Решение № 6791 от 15.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6791 гр. С., 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110156558 по описа за 2024 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Производството по делото е образувано по подадена от „Д.-О. з.“ ЕАД искова молба срещу С. о., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 455,88 лв., представляваща регресно вземане по щета № **************, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 24.09.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 14.06.2021 г., в гр. С., при движение по бул. „Ц. Б.

***“ и на около 300 - *** метра от светофара за ул. „П. п.“ водачът на лек автомобил марка „Ф.“ модел „***“ с peг. № * **** ** - В. П., е преминала през пълна с вода несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били увредени предна лява гума и джанта. Сочи, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие лекият автомобил е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско+“ с полица № ***************. След подадено заявление при ищцовото дружество, била образувана щета № **************, изготвени били опис - заключение, калкулация и ликвидационен акт по щета, въз основа на които на автосервиза, извършил ремонта на увредената джанта на автомобила, се твърди, че е заплатена сума в размер на 359,80 лева. Излага, че по отношение на увредената гума, е определено застрахователно обезщетение в размер на 81,08 лева, което било прихванато с дължима премийна вноска по застрахователния договор. Твърди, че увреждането е настъпило поради 1 обстоятелството, че пътното платно не е било обезопасено и поддържано в състояние, което да осигурява безпрепятствено преминаване. Сочи, че пътят, по който се е движил автомобилът, е част от общинската пътна мрежа, за поддържането на която отговарял ответникът. Твърди, че е изпратена регресна покана за заплащане на сума в общ размер на 455,88 лева, представляваща размера на причинената вреда с включени 15,00 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата. Аргументира, че ответникът е отказал да заплати претендираната сума, поради което моли съда да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът сочи, че липсват доказателства, от които да се установява по категоричен начин, че е настъпило процесното ПТП при твърдения от ищеца механизъм, като развива подробни съображения в тази насока. Сочи, че не е представен и протокол за ПТП, като счита, че съставянето му е било задължително. Излага, че липсват доказателства относно поведението на водача, в частност твърди, че не се установява дали водачът е управлявал МПС при спазване на правилата за движение. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване и сочи, че водачът е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, т.к. не е съобразил поведението си с пътната обстановка, в частност, че е използвана скорост над разрешената. Излага, че не става ясно дали при определяне на застрахователното обезщетение е отчетено обикновеното овехтяване на автомобила, както и че липсват данни относно изрядното състояние на увредените части преди настъпването на ПТП. Оспорва размера на претенцията като силно завишена. Твърди, че е изпълнил задълженията си по поддръжка на пътната настилка във визирания участък, за който се твърди, че е настъпило ПТП, като в тази връзка сочи, че е сключен договор № *********-***/24.06.2019 г. с „Т. г. х.“ АД с предмет извършване на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, като бул. „Ц. Б. ***“ попадал в списъка на приложение № 6 към Договора. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника „Т. г. х.“ АД, ЕИК *********, оспорва иска по основание и размер. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл.

49 от ЗЗД, за признаване за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 455,88 лева, представляваща изплатено по застраховка "Каско" обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на на 14.06.2021 г., в гр.

С., на бул. „Ц. Б. ***“ на около 300 - *** метра от светофара за ул. „П. п.“ , при което лек автомобил марка „Ф.“, модел „***“, с peг. № * **** **, застрахован при ищеца по застраховка „Каско+“ с полица № ***************, срок на валидност 25.05.2021 г. – 24.05.2022 г., преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 24.09.2024 г. до изплащане на вземането.

2

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по договора за застраховка – плащане на застрахователното обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка между причинената вреда и неизпълнение на задълженията на ответника за обезопасяване на участък от пътя, който е компрометиран.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така ППВС № 9/1966 г.).

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.

Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.

При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването на дълга, както и направените от него възражения, вкл. това за съпричиняване на вредата.

Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от събраните по делото доказателства.

Между страните е безспорно, поради което е отделено като ненуждаещо се от доказване:1/ че лек автомобил марка „Ф.“ модел „***“ с peг. № * **** ** е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско+“ с полица № ***************; 2/ че ищецът е изплатил в полза на автосервиза, извършил ремонта сума в размер на 359,80 лева; че по отношение на увредената гума, е определено застрахователно обезщетение в размер на 81,08 лева, което е прихванато с дължима премийна вноска по застрахователния договор.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства, а именно представената с исковата молба полица за застраховка " КАСКО+", както и приложимите към нея общи условия, тълкувани във връзка с доказателствата за плащане на застрахователните премии по полицата, се установява, че между ищеца, като застраховател, и третото за спора лице – В. М. П., собственик на лек автомобил марка "Ф. ***", с рег. № *******, е бил сключен 3 договор за имуществено застраховане, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би претърпял застрахования в качеството му на собственик на автомобила за периода на действие на договора.

Ето защо обстоятелството, че е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка "Каско+" на МПС със застрахователна полица № *************** с дата на сключване на застрахователната полица 18.05.2021 г., по която застрахован е лек автомобил марка "Ф. ***" с рег. № *******, със срок на валидност на полицата от 25.05.2021 г. до 24.05.2022 г., се установява по делото.

Чрез изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж. Й . Й., уведомлението за щета и показанията на разпитания свидетел В. П., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава В. като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, се установява следният механизъм на ПТП: на 14.06.2021 г., лек автомобил „Ф. ***” с рег. № ******** се движи в гр. С., по бул. „Ц. Б. ***”, на около 300 - *** метра от светофара за ул. „П. п.“ в посока центъра на гр. С., където превозното средство преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което уврежда предна лява гума и предна лява джанта. Вещото лице заключва, че от така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в Уведомлението за щета видими увреждания, се налага извода, че щетите по лек автомобил „ Ф. ***” с рег. № ******** се намират в пряка и причинно — следствена връзка с настъпилото на 14.06.2021 г. произшествие в гр. С..

Обстоятелството, че автомобилът е попаднал в дупка, се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел. Пред СРС водачът на автомобила при настъпване на ПТП излага, че дупката била пълна с вода, валяло дъжд, нямало обозначение и препятствието не било обезопасено.

Водачът се движел със скорост от около 40 км./ч., но в съседните ленти се движели автомобили, поради което нямало възможност да се избегне препятствието.

С ангажиране на описаните доказателства ищецът е провел пълно и главно доказване на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от пропадане на автомобила в необозначена дупка на пътното платно, поради неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътя в изправност, съответно да сигнализира своевременно за препятствие на пътя, вкл. за нарушение на пътната настилка, каквото задължение има по чл. 29 във вр. с чл. 19 от Закона за пътищата.

Според чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1 от ЗП на С. о. е възложено задължението за управление, изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища, като съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 от ППЗП, ответникът следва да осъществява поддръжката на общинските пътища като извършва дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, дейност по възстановяване и подобряване на транспортно – експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението, което задължение ответникът не е изпълнил.

4

Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил марка "Ф. ***", следва да бъде изследван въпросът дали със своето поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно.

Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите (Така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т. д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО).