Решение № 266646 от 23.11.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13967/2020
- Вид
- Решение № 266646
- Подписан
- 23.11.2021
- В сила
- 23.11.2021
- Състав
- ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ, ЯНА ЕМИЛОВА ВЛАДИМИРОВА-ПАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.416 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.156 · Закон за енергетиката
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И
Е гр. София, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 13967 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20222079 от 12.10.2020 г., постановено по гр. д. № 74878/2019 г. на СРС, I ГО, 42 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Й.М.С. искове, че последният дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 683, 51 лв., представляваща стойност за доставена топлинна енергия през периода м.05.2015 г. – 30.04.2017 г., сумата от 15, 22 лв., представляваща стойност за услугата дялово разпределение, сумата от 142, 63 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и сумата от 3, 12 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 17.10.2019 г. г., до окончателното изплащане. Искът за главница за доставена топлинна енергия е отхвърлен над уважения до пълния предявен размер от 1 367, 02 лв., а искът за главница за услугата дялово разпределение е отхвърлен над уважения до пълния предявен размер от 30, 44 лв. Исковете за признаване за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени над уважения размер до пълния предявен размер от 285, 26 лв. за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, както и над уважения до пълния предявен размер от 6, 24 лв. - лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.81 ГПК вр.чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 160, 45 лв. - разноски вкл. и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата от 41, 89 лв. разноски вкл. и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Ищецът е осъден за заплати на процесуалния представител на ответника – адв. Р.Н. от САК, сумата от 174, 12 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. безплатна правна помощ. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Н.И.“ ООД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Й.М.С.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е недопустимо, тъй като в исковата молба ищецът е претендирал заплащането на главница за неплатена топлинна енергия в размер на 1 367, 02 лв. за периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г., а с обжалваното решение съдът се е произнесъл за период до 2017 г. В т.12 от заявлението по чл.410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 59501/2019 г. по описа на СРС, 42 състав, срещу която е подадено възражение е посочен друг период за претендираната главница, а именно м.05.2015 г. – м.04.2017 г. Същевременно в решението си районният съд е приел за меродавен периода до 2017 г. без да е налице каквото и да било основание за това. Поддържа, че съобразно трайната и непротиворечива практика за допустимостта на установителния иск по чл.422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите заявени в двете производства. Разминаването във времевите периоди означава, че и месечните задължения, сборът от които формира съвпадащите крайни суми са на различна стойност. След като нямало идентичност между търсените в заповедното и исковото производство главници, то нямало как да има и идентичност на лихвите върху тях като акцесорни вземания. Счита, че неправилно районният съд е достигнал до извода, че претендираните от ищеца суми не са погасени по давност доколкото се касаело за изравнителните сметки, изготвяни от дружеството. Счита, че задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни или прогнозни), не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Поддържа, че изравнителния резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните в облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената сума по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. Евентуалното изравнително вземане по обща фактура винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното дружество за месечни вноски, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено от ищеца на 17.10.2019 г., то в случая се явяват погасени по давност всички негови вземания, които имат характер на периодични плащания и по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД се погасяват с изтичането на кратката, тригодишна давност. В случай, че въпреки изложеното съдът приеме, че исковият период е до м.04.2017 г., то по давност са погасени всички суми предхождащи 17.10.2016 г. Моли съда да обезсили решението на районния съд в обжалваната му част като недопустимо и да прекрати производството по делото, а в условията на евентуалност да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му част като отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за оказана безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 ЗА в настоящото производство, както и сумата от още 174, 12 лв. за производство пред първоинстанционния съд.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който оспорва същата. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че не са налице сочените нарушения на материалния и процесуалния закон. Изводите на решаващия съд са формирани в рамките на предмета на делото и приобщената доказателствена съвкупност. В хода на съдебното дирене при условията на пълно и главно доказване е установена основателността на исковата му претенция. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част, като му присъди сторените по делото разноски вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице
– помагач на ищеца „Н.И.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент № 93, находящ се в гр. София, ж. к. „*****, аб. № 215446, като му дължи сумата от общо 1 688,96 лв., от която: 1 367, 02 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 285, 26 лв. – законната лихва за забава върху главницата за периода 31.10.2016 г. – 03.10.2019 г., сумата от 30, 44 лв. – главница, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода м.09.2016 г. – м.04.2018 г. и сумата от 6, 24 лв. - законна лихва за забава върху нея за периода 31.10.2016 г. – 03.10.2019г. Във връзка с подадено на 17.10.2019 г. заявление, по ч. гр. д. № 59501/2019 г. на СРС, 42 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че е собственик само на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, поради което отговаря за половината от претендираните от ищеца суми. Позовава се на изтекла в негова полза погасителна давност. В случая се касае за периодични плащания, които се погасяват с кратката тригодишна давност. Не оспорва количеството и качеството на доставената в имота топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., тъй като е материално затруднено лице.
На 17.10.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Й.М.С. за сумата от 1 367,02 лв. – главница за топлинна енергия и 285, 26 лв. –лихва за периода 31.10.2016 г. – 03.10.2019 г., както и сумата от 30, 44 лв. – главница за дялово разпределение и 6, 24 лв. – лихва за същия период, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане.
В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2016 г.
– м.04.2017 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. *****, аб. № 215446, като не е заплатил дължимите месечни суми за топлинна енергия, стойността на изравнителните сметки за периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г., както и дължимата сума за дялово разпределение. Със заявлението са претендират и съдебни разноски в размер на 33, 78 лв. и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
С разпореждане от 25.10.2019 г. по ч. гр. д. № 59501/2019 г. на СРС, 42 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 33, 78 лв.
-държавна така и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните суми за периода, предхождащ 17.10.2016 г.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за вземанията си по исков ред, както следва: 1 367, 02 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 285, 26 лв. – законната лихва за забава върху главницата за периода 31.10.2016 г. – 03.10.2019 г., сумата от 30,44 лв. – главница, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода м.09.2016 г. – м.04.2018 г. и сумата от 6,24 лв. - законна лихва за забава върху нея за периода 31.10.2016 г. – 03.10.2019г.
Съгласно представена заповед № А-0-08-3120, издадена от Софийски общински народен съвет - Изпълнителен съвет, на 14.11.1980 г., Й.М.С. е обезщетен на основание чл.100, ал.1 ЗТСУ и чл.102 ЗТСУ с държавен имот – апартамент № 93, находящ се в гр.
София, ж. к. „*****, състоящ се от три стаи и баня, с площ от 78, 76 кв.м., в съсобственост със своята съпруга Д.Г.С..
Видно от представения протокол от проведеното на 16.10.2003 г. Общо събрание на етажната собственост, находяща се в гр.София, ж.к. „*****, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ТАЕС „Н.И.“ ООД, което дружество да извършва дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На
20.10.2003 г. е сключен договор между „Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз - Н.И.“ ООД и етажната собственост с адрес в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 814, вх. Д и Е, по силата на който дружеството се е задължило да монтира индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и да извършва дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата.
Разпечатката съдържа 30 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d9ea449-7276-4b0c-ad23-b30a0aa1dc27