Определение № 789 от 03.06.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 789 гр. Пловдив, 03.06.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IІ отделение, ХII състав, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА разгледа докладваното от Председателя ч. адм. дело № 1080 по описа за 2020 год. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 41, ал. 3 във връзка чл. 127ж, ал.

1 от ДОПК.

Оспорват се действия на органи по приходите по извършване на фискален контрол върху стоки с висок фискален риск, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901548581_3 от 10.05.2020 г., изготвен от инспектори по приходите при Главна дирекция

"Фискален контрол" към ЦУ на НАП, потвърдени с решение № 167/13.05.2020г. на Директор на ТД на НАП гр.Пловдив.

Жалбоподателят „МЕЛМАР ФРУЙТ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Първенец, община Родопи, област Пловдив, Стоково тържище „Родопи 95“ АД, склад № 15, представлявано от управителя Л.Н.К., с жалба вх.№ 6698/21.05.2020г., допълнена и уточнена с молба вх.№ 7334/01.06.2020г., счита, че обжалваните действия са незаконосъобразни, предприети в противоречие с принципите по ДОПК и в несъответствие с целта на закона и моли да се отменят. Твърди, че не са верни констатациите на органите по приходите,че дружеството не притежава ДМА, не развива търговска дейност и не разполага с финансов ресурс. Оспорва да са налице основанията на чл.121а,ал.1 от ДОПК.

Претендира разноски.

Ответната страна – директор на ТД на НАП-Пловдив с писмено становище от процесуален представител оспорва жалбата и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на представените доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 41, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл.127ж от ДОПК, от лице с правен интерес, срещу неблагоприятен за него административен акт, след изчерпан административен ред за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от приложената административна преписка е, че на 09.05.2020 г. в пункт за фискален контрол ГКПП Видин Дунав мост - 2, органи по приходите при Главна Дирекция "Фискален Контрол" при ЦУ на НАП, са извършили фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, резултатите от която проверка са обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901548581_1 от 09.05.2020 г.

Предмет на проверката са били стоките, превозвани с МПС марка DAF, рег. № СО****

ВН,рег. № на ремарке С***** ЕС, като същата е осъществена в присъствието на водача М.П.Д.. В хода на същата органите по приходите са извършили действия по идентификация по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове /наричана по-долу само Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г./, като от придружаващите стоката превозни документи са снети данни за получателя, превозвача, за доставчика, за вида и количеството на стоката, мястото на получаване, датата и часа на разтоварване.

При проверката на основание чл.127б, ал. 3 от ДОПК, респ. чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г., на транспортното средство е поставено техническо средство за контрол № 0606841.

На 10.05.2020г. в присъствието на управителя на дружеството и водача на превозното средство е констатирано, че транспортното средство е пристигнало на мястото на разтоварване/получаване в декларираните от водача час, дата и място. В хода на проверката е установено, че поставеното техническо средство за контрол на транспортното средство е с ненарушена цялост и същото е отстранено. Тези действия са обективирани в Протокол за отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол № 050901548581_2 от 10.05.2020 г.

На 10.05.2020г. е осъществена и проверка по смисъла на чл. 18, ал. 6 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. от служители на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на място на разтоварване/получаване на стока с висок фискален риск, находящо се в село Първенец, Стоково тържище Родопи 95, склад 15, при която е констатирано, че „Мелмар фруйт“ЕООД е получател на стока- картофи, пресни или охладени 23000кг., представляващи стока с висок фискален риск по списъка на стоките с висок фискален риск, утвърден със заповедта по чл. 127а ал. 7 от ДОПК на министъра на финансите.

Осъществени са действия по установяване съответствието между вида и количеството на стоките, съобразно данните от превозните документи и фактически установените такива на място при разтоварването. При разтоварването е констатирано съответствие между декларираното и установеното количество стока. За тези действия е съставен Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № № 050901548581_3 от 10.05.2020 г., предмет на обжалване в настоящото производство.

От страна на органите по приходите са предприети действия по обезпечаване на доказателства по реда на чл. 121а, ал. 3 във връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, като за целта е съставен процесния протокол, с който е определено обезпечение в размер на 5934 лева - представляващо 30 % от пазарната стойност на стоката.

Стоката е оставена на отговорно пазене от управителя на дружеството,за което е съставен Приемо-предавателен протокол за стоки.

От страна на дружеството по сметка на ТД НАП Пловдив е направен превод за обезпечение в размер на 5934 лв. в полза на ТД на НАП

Пловдив, покриващо така определения размер.

В срока по чл. 41, ал. 1 във вр. с чл. 127ж от ДОПК жалбоподателят е оспорил по административен ред процесните действията на органите по приходите.

С Решение № 167 от 13.05.2020 г. Директорът на ТД на

НАП гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на „Мелмар фруйт“ ЕООД. За да постанови този резултат, решаващият орган изцяло е възприел констатациите, съдържащи се в цитираните по-горе протоколи и е посочил още, че е налице хипотеза на чл.121а,ал.3 от ДОПК въз основа на анализ на данни от информационните масиви на НАП и преценка за рисков профил. Изложени са данни за деклариран внос на домати през м.август 2019г.,за който няма данни за последваща реализация на стоката.

Налице били индикации за отклонение от реално дължими данъци по ЗДДС и корпоративен данък. Изложено е,че евентуално последващо разпореждане със стоката ще направи невъзможно събирането на тези данъци.

Обжалваните действия са предприети по реда на чл.

121а, ал. 3 от ДОПК от материално компетентни органи на приходната администрация при осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск (уреден в Глава Петнадесета от ДОПК).

При извършването на действията мотиви не са изложени. Такива са налице в хода на административното обжалване. Приема се от органи по приходите, съвсем необосновано и неподкрепено с каквито и да е доказателства, че според данни и установени обстоятелства в информационните масиви на НАП/неясно какви/ дружеството е с рисков профил.

Заради данни за предходен внос на домати е прието евентуалното наличие на данъчни задължения без посочен размер и период, чието събиране ще се затрудни при последваща реализация на внесените лимони.

Така е обоснована и необходимост от предоставяне на обезпечение, с което ще се гарантира събираемостта на дължимите данъци, които ще възникнат след последващо разпореждане със стоката.

Съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1 от ДОПК при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката, в изрично изброените в ал. 1 и ал. 2 хипотези.

Наред с това си правомощие, при наличието на посочените хипотези, органът по приходите, съгласно чл.121а, ал. 3 от ДОПК, предприема и действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства, със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане по чл.13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по – малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.

В хипотезата на чл.

121а, ал. 3 от ДОПК, органът по приходите действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което отправянето на предложение за налагане на предварителни обезпечителни мерки от публичен изпълнител, зависи от неговата преценка. Тълкуването на нормата, обаче, налага извод, че не така стои въпросът с мерките за обезпечаване на доказателства, в който случай органът по приходите действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да обезпечи съответните доказателства, включително веществени такива, при наличието на предпоставките по чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.

В конкретния случай се касае за хипотезата на обезпечаване на доказателства, която е уредена в чл.

121а, ал. 3 във връзка с чл. 41 от ДОПК.

Действията на органите по приходите са осъществени в противоречие с чл. 121а, ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Препращането по чл. 121а, ал. 3 ДОПК към условията по ал. 1 и ал.

2 очертава кръга на възможните хипотези, при които се допуска прилагането на мерки за обезпечаване на доказателствата – нарушаване целостта на техническите средства за контрол, неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4, несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката, неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването й (ал.1), както и когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни (ал.2).

В случая нито едно от тези условия не е налице с оглед на констатациите за явяване водача на транспортното средство и на получателя на стоката на мястото на получаването/разтоварването й, ненарушена цялост на техническите средства за контрол и за съответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката. Органът по приходите е мотивирал предприемането на действия за обезпечаване на доказателства с твърдението, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, но този извод не е подкрепен с фактически констатации и конкретни мотиви по отношение на дружеството и данъците, дължими при разпореждане с проверяваната стока, основаващи се на събрани от органите по приходите относими доказателства.

Изложеното в оспорения протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства съдържа само волеизявлението на органите по приходите за налагане на обезпечението, но не и мотиви защо то е предприето. Не се установява въз основа на какви конкретни данни органите по приходите са приели, че са налице предпоставките на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, за да предприемат действия по обезпечаване на доказателствата.

Липсват изложени конкретни съображения относно конкретната доставка, както и мотиви защо се приема от приходната администрация, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, доколкото в хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, органът по приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните обстоятелства, водещи до този извод.

Неизлагането на всички относими факти във връзка с формирането на извода за прилагане на чл.

121а, ал. 2 от ДОПК, водят до немотивиране на акта, което от своя страна представлява съществено нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.