Определение № 2134 от 28.09.2026, Административен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2134

Разград, 28.09.2026 г.

Административният съд - Разград - IV състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА като разгледа докладваното от съдията Юлияна Цонева административно дело № 620/2026 г. на Административен съд - Разград, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от А. О. Б. от [населено място], обл. Разградска, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2450660 от 30.08.2026г. по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП, издадена от Полицай при РУ - Исперих към ОД на МВР – Разград, а именно „Временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“. Жалбата съдържа искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед, тъй като би причинило на жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди.

Административен съд – Разград, като обсъди доводите на искателя и прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената Заповед е допустимо, като подадено от надлежна страна - адресат на Заповедта, за който е налице правен интерес, като неблагоприятно засегнат от разпоредената принудителна административна мярка.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

В конкретния случай принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП е приложена спрямо жалбоподателя, като водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Обуславящите факти, описани в заповедта и съставения на водача А. О. Б. АУАН серия GA, № 5334462 от 30.08.2026г., сочат, че на същата дата, около 19:15 часа, в [населено място], обл. Разградска, по [улица]до дом № 65 в посока [улица], е управлявал товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. № [рег. номер], като автомобилът не е регистриран по надлежния ред - със служебно прекратена регистрация от 17.07.2026г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 1, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, принудителни административни мерки се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи, която подлежи на обжалване по реда на АПК, но обжалването не спира изпълнението на приложената административна мярка. Според тази законодателна уредба предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ е допуснато по силата на закона (чл. 172, ал. 6 от ЗДвП), който в тези случаи презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Доколкото този въпрос е извън преценката на административния орган, за него не съществува и задължение да мотивира предварителното изпълнение на акта си. Презумпцията на закона цели осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, застрашаващи живота и здравето на участниците в движението.

При това положение предпоставка за спиране от съда на предварителното изпълнението по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК. При липса на предвидени основания за това в специалния закон, то по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, т.е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия или ще бъде засегнат особено важен негов интерес. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия негово право да продължава да управлява МПС, без да търпи ограничения във връзка с притежаваната от него правоспособност за това. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса по законосъобразността на обжалвания акт.

Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е негова, като следва да установи едновременното наличие на двете предпоставки.

В случая, такива нови обстоятелства, които да не са съществували при издаването и връчването на Заповедта за налагане на ПАМ и които да обосновават вероятност от настъпване на значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя, не са доказани. В това производство жалбоподателят следва да докаже наличието на реална и обективна опасност лично за него да настъпят вредни последици, които по своето естество и характер са противопоставими на правата и интересът, които законът охранява. По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват, че личните права и интереси на молителя са съпоставими и надделяват по значимост защитения от закона обществен интерес.

За да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на административен акт законодателят е предвидил две кумулативно изискуеми предпоставки – възможност за причиняване лично на оспорващия на значителна и трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. В процесния случай тези предпоставки не са доказани.

По своя характер ПАМ е проявление на държавната принуда и винаги създава ограничения или въздейства негативно върху правната сфера на нейния адресат. Безспорно лишаването от СУМПС ще създава затруднения в ежедневието на искателя, свързани с придвижването му. Това обстоятелство обаче не се явява новонастъпило по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Всъщност отнемането на СУМПС е пряка и непосредствена последица от разпоредената ПАМ, а не резултат от предварителното й изпълнение. Сам по себе си фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Дори да се приеме, че личният интерес на молителя е накърнен поради невъзможността му да управлява МПС, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно от АПК, за да се спре изпълнението на акта (в този смисъл Определение № 6485 от 12.06.2026г. по адм. дело № 5570/2026г. на ВАС, VIIо., Определение № 4410 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3408/2026 г., Определение № 4319 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3597/2026 г.; Определение № 4258 от 05.05.2022г. на ВАС по адм. д. № 3895/2022г. и др.). Факти и обстоятелства, които са пряко следствие от акта не съставляват нови обстоятелства по смисъла на цитираната разпоредба и са ирелевантни за основателността на искането.

Мярката е съразмерна на преследваната от закона цел по осигуряване безопасността на движението и осигуряване на живота и здравето на гражданите.

Мотивиран така и на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от Административно процесуалния кодекс във връзка с с чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата, Административен съд - Разград

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на А. О. Б. от [населено място], обл. Разградска, за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2450660 от 30.08.2026г. по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП, издадена от Полицай при РУ - Исперих към ОД на МВР – Разград,.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�