят е направил последно плащане на задължения към 21.03.2015 г., след което е изпаднал в просрочие. Кредиторът-ищец е изпратил до кредитополучателя Н. А. и съдлъжника И. А. А. покани, с които те са поканени да погасят доброволно в едноседмичен срок просрочените задължения по договора. Същите съдържат и изявление на Банката, че ако длъжниците не погасят задълженията си, тя ще счита договора за предсрочно изискуем при условията на т.15.2 от Договора. Връчването на поканите е реализирано от ЧСИ А.Ц., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие района на Окръжен съд-Благоевград, като за длъжника Н. А. е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на 16.11.2019 г., а за И. А. е лично на 06.09.2019г. Следва да се акцентира, че поканата до А. е връчена чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.5 от ГПК, на постоянния адрес на лицето в с.Т., на регистрирания му настоящ адрес в с.*** и на адреса му за кореспонденция, съгласно т.24 от Договора, находящ се в гр.***.

Безспорно е, че в посочения в поканата срок за доброволно изпълнение на просрочените погасителни вноски такова не е направено. Ето защо на 21.09.2020г. банката кредитор е изпратила до кредитополучателя и солидарния длъжник писмо /изх. № 200-1259/, с което на практика ги уведомява втори път за обявената предсрочна изискуемост на кредита, на основание т.15 и т.15.2. от Договора, считано от 18.09.2020г. Писмата са връчени чрез ЧСИ А.Ц., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие района на Окръжен съдБлагоевград на Н. А. – лично на 09.11.2020 г., на И. А. – по реда на чл.47 от ГПК на 23.11.2020г.

Видно е от ч.гр.д. № 98/2021г. по описа на Районен съд-гр.Гоце Делчев, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, ал.1, т.2 от ГПК от дружеството –ищец, депозирано на 27.01.2021г. срещу Н. Г. А., ЕГН ********** като кредитополучател и И. А. А., ЕГН ********** като солидарен длъжник, е издадена Заповед № 6363/29.01.2021г. в полза на заявителя, за претендираните със заявлението суми, дължими на основание ипотечен банков кредит за текущи нужди /имот/ № 327/877/27.11.2007г. - Юнионкредит „Улеснение“, за следните суми: 26 855.74 лева, представляваща просрочена главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2021г.; 14 850.16 лева, представляваща просрочена договорна лихва, начислена за периода 21.04.2014г. – 17.09.2020г. включително, на основание т.6.1.1. от договора за кредит;

2 625.50 лева, представляваща просрочена наказателна лихва, начислена върху просрочената главница, за периода 21.03.2014 г. до 12.03.2020 г. включително, на основание т.6.2 от договора за кредит; 232.05 лева, представляваща наказателна лихва, начислена върху просрочената главница, за периода 14.05.2020г. – 17.09.2020г. включително, на основание т.6.2. от договора за кредит; 977.25 лева, представляваща законна лихва за периода 18.09.2020г. - 26.01.2021г. включително, дължима на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; 144 лева, представляващи непогасени разноски за връчване на покана за доброволно плащане до длъжниците, заедно с разноски за заповедното производство.

Установява се от експертизата, приета в първоинстанционното производство, че след датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /27.01.2021г./ няма извършени плащания по процесния договор. Последното плащане е извършено на 21.03.2015г., в размер на 0,97 лева наказателна лихва.

Във въззивната инстанция е допусната и назначена допълнителна ССЕ, според която към 16.11.2019г. са падежирали 143 месечни анюитетни вноски(главница и лихва) в размер на 9 111, 56лв. и лихва в размер на 17 450, 95лв., както и текуща лихва от 21.10.2014г.16.11.2019г. в размер на 47, 69лв. От падежиралите вноски са погасени изцяло 82 към 21.10.2014г. и са останали просрочени към 16.11.2019г. 61 вноски. Експертът е изчислил, че към последната дата остатъкът от главницата е общо в размер на 25 345, 86 лв.(5 457, 42лв. падежирала и 19 888,44лв. редовна).

3

По отношение на възнаградителната лихва експертизата установява, че непогасената такава за периода 21.10.2014г.-15.11.2019г. е в размер на 4 174, 74лв., а по отношение на наказателната за периода 21.11.2014г.-15.11.2019г., че е в размер на 1 712, 65лв.

Експертизата по задачите за размера на задълженията за главница и лихви при първоначално уговорената в договора лихва от 8, 65% за периода до 16.11.2019г. и втори вариант до 18.09.2020г. заключава, че към първата дата задължението за главница е в размер на 26 750, 02лв., за възнаградителна лихва за периода 21.09.2013г. – 15.11.2019г. е в размер на 13 444, 21лв. и наказателна лихва за периода от 12.01.2015г.– 15.11.2019г. е в размер на 1 982, 75лв.

Експертизата е изчислила, че към 18.09.2020г. - датата, на която Банката счетоводно е отразила кредита за изцяло предсрочно изискуем, задължението за главница е в размер на 26 750, 02лв., за възнаградителна лихва за периода 21.09.2013г.- 17.09.2020г. е в размер на 15 078, 38лв. и наказателна лихва за периода от 12.01.2015г.– 17.09.2020г. е в размер на 2 686, 05лв.

За да се произнесе по въззивната жалба, съставът на САС съобрази следното от правна страна :

Настоящото исково производство е допустимо, защото въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 184/2021 г. по описа на ЧСИ А.Ц., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие района на Окръжен съд-Благоевград, който надлежно е връчил на И. А. на 27.04.2021г., а на Н. А. - на 26.04.2021г. заповедта за изпълнение. На 25.05.2021г., т.е. в законоустановения срок, длъжниците са подали възражения срещу нея, с които са оспорили съществуването на вземанията. Във връзка с това заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви по реда на чл.422 ГПК вземанията си по процесната заповед за изпълнение, като съобщението с указанията е надлежно връчено на 02.07.2021г.