Решение № 262690 от 12.08.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр.София, 12.08.2022г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА

ГОЛАКОВА при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7 867 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 497, ал. 1 от КЗ, а към втория ответник – иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищците – Й.М.Й. и М.А.Ш. твърдят, че на

28.10.2016 г. вторият ответник като водач на лек автомобил марка „Крайслер”, модел „Вояджер” с д.к.№ *******на автомагистрала „Тракия“ при км 247+300 м нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил със скорост несъобразена с конкретните пътни условия и намалената видимост, вследствие на което реализирал ПТП като ударил попътно на него ориентираният л.а. марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с д.к.№ *******, причинявайки смъртта на водача му - А. Ш., с когото първият ищец живеел на семейни начала и същото лице е баща на втория ищец. Относно описаното ПТП е образувано д.п. № 742/2016 г. по описа на РУ на МВР - Нова Загора и пр.пр. № 3362/2016 г. по описа на Сливенска окръжна прокуратура. Твърдят, че вследствие смъртта на посоченото лице ищците са претърпели неимуществени вреди. Двамата ищци и починалия, живеели в едно домакинство, помагали си взаимно и били едно сплотено и задружно семейство.

Първият ищец изпаднала в шок след научаването на новината за смъртта на А., постоянно плаче, нарушен е сънят й - вечер трудно заспива и не може да спи повече от няколко часа през нощта. Вторият ищец към момента на смъртта на баща му е бил едва на 13 години. Сега той е отчаян и обезверен - не може да намери начин да преодолее загубата. Сочат, че изживяват стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, раннимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за "разрив" в отношенията с другите, и живота като цяло. И за двамата починалия е бил опора в живота си и надежда за сигурност на бъдещето им. Това е довело до развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство у ищците. Заявяват още, че относно първия описан лек автомобил има сключена застраховка „Гражданска отговорност” в ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, по полица № BG/30/116002327886, валидна от 05.09.2016г. до 04.09.2017г. Твърдят, че предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. № 103/25.01.2017 г., но ответникът не определил и не изплатил обезщетения. Молят да бъде постановено съдебно решение, с което се осъдят ответниците да им заплатят сумите, както следва:

1. Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ да заплати:

- 200 000 лева на първия ищец - представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 25.04.2017г. до окончателното изплащане на сумите;

- 200 000 лева на втория ищец - представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 04.01.2018г.

/датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумите;

2. Ответникът Х.А.Т. да заплати:

- на Й.Й.

/първия ищец/ сумата от 4 000 лева, като част от общо дължимите 10 020 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 28.10.2016г. до 25.03.2017г.;

- на М.А.Ш. сумата от 9 000 лева, част от общо дължимата сума от 24 103 лева, представляваща законна лихва за периода от 28.10.2016г. до 04.01.2018г. Претендират и сторените по делото разноски. В последното съдебно заседание е представен списък на претендираните разноски от ищците съгласно чл. 80 от ГПК, които се изчерпват с адвокатско възнаграждение за техния процесуален представител на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв. /лист 221 от делото/. В определения от съда срок процесуалният представител на ищците е депозирал писмена защита по делото.

Ответникът

- ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ в депозирания от него писмен отговор не оспорва следните факти:

- настъпилото на 28.10.2016г. ПТП и

- съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна полица, сключена със „ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД относно лек автомобил Крайслер „Вояджър”, с per. No ******.

Оспорва механизма на настъпване на ПТП – то, като поддържа, че е налице случайно деяние. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че:

- същият е спрял управлявания от него лек автомобил на магистрален път, а не в аварийна лента за спиране, - лекият автомобил, управляван от пострадалия е бил без светлини, - пострадалото лице не е поставило на определеното за това място чл. 97, ал. 4 от ЗДвП светлоотразителен триъгълник, - пострадалото лице е бил без поставен предпазен колан,

- неподаване на авариен сигнал от автомобила, който да информира участниците движещи се зад него, за престоя му на пътното платно;

- неработещ габарит на автомобила, което е затруднило възможността движещия се зад него автомобили да го забележи;

С оглед на това ответникът поддържа, че единствената причина за настъпилото ПТП е на пострадалото лице. Евентуално поддържа, че дори да се приеме, че лекият автомобил, управляван от пострадалото лице е бил в движение в момента на удара, неговата скорост е била ниска и в нарушение на чл. 22, ал. 1 и ал. 3от ЗДвП е без включени аварийни светлини.

Поддържа, че водачът на другият автомобил няма вина за настъпване на ПТП, тъй като автомобилът на пострадалото лице е попаднал в опасната зона за спиране на първият. Оспорва твърденията относно преживените от ищците болки и страдания, като твърди, че такива не са налице, доколкото ищцата Й.Й. не е живяла със загиналия А. Ш., били са фактически разделени, ищцата е живеела и работила в Германия преди процесното ПТП, поради което и същата не е била в близки отношения приживе със загиналия Ш.. В последното съдебно заседание е представен списък на претендираните разноски от ответното дружество съгласно чл. 80 от ГПК /лист 223 от делото/.

Ответникът - Х.А.Т. в депозирания от него писмен отговор оспорва исковите претенции по основание и размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отдели като безспорни между страните в настоящия процес и ненуждаещи се от доказване следните факти:

- сключване на договор застраховка

„Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното дружество относно лекия автомобил, описан в исковата молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие и - настъпване на процесното ПТП.

На страница 9 от т.д. № 4/2018г. по описа на СОС е представено и прието удостоверение за раждане, издадено от община Ямбол, въз основа на акт за раждане № 0683 от 17.08.2003г., от което се установява, че ищецът М.А.Ш. е син на А. А.Ш., а ищцата Й.Й. е негова майка.

По делото на страница 10 от т.д. № 4/2018г. по описа на СОС, е представена писмена претенция вх.№ 103 от 25.01.2017г., адресирана до ответното застрахователно дружество от ищците за заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, като по делото липсват данни последният да е определил и изплатил обезщетение на ищците.

По делото е приета присъда № 24 от

09.10.2018г., постановена по нохд № 480/2017г. по описа на Сливенски окръжен съд, съгласно която Х.А.Т. е признат за виновен за това, че на 28.10.2016г. в района на км 247.300 на автомагистрала „Тракия“, при управление на МПС - лек автомобил „Крайслер Вояджер“, с per. № ******, нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - на А.М.М.ЕГН ********** от гр.Ямбол, настъпила на 28.10.2016г. и на А. А.Ш. ЕГН ********** от гр.Ямбол, настъпила на 12.12.2016г. От мотивите съм присъдата се установява, че като частни обвинители в наказателното производство са участвали – петте деца на А. Ш. и ищцата. В мотивите на присъдата е описан механизма на настъпване на процесното ПТП. По време на управление на автомобила от А. Ш., поради техническа неизправност в ключалката на предния капак на автомобила, същият се отваря, попада върху предното стъкло на автомобила и закрива видимостта на водача на автомобила. Ш. спрял автомобила в активната дясна лента за движение, в която го управлявал. Водача на автомобила – Ш. останал в купето, като не предприел преместване на автомобила от лентата за движение в лентата за принудително спиране, с което нарушил чл. 58, ал. 1 от ЗДвП, не сигнализирал спрелия автомобил с предупредителни светлоотразителен триъгълник и не включил аварийни светлини, с което нарушил чл. 59, ал. 1 от ЗДвП. По същото време в този участък от пътя се движи застрахования при първия ответник автомобил, на къси светлини, със скорост 121 км/ч, с опасна зона за спиране на автомобила – 142 м., като осветената зона на автомобила е 70 – 80 метра. Настъпил удар между челната част на този автомобил и задната част на автомобила, управляван от Ш.. Основна причина за настъпване на описаното ПТП е прието, че е поведението на водача Ш., който е предприел спиране в дясна лента за движение на магистрала, след като е имал техническата възможност да спре в аварийната лента. В мотивите е прието, че към момента на удара лекия автомобил, чийто водач е Ш. е спрял, като е бил тъмен обект, без да се включени каквито и да било светлини – фарове, габарити или аварийни. Втора, но не основна, причина за настъпване на процесното ПТП е движението на автомобил „крайслер” със скорост, при която зоната на спиране /142 м./ е по-голяма от зоната на осветеност на късите фарове – 70 – 80 м., което практически означава, че същият не може да реагира при внезапно възникнала опасност на пътя. Предвид фактът, че по делото е установено, че няма спирачни следи от автомобил „крайслер”, е прието, че или неговия водач не е предприел спиране или ако е предприел такова, това означава, че скоростта му на движение е била по-висока при ПТП от определената в момента на удара- 121 км/ч.

С решение № 31 от 30.04.2019г., постановено по внохд №

5/2019г. по описа на Бургаски апелативен съд, е изменена присъда № 24/09.10.2018г., постановено по нохд № 480/2017г. по описа на ОС-Сливен, като е намалено наложеното наказание „лишаване от свобода“ от две на една година, както и изпитателния срок от четири на три години. Намален е и размерът на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от три на две години. В това решение изцяло е възприет изводът на първоинстанционния съд относно механизма на процесното ПТП и причините за неговото настъпване.

С решение № 212 от 02.12.2019г., постановено по н.д. № 853/2019г., по описа на ВКС е оставено в сила решение № 31 от 30.04.2019г., постановено по внохд № 5/2019г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

Пред настоящия съдебен състав са допуснати гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите: Й.В.Г., К.А.И. и М. С.И..

Свидетелят

Й.Г.сочи в показанията си, че А. и Й. са живели заедно 18 години, като семейство, в гр. Ямбол, на ул. „Тополница“, не са се разделяли. Заявява, че М. е отглеждан от А., защото майка му ходила в Германия всяка година за по 2-3 месеца, след което се връщала. Изпращала пари. Когато А. починал, Й. е била в Германия и не е успяла да се върне навреме за погребението. Описва ищците, че след загубата, не са спокойни, притеснени са, говорят за починалия, ходят на гробища.