Протоколно определение № 1500 от 21.03.2025, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 1500 гр. София, 21.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. Д.А и прокурора С. Хр. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Мила П. Лазарова Частно наказателно дело № 20241100206326 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Р. Р. Д., редовно призован, доведен от Затвора – гр. София, се явява лично, заедно със своя упълномощен защитник адв. В. П..

СГП – редовно призована, изпраща представител.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като намери, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Осъденото лице Р. Р. Д. е със снета самоличност.

СЪДЪТ свери самоличността на осъденото лице Р. Р. Д. по формуляр за досие представен от СЦЗ.

СЪДЪТ разясни правата на осъденото лице, както и правото му на отводи на съда, съдебния секретар и прокурора.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Д.: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи.

АДВ. П.: Нямаме искания за отводи.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

1

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба-становище от адв. П., в която се излагат доводи относно внесеното предложение за тълкуване.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме доказателствени искания.

СЪДЪТ с оглед изявлението на страните, и като намери че са изпълнени предпоставките на чл. 271-275 НПК, и на основание чл. 276 НПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ ДОКЛАДВА предложението по чл. 414 от страна на Прокуратурата, с което се иска тълкуване на съдебното решение и неговите мотиви, в частта относно броя на дните, които лицето е търпяло ЛОС и предварителен арест на задържане.

(Прочете се.)

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението.

АДВ. П.: Принципно не оспорвам твърденията в предложението, но мисля, че има техническа грешка в решението, но това не е относно дните както се твърди, а относно датата към която са изчислени. В хода по същество ще изложа съображенията си.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което и ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА доказателства. и

ПРИЕМА съдържащите се по делото писмени

ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Бих искала да направя уточнение, че предложението е с оглед датата спрямо която съдът е приспаднал задържането в решението. Ето 2 защо предложението е с оглед датата на издаване на Удостоверението, както е било отбелязано и от страна на съда в решението за признаване на присъдата.

Това е първото уточнение, което бих искала да направя. В решението на съда тази датата е взета предвид при изчисляване на броя на дните за приспадане.

Ето защо предложението ми е с оглед изчисляване на дните спрямо същата дата, която съда е посочил, а именно датата на издаване на удостоверение 23.09.2024г., като бих желала да допълня следното: искането за тълкуване е направено с оглед обстоятелството, че затворническата администрация не разполага изцяло с всички данни по отношение на предварителния арест на лицето, както и по отношение на търпените дни от наказанието ЛОС с оглед на което изчисляването на търпения остатък следва да бъде изрично посочено за коректното изтърпяване на присъдата. В случай, че беше българска присъда от затворническата администрация биха разполагали с тази информация. Но тук разполагаме само с информацията която е по преписката във връзка с издадената ЕЗА.

Поддържам искането за тълкуване, като считам, че се касае за технически грешка при изчисление на дните и при математическото събиране на съответните периоди на задържане, както на територията на Р. България, така и на територията на Ф. Р. Германия, плюс дните търпяно наказание ЛОС от страна на осъденото лице Д.. При математическото им събиране до датата на издаване на удостоверението по чл. 4, а именно до 23.09.2024 г. сбора на дните е 289, а не както е посочено в обстоятелствената част на Решението 391 дни. Предложението ми е съда да се произнесе с тълкуване по отношение именно на сбора на дните до датата на издаване на удостоверението, както и относно приспадане на дните, считано от 23.09.2024 г., т..е от датата на издаване на удостоверението до фактическото предаване на Д. в Р. България за изпълнение на присъдата.

АДВ. П.: Предложението на СГП е съдът да се произнесе с тълкуване дали е допусната техническа грешка при изписване броя на дните които следва да бъдат приспаднати от наказанието като прокуратурата твърди, че до дата 23.09.2024г. когато е било издадено удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение 2008 на Съвета на ЕС от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решение по наказателни дела осъденият е изтърпял 289 дни от наказанието, а не 391 дни, както е посочено в постановеното от Вас Решение на 18.12.2024 г. Ако е допусната техническа грешка, то тя не се отнася до броя на дните, както твърди прокуратурата които следва да се приспаднат от наказанието, а до датата към която са изчислени тези дни. Съдът правилно е посочил в решението си броя на дните, които осъдения е изтърпял от наказанието, а именно 391 дни, но това е към датата на постановяване на решението, а именно 18.12.2024 г. В тези 391 дни са включени: времето, в което осъденият Р. Д. е бил задържан под стража в Република България в производството по допускане на изпълнението на ЕЗА, считано от 19.09.2023 г. до 22.09.2023 г. включително и от 12.12.2023г. до 21.12.2023г., включително – общо 14 дни, който срок е зачетен с влязла в сила присъда на Областен съд – гр. Бамберг, като един ден предварително задържане се зачита за два дни „лишаване от свобода“, т.е. тези 14 дни стават 3 общо 28 дни.

На следващо място следва да се приспадне времето в което Р. Д. е бил задържан под стража във Ф. Р. Германия, считано от 21.12.2023 г. до влизане в сила на присъдата на 17.07.2024 г. или общо 209 дни. И на следващо място времето през което осъденият Р. Д. е изтърпял наказание „Лишаване от свобода“ по постановената присъда, считано от 17.07.2024 г. (датата на влизане в сила на присъдата) до 18.12.2024 г. (датата на постановяване на Решението по настоящото дело постановено на 18.12.2024 г.), което са 154 дни. Или сборът 28 дни + 209 дни + 154 дни е равен на 391 дни, както е посочено в съдебното решение. Неправилно обаче прокуратурата е посочила в предложението, че сборът на дните през които Д. е бил с МНО „ЗС“ и е търпял наказание ЛОС до датата на издаване на удостоверението по чл. 4 – 23.09.2024 г. е в размер на 289 дни. Сборът на дните през които осъденият Р. Д. е бил с МНО ЗС и е търпял наказание ЛОС до датата на издаване на удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение 23.09.2024 г. е в размер на 305 дни. В удостоверението по чл. 4, издадено на 23.09.2024г., в раздела буква „и“, т. 2.2 е отразено, че целия срок на лишаване на свобода, изтърпян във връзка с наказанието, по отношение на което е постановено съдебно решение е 287 дни. Като това е към дата 05.09.2024 г., а не датата на издаване на удостоверението 23.09.2024 г. Тук е мястото да се отбележи, че в присъдата на Областния съд в Бамберг, в т.3, изрично е посочено че задържането при екстрадиция изтърпяно в България се зачита в съотношение 1 към 2. Или от 05.09.2024г. към която дата е направено изчислението в удостоверението по чл.4 до 23.09.2024 г., когато е издадено, това са още 18 дни. Или простата сметка сочи, че 287 + 18 е равно на 305 дни.

Ако приемете, че предложението на СГП е допустимо следва да се приеме, че до датата 18.12.2024г. осъденият е изтърпял 391 дни от наказанието, като в броя на тези дни са включени както и дните през които е търпял наказание ЛОС, така и в дните през които той е бил задържан под стража. вкл. и предварителен арест, като следва да се приспадне и времето от 18.12.2024 г. до фактическото предаване на осъдения Р. Д. от Р. Германия в Р.

България за изпълнение на присъдата. В случай обаче, че приемете, както твърди Прокуратурата, че е допусната техническа грешка относно дните, то тогава следва да се приеме, че до датата 23.09.2024г. осъденият Д. е изтърпял 305 дни от наказанието, а не 289 дни както твърди прокуратурата, като в броя на тези дни са включени броя на дните през които той е търпял наказание ЛОС така и дните през които той е бил задържан под стража, вкл. предварителен арест и следва да се приспадне времето от 23.09.2024 г. до фактическото предаване от Ф. Р. Германия в Р. България за изпълнение на тази присъда. В писменото становище съм изложил своите съображения.

ОСЪДЕНИЯТ Д.: Поддържам казаното от защитника ми.

ПРОКУРОРЪТ /реплика/: Отново искам да уточня във връзка с изложението на защитата, че доколкото съдът е взел датата на издаване на 4 удостоверението и е посочил че изпълнението на наказанието е започнало в Р.

Германия като до дата 23.09.2024г. осъденият е изтърпял 391 дни, искането ми за тълкуване е именно във връзка с посоченото от съда, а именно 23.09.2024г., именно за това тази дата е посочена, доколкото съдът е взел предвид тази дата, а не датата на постановяване на решението и съответно изчислението е спрямо 23.09.2024 г., а не датата на постановяването която е 18.12.2024г.

Защитата сочи посочения предварителен арест във връзка с издадената ЕЗА, а имено два периода от 19.09.2023 г. до 22.09.2023 г. и от 12.12.2023 г. до 21.12.2023 г. и сочи, че общия сбор на тези дни задържане във връзка с производството по ЕЗА е равен на 14 дни, но на практика от 19.09. до 22.09 са три дни и от 12.12. до 21.12 са 9 дни, т.е. общия сбор е 12 дни, а не 14 както е посочено от защитата.

Реплика на АДВ. П.: Моите сметки показват, че от 19.09. до 22.09.23г. не са три дни, а са четири дни. На 19 е задържан. На 22 е освободен.

Реплика на ПРОКУРОРЪТ: Второто ми съображение по отношение на обстоятелството посочено в присъдата за зачитане на изтърпения в България арест на присъдата на компетентния съд в Ф.Р. Германия, там е посочено в т.2 както цитира защитата че екстрадиционният арест се зачита двойно към общото наложено наказание, поради което и съображението на защитата е, че тези дни трябва да се удвоят. При приспадане обаче по българското ни законодателства, а всъщност ние признаваме чужда присъда която е приспособена не се предвижда двойно зачитане на този предварителен арест.

Именно от там идва и разликата като изключим за обстоятелството дали са 12 или 14 дни, именно от там идва разликата за която е посочено от защитата а именно 305 дни, а не 289, както е посочено в тълкуването. Това е съображението по отношение на двойния арест.

Реплика на АДВ. П.: Аз се позовах преди малко на приложеното по делото удостоверение по чл.4 от Рамковото решение и по конкретно на раздела буква „и“, т. 2.2 където е отбелязано че към дата 05.09.2024 г. от наказанието са изтърпени 287 дни. Точно в тези 287 дни са включени 14 дни предварителния арест и приспадането съотношение 1:2. От дата 05.09 до 23.09 са общо 18 дни и сметката показва 305.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩЕНИЕ.

СЪДЪТ след съвещание намира за установено следното:

С решение от 18.12.2024 г. настоящият съдебен състав е признал присъда на Окръжен съд в Бамберг, Германия от 20.06.2024г., влязло в сила 17.07.2024 г., по което на Р. Д. му е било наложено наказание ЛОС за срок от 2 години и 6 месеца при „ОБЩ“ режим на изтърпяване. За страните възниква затруднение относно конкретния размер на изтърпяване на наказанието и предварителното задържане на лицето, както в Р. България, така и в Р.

5

Германия, което налага съдът да изтълкува волята си.

Р. Д. е бил в екстрадиционен арест в София от 19.09.2023г. до 22.09.2023г., както и от 12.12.2023г. до 21.12.2023г., което безспорно съгласно правилата на ГПК, които относно изчисляване на сроковете определят, че се касае за 14 дневен престой в този екстрадиционен арест, който съгласно немското законодателство се зачита в съотношение 2:1, като един ден екстрадиционен арест се зачита за 2 дни ЛОС. Именно този арест е бил отчетен от властите в Р Германия по така посоченото изчисление, като същия е зачетен за 28 дни ЛОС. Доколкото в случая се приспособява чужда присъда, то не е в компетенцията на настоящия съдебен състав да ревизира волята на немския съд и и да изменя приспаднатото от него изчисление на времето през което лицето е било лишено от свобода, като в тази връзка възраженията на представителя на СГП са неоснователни.