Решение № 1164 от 02.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1164 гр. Варна, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Х. - Желева при участието на секретаря Вяра Ст. Х. като разгледа докладваното от Ивелина Х. - Желева Административно наказателно дело № 20233110204266 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба н а А. Х. Т. ЕГН **********, с адрес в гр. София, депозирана чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № BG

2023/2000-116/НП от 31.07.2023год. издадено от директора на ТД МитницаВарна, с което на Т. за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр. с чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците на основание същата разпоредба е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 7 137 лв. (седем хиляди сто тридесет и седем лева) и на основание чл. 233, ал. 3, вр. чл. 233, ал. 1, вр. с чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците е отнета в полза на държавата стоката, предмет на нарушение: 539 кутии (10 780 къса) цигари “Dunhill fine cut maser blend” и 10 кутии (200 къса) цигари “Dunhill fine cut swiss blend”, общо 549 кутии цигари (10 980 къса), заприходени по складова разписка № 71/10.05.2023 г. на ТД Митница Варна.

В жалбата въззивницата, чрез своя процесуален представител, твърди, че НП е незаконосъобразно издадено, тъй като счита, че не е налице визирания състав на нарушение - опит за контрабанда, нито от обективна, нито от субективна страна. Сочи се, че в НП не е посочено къде , на кое място на летище Варна се декларира и в какво се състоят митническите формалности, които е трябвало да бъдат извършени.

1

В жалбата се изтъква, че стоките не са предназначени за търговска дейност, а за личното ползване от наказаното лице, независимо от тяхното количество.

От НП не ставало ясно какъв критерии е използвал административно наказващият орган за дефиниция - „ с нетърговски характер" и в кой нормативен акт е указано, кога пренасяните стоки са или не са с търговски характер.

С тези и други аргументи се иска отмяната на НП като се претендира и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована чрез пълнолетен роднина и чрез своя процесуален представител, не се явява и не се представлява по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Счита, че от приложените по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява извършването на нарушението. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2023г. възз. А. Т., предприела пътуване до гр.Лондон, Кралство Великобритания, със самолет от Летище -гр. Варна, с полет № ***.

Пътничката пътувала с куфар, в който били поставени 539 кутии (10 780 къса) цигари “Dunhill fine cut maser blend” и 10 кутии (200 къса) цигари “Dunhill fine cut swiss blend”, общо 549 кутии цигари (10 980 къса). Куфарът бил чекиран на името на Т.. При преминаване на същия през рентгените на Летище Варна у служители на служба „Сигурност“ на летището се породило съмнение, че в куфара има кутии с цигари, поради което подали сигнал до митническия пункт на летището.

По така подадения сигнал, около 18:50 ч. на същата дата, на митнически пункт Летище Варна , след зона „зелен коридор“ / нищо за деклариране/ митническите служители – свидетелката В. Г. и нейна колега Ф. А. извършили проверка на куфара, за които имало съмнение, че съдържат цигари. Било установено лицето, на което принадлежи куфарът- възз.Т.. Същата била поканена за физическа проверка на багажа й.

При проверката било констатирано, че в багажа на възз. се съдържат цигари 2 в търговски количества, облепени с български акцизен бандерол, съгласно Заповед №3МФ26/10.01.2019 г. на министъра на финансите за утвърждаване на нов образец на бандерол за тютюневи изделия, предназначени за реализация на вътрешния пазар. След като били преброени, се установило, че намерените недекларирани по установения ред акцизни стоки са както следва:

539 кутии (10 780 къса) цигари “Dunhill fine cut maser blend” и 10 кутии (200 къса) цигари “Dunhill fine cut swiss blend”, общо 549 кутии цигари (10 980 къса).

На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ, проверяващият екип снел писмено обяснение от А. Т., като същата заявила, че доколкото си спомня цигарите са купени за лична употреба.

Цигарите били задържани c разписка № 23004492/ 30.04.2023 год. на основание чл. 229, ал.1 от ЗМ.

За митническите контролни действия бил съставен протокол за извършена митническа проверка № № 23BG002003M014867 от 30.04.2023 г. по описа на ТД Митница Варна.

Цигарите били предадени за съхранение в склад на ТД Митница Варна с Приемо- предавателен протокол peг. № 32-163028/ 30.04.2023 г.и заприходени по складова разписка № 71/10.05.2023 г.

При тези фактически констатации митническият служител Ф.Арфова гл.инспектор в ТД Митница Варна преценила, че Т. е направил опит да пренесе през държавната граница на Република България за трета страна, с полет без знанието и разрешението на митническите органи, тютюневи изделия с български акцизен бандерол, както следва:700 (седемстотин) кутии - 539 кутии (10 780 къса) цигари “Dunhill fine cut maser blend” и 10 кутии (200 къса) цигари “Dunhill fine cut swiss blend”, общо 549 кутии цигари (10 980 къса), с което е осъществил състав на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр. ал.1 от Закона за митниците. Поради това още същия ден тя съставила срещу възз.

АУАН № B G 30042023/ 2000/М-135/30.04.2023год ., в който описала горпосоченото нарушение.

АУАН бил предявен и връчен на Т., като същатат го подписала без отбелязване на възражения и получила срещу подпис препис от същия.

Възражения не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

АНО приел актосъставителя. изцяло фактическите и правните констатации на

Въз основа на тях и материалите по преписката на 31.07.2023г., директорът на ТД Митница -Варна издал НП, предмет на настоящата въззивна 3 проверка.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства /АУАН № BG30042023/2000/M-135, Служебна бележка per. № 32-164042/30.04.2023 г., Опис на документи, приложени към АУАН № BG30042023/2000/M-135, Протокол за извършена митническа проверка № 23BG002003M014867/30.04.2023 г., Писмени обяснения от А. Х. Т., Бордна карта и багажен етикет на името на А. Х. Т., Разписка № 23004492/30.04.2023г., Приемо-прсдавателен протокол p e r . № 32-163028/ 30.04.2023 г., Складова разписка № 71/10.05.2023 г., Разпечатка от Публичен регистър на цената на тютюневи изделия, Заповед № 3AM-988/32220316/13.06.2023г./ и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката В. И. депозирани пред съдебния състав. Показанията на митническия служител са последователни и непротиворечиви, съответстват на останалите кредитирани от съда писмени доказателства приобщени по делото т.е. кореспондират като цяло на установената фактическа обстановка. Съдът намира, че тази свидетелка е непредубедена и е случаен очевидец на фактите, които споделя.

Между нея и възз. не са налице предходни отношения, които да хвърлят съмнение върху непредубедеността им.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд- по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

4

Съгласно разпоредбите на ЗМ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити предвидени в нормите а чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В същите се съдържат факти и обстоятелства, които в достатъчна степен описват извършеното нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушените законови разпоредби. Съдът не споделя възраженията в жалбата, че на възз. е нарушено правото на защита, тъй като не било посочено, къде трябва да се декларират стоките. От съдържанието на АУАН, така и от съдържанието на НП е безспорно видно, че отговорността на възз. е ангажирана на основание чл. 233, ал. 3, вр. ал.1 от Закона за митниците. Никога не е било спорно в теорията и съдебната практика, че наказаният се защитава срещу предявените му факти, а фактите са ясно описани както в АУАН, така и в НП. Нещо повече в НП се цитира изрично и за какво нарушение е съставен АУАН, въз основа на който е издадено и НП, като в него не е необходимо да се сочи къде е следвало да стане декларирането на стоките.

Обстоятелството, че АУАН е съставен на 30.04.2023год., а НП е издадено на 31.07.2023год. не опорочава административно-наказателното производство.

Неспазването на срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН не съставлява съществено процесуално нарушение, поради причината, че не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект, еманация на което е същият да разбере в какво е обвинен. Срокът за издаване на НП не е преклузивен, а е инструктивен и неговото неспазване би могло да доведе единствено до дирене на дисциплинарна отговорност на наказващия орган, но не и до порок на цялото административно-наказателно производство.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административнонаказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление 5 последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения срещу АУАН не са предявени, поради което е нямало спорни обстоятелства, които да се изясняват чрез разследване.

Затова и съдът намира, че в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ „Който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките“, а когато за извършването на това нарушението е използвано превозно или преносно средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда са стоки, за които се дължи акциз или забранени за внос или износ стоки, съгласно ал. 3, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия от 200 до 250 на сто от продажната им цена.