Определение № 237 от 16.09.2024, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Частно наказателно дело 1080/2024
- Вид
- Определение № 237
- Подписан
- 16.09.2024
- В сила
- 03.10.2024
- Състав
- ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- член 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- член 212,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 237 гр. Монтана, 16.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Частно наказателно дело № 20241630201080 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.
С Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 06.08.2024г. на основание чл.243 ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 948/2022г. по описа на РУ-Монтана, пр. преписка № 6475/2021г. по описа на РП-Монтана, образувано на 31.08.2022г., за това, че на 28.05.2021 година в град Монтана с цел да набави за себе си имотна облага, причинил имотна вреда в размер на 650 лева на Н. П. Н. от град Монтана, като възбудил у нея заблуждение, че ще придобие собствеността върху сокоизстисквачка „HUGO STURM“ - престъпление по чл.209, ал. 1 от НК.
За да обоснове прекратителната си теза, прокурорът посочил, че въпреки извършените процесуално-следствени действия в хода на разследването не са събрани достатъчно и безспорни доказателства, от които да се направи извод, извън всякакво съмнение за извършено престъпление, съставомерно по член 209, ал.1 от НК. Приел е че е налице гражданскоправен спор, чието разрешаване е от компетентността на съда.
Съдът, след като се запозна със съдържанието на жалбата и провери изцяло обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намира следното:
Жалбата е подадена в срок и със съдържание съответно на закона, 1 поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
След като се запозна с приложените материали съдът установи следното: На 17.12.2021 година Н. П. Н. подава жалба в РП Монтана за това, че 28.05.2021 година била измамена и ощетена със 650 лева от представители на фирма „МП-1“. Въз основа на жалбата била образувана пр. преписка № 6475/2021 година по описа на РП Монтана и била извършена проверка. В жалбата си Н. твърди, че след като е присъствала на „промоционална разпродажба“ на немски стоки в град Монтана, организирана от горепосочена фирма, „прибързано“ решила да закупи сокоизстисквачка „HUGO STURM“ на изплащане по 25 лева на месец. Жалбоподателката Н. твърди, че първоначално не била запозната с крайната цена. След като и били взети данните и бил оформен „Договор за поръчка“ на стоката с № 50615/28.05.2021 година, на който тъжителката се подписала и по нейни данни била задължена да закупи стоката за 900 лева. След сключване на договора Н. твърди, че заплатила сумата от 450 лева и се договорили останала сума от 450 лева да бъде заплатена на 6 месечни вноски по 75 лева. Първаначалната вноска била отразена и сключения договор, оригиналът на който е приложен към материалите по пр. преписка В договора било записано че в 14-дневен срок от неговото сключване стоката може да бъде върната или рекламирана. На 22.06.2021 година жалбоподателката превела още 200 лева или заплатила общо 650 лева. Към този момент претенциите на Н. били, че за изплатените от нея пари не получила касов бон или касова бележка, както и че не получила гаранционна карта за закупената стока, въпреки че в договора подписано от нея изрично е записано че купувачът е получил гаранционна карта, както и стандартен формуляр за упражняване на отказ от договора. В тази връзка провела няколко телефонни разговора с представители на фирмата. На 28.07.2021 година недоволна от направената покупка Н. посетила централния офис на „МП 1“ ЕООД и по нейни думи върнала стоката във вида в който я била получила. В жалбата си подадена до РП Монтана Н. посочва, че смята че е в правото си да върне стоката след изтичане на 14-дневния срок изрично посочен в договора, защото това е станало по вина на търговското дружество, откъдето не са и предоставили формуляр за упражняване правото на отказ от договор. Същата смята, че има и правно основание да направи отказ от подписания от нея договор за покупката на сокоизстисквачката, тъй като 2 дружеството не било коректно, както и че не е съгласна да заплати за тази стока сумата от 900 лева, без да има разходооправдателен документ и гаранционна карта. За върната стока не бил съставен какъвто и да било документ поради възникнал спор между Н. и служителите на фирмата. След възникване на спора жалбоподателката Н. по своя инициатива оставя процесната стока в офиса на фирмата и сама изготвя по същество частен докемнт – деклараци,я в която заявява, че е оставила сокоизстисквачката във офиса на фирмата и желае да и се възстанови изплатената от нея сума.
Първоначално Н. отправя своите претенции към КЗП град София, откъдето с две писма – С-03-4452/28.09.2021 година и С-03-4452/04.11.2021 година и отговарят, че след извършена проверка се установява, че предоставената и при покупката на стоката документация отговаря на изискванията на ЗЗП и че е налице гражданско-правен спор между нея и фирмата. На 17.12.2021 година Н. подава жалба до РП Монтана и след извършена проверка по нея с постановление от 21.04.2022 година РП Монтана направила отказ да се образува досъдебното производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер и наличие на гражданско-правен спор. С постановление от 30.05.2022 година на ОП Монтана било отменено постановлението за отказ от образуване на РП Монтана и били дадени конкретни указания.
На 31.08.2022г. след изпълнени указания наблюдаващият преписката прокурор образувал по реда на член 212,ал.1 от НПК, досъдебно производство № 948/2022 година по описа на РУ Монтана. След проведено разследване в разпита си в качеството на свидетел Н. заявява, че доброволно макар и прибързано е подписала договора, заплатила е първоначално 450 лева и в последствие 200,00 лева, като не получила гаранционна карта и формуляр за предсрочно прекратяване на договора и че върнала закупената стока.
Същевременно в разпита си в качеството на свидетел СС – собственик на „МП – 1“ ЕООД, заявява че Н. е платила само сумата от 200 лева, получила е всички документи описани в договора, дължи още 700 лева за сокоизстисквачката и няма данни стоката да е върната в офиса на фирмата.
Разпитани са и други лица закупили стоки на въпросната презентация, като всички са подписали договори за покупките, като част от тях заявяват, че са получили гаранционна карта, част от тях не си спомнят дали е имало гаранционна карта към покупката.
3
С постановление от 13.07.2023 година наблюдаващият делото прокурор прекратил наказателното производство, като изложил мотиви, че е налице гражданско-правен спор, чието разрешаване е от компетентността на съда.
Срещу постановлението е подадена жалба като с Определение № 213/23.08.2023 на РС Монтана по ЧНД № 860/2023 година същото било отменено и били посочени конкретни мотиви защо съдът приема проведеното разследване за непълно, а обжалваният акт издаден при неизяснена фактическа обстановка.
След влизане в сила на определението наблюдаващият прокурор и органите по разследването формално изпълнили част от указанията дадени от РС Монтана. Разпитани били посочените свидетели /всичките по делегация/, но не били извършени очни ставки за отстраняване на констатираните противоречия. След разпита на всички свидетели с атакуваното по настоящето съдебно производство постановление от 06.08.2024 година наблюдаващият делото прокурор за втори път прекратява наказателното производство с мотива, че не е налице престъпно деяние, а гражданско-правен спор.
При така описаната и безспорно установена фактическа обстановка настоящият съд намира, че разследването отново е проведено непълно и необективно. Действително първоначалните данни при образуване на досъдебното производство, както и последващите събрани такива налагат извода за един в основата си гражданско-правен спор. Същевременно обаче са налице и твърденията на жалбоподателката за извършена спрямо нея измама, както и някои съществени разминавания между подписания от нея договор и нейните свидетелски показания със свидетелските показания на СС – собственик на „МП – 1“ ЕООД. Основните и неизяснени противоречия са относно следните обстоятелства – жалбоподателката Н. ли е подписала договора за поръчка, тъй като в договора за поръчка изрично е упоменато, че лицето посочено в него и подписало го е получило гаранционна карта и копие на формуляра за развалянето му. Факта на получаването на гаранционната карта и формуляра се отрича от Н., но се твърди от С. В договора за поръчка е посочена и първоначалната вноска в размер на 450 лева направена при покупката, за която собственикът на фирма „МП – 1“ ЕООД, твърди че не е заплатена и за това не е издаден за нея касов бон, а жалбоподателката твърди че е заплатила. Т.е. в първия случай жалбоподателката отрича написаното в 4 договора, а във втория се позовава на него, докато при свидетеля С е тъкмо обратното. Тези съществени противоречия не са изяснени, като видно от събраните материали в хода на разследването не са положени и съществени усилия в тази насока. Единствено след изясняване на тези обстоятелства в хода на разследването, ще е възможно да се направи обоснован извод, дали се касае за гражданско-правен спор или за измама по смисъла на член 209,ал.1 от НК.
Следва да се отбележи, както бе посочено и в установената фактическа обстановка относно дадените конкретни указания с
Определение №
213/23.08.2023 на РС Монтана по ЧНД № 860/2023 година, че същите са изпълнени формално и с нищо не допринасят за разкриване на фактическата обстановка по случая. Настоящият съд е наясно, че при осъществяване на контрол за законосъобразност на прокурорските актове в досъдебното производство, съдебните органи дават задължителни указания единствено по приложението на закона, не и относно вида, начина и реда по който да се събират доказателства. Същевременно според настоящия съд събирането на доказателства и в частност свидетелските показания на голяма част от свидетелите, имащи пряко отношение към фактическата обстановка почти изцяло по делегация е несъвместимо с принципа на непосредственост, предвиден в разпоредбата на член 18 от НПК. Макар и задължителен само за съда, този принцип като цяло гарантира правилното формиране на вътрешното убеждение на ръководно-решаващия орган на всяка фаза от процеса. От материалите по досъдебното производство не е видно, разследващите органи по някакъв начин да са положили усилия показанията на разпитани по делегация свидетели да бъдат съпоставени с останалия събран доказателствен материал и съответно не са направени опити за изясняване на редица несъответствия в тях. В действителност не е извършена нито една очна ставка при наличие на установени съществени противоречия.
Горепосоченото налага извод за неправилност и необоснованост на атакуваното постановление на РП Монтана, поради което същото следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 06.08.2024г, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 948/2022 година по описа на РУ Монтана, образувано за извършено престъпление по чл.209, ал.
1 от
НК, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана, в седемдневен срок от съобщаването му на страните /РП Монтана и Н. П. Н. от град Монтана /, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6