Решение № 260302 от 04.03.2021, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

260302/4.3.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 27.01.2021 година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 4906 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на "То-Ни-3 " ООД, срещу Наказателно постановление № 23 – 0000874 от 21.10.2020 г., издадено от Началник на отдел контрол в РД"Автомобилна администрация" – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл.

105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 200.00 лева (двеста лева) за нарушение на разпоредбата на чл. 68, ал. 4 т.2 от Наредба № ЗЗ от 3.11.1999 г. на МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.

Дружеството – жалбоподател намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място акцентира, че нарушението е неправилно квалифицирано, не отразява правилно фактите и това пречи на нарушителят да разбере в каква правна норма е нарушил. Също така навежда своите аргументи в защита на позицията, че нарушението изцяло попада в обхвата на разпоредбата на чл.

28, буква "а" от ЗАНН. Поради гореизложените съображения, моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание въззиваемата страна ОО "Автомобилна администрация" – гр.

Варна не се представлява.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

При извършена комплексна проверка на документацията, относно транспортната дейност на 21.07.2020 г. в гр.Варна, ул."Тролейна" № 48, в административната сграда на РД "АА" Варна, дружеството превозвач "TO-НИ-3" ЕООД, притежаващ лиценз на Общността № 1321/27.09.2011г. за международен автомобилен превоз на пътници, валиден до 26.09.2026г. на основание покана с изх.№ 81-00-10-1707/2/23.06.2020г. за периода 01.11.2019г. до 31.01.2020г. . При представяне на изисканите с поканата документи било установено, че на 16.11.2019г. в обл.Варна, гр.Аксаково, ул."Лозница" № 11, превозвачът "Т." ЕООД е извършил случаен превоз на пътници по маршрут Варна - Елена - Варна с автобус марка "Мерцедес" с рег.№ В1000НР, кат.МЗ, собственост на превозвача, без попълнена от превозвача пътническа ведомост (приложение № 11а) към пътен лист сер."В" № 003/16.11.2019г. В пътническата ведомост не били вписани име и фамилия на пътниците.

Преценявайки, че с това свое поведение, в частност бездействие въззивното дружеството " е извършило нарушение на чл. 68, ал. 4 т.2 от Наредба № ЗЗ от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.

Поради това спрямо въззивното дружество бил съставен акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл.

44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, пори което Началникът на ОО "Автомобилна администрация" – гр.

Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл.

105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози наложил на въззивното дружество административно наказание "имуществена санкция" в размер на 200 лева (двеста лева) за нарушение на разпоредбата на 68, ал. 4 т.2 от Наредба № ЗЗ от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните причини:

На първо място следва да се има предвид, че съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл.

42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.

43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл.

58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.

Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно съответствие между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани пълно, точно и ясно.

Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, даващ възможност на жалбоподателя да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. На първо място следва да се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение. Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни факти, относно непопълване на имената на пътниците в пътническата ведомост, с която е извършен превоза на пътници.

Следва да се подчертае, че на практика въззивното дружество не оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление (впрочем приета за установена и от съда), поради това и по искане на страните астосъставителят бе заличен като свидетел по делото.

Важно е да се има предвид, че от самата пътническа ведомост се установява, че маршрута на превоза е бил гр. Варна – гр.Елена- гр. Варна, което неминуемо означава, че при извършване на случаен превоза на пътници в нея е следвало да бъдат вписани имената им. В случая не просто липсват доказателства, липсват и твърдения от страна на дружеството – жалбоподател, че е изпълнило задължението си посочи имената на пътниците. Представената от въззивното дружество в хода на проверката пред АА - Варна, пътническа ведомост не съдържа списък на пътниците с име и фамилия - бланката е непопълнена.

Доколкото разпоредбата на чл. 68, ал. 4 т.2 от Наредба № ЗЗ от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България предвижда задължение за дружеството – превозвач да Изпълнението на случаен превоз започва при попълнена от превозвача пътническа ведомост - (приложение № 11а), очевидно е, че със своето бездействие дружеството е нарушило посочената нормативна разпоредба и съвсем правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.

По отношение конкретните възражения във въззивната жалба, че не може да се ангажира адм. отговорност на юридическо лице.

Правилно е била ангажирана отговорността на въззивното дружество чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н. Субект на нарушението е юридическото лице „Т.” ЕООД.

Тъй като субектът на административно-наказателната отговорност не е физическо лице не следва да се обсъждат въпросите за вината при извършване на нарушението, а се касае до налагане на имуществена санкция на юридическо лице, съгласно чл. 83 от ЗАНН. Отговорността на юридическите лица по ЗАНН е своеобразна обективна /”безвиновна”/ отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи на юридическите лица се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Такова неизпълнение е констатирано в случая, като в компетенциите на АНО е да прецени коя отговорност да ангажира – на дружеството или на виновно длъжностно лице.

Правилно АНО е наложил административно наказание на основание чл. 105, ал.1 ЗАвтПр, съгласно който на за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.

Съдът счита, че не е налице маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН до колкото се касае за непредставяне на един от основните документи , придружаващи превоза на пътници. В този смисъл допуснатото нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от съответния вид и правилно административнонаказващия орган не е приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, а е санкционирал водача. Касае за превоз на пътници и изискванията за това са завишени, като предварително са определени правилата за извършването им с оглед намаляване на риска от инциденти.

Размерът на наложеното административно наказание "имуществена санкция" е строго фиксиран в разпоредбата на чл.

105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, а именно в размер на 200 лева, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с този размер при индивидуализация на административното наказание, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.

Поради гореизложените съображения съдът намира, че Наказателно постановление издадено от Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – гр. Варна, следва да бъде потвърдено.

Доколкото НП е потвърдено не се дължат разноски на въззивното дружество.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.

63, ал. 1 от ЗАНН, съдът:

Р Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23 – 0000874 от 21.10.2020 г., издадено от Началника на отдел контрол в РД"Автомобилна администрация" – гр.

Варна, с което на „Т. " ЕООД, с ЕИК: ********* на основание разпоредбата на чл.

105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 200 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 68, ал. 4 т.2 от Наредба № ЗЗ от 3.11.1999 г. на МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: