Определение № 374 от 13.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374 гр. Ловеч, 13.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500246 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№ 2995/28.04.2026 г. от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:

****, чрез пълномощника юрисконсулт Е. К., срещу Разпореждане № 654/20.04.2026 г. по ч.гр.д.№ 439/2026 г. на Районен съд – Троян в частта, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е. В. Г., ЕГН **********, за вземания за главница – 457.13 евро, договорно възнаграждение – 439.27 евро и мораторна лихва – 192.71 евро поради противоречие на искането със закона и добрите нрави, както и че същото се основава на неправноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Твърди, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, като посочва съдебна практика на окръжни съдилища в тази насока. Изтъква, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, като неправилно е извършил именно такава преценка. Оспорва изводите на заповедния съд за отхвърляне на вземането за договорно възнаграждение. Посочва, че при сключване на договора за потребителски кредит на длъжника е предоставен Стандартен европейски формуляр и преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК. Счита, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания, като в него подробно са описаните всички 1 параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език, като кредитополучателят е бил уведомен за тях. Излага доводи, че кредиторът няма задължение за посочва в договора методиката на формиране на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Спазена е разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно размера на ГПР, ясно е посочен ГЛП и ГПР, както и точния размер на дължимите суми от длъжника. Твърди, че уговорените ГЛП и ГПР не противоречат на закона и добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че уговореното договорно възнаграждение е уговорено в съответствие с императивни правни норми, поради което не може да е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави.

По отношение на законната лихва изтъква, че същата се дължи като законова последица от предявяване на иска на вземането. На следващо място посочва, че неправилно съдът е отхвърлил заявлението досежно лихвата за забава. Излага, че кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Счита, че лихвеният процент по кредита не е обезщетение за забава, а за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и той се начислява само върху невърната част от главницата във вноската.

Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното Разпореждане в частта, в която се отхвърля заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Е. В.

Г., ЕГН **********, като вместо него постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение относно обжалваните вземания от „Профи кредит България“ ЕООД за главница в размер на 457.13 евро, договорно възнаграждение – 439.27 евро и мораторна лихва – 192.71 евро, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и му се присъдят направените разноски за платена ДТ в размер на 7.67 евро и 25 евро юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК, препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Ловешкият окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и нормативната уредба, намира следното:

Производството по ч.гр.д. № 439/2026 г. по описа на Районен съд – Троян е образувано по подадено заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е. В. Г., ЕГН ********** за следните вземания: 457.13 евро главница от 25.09.2024 г. до 25.02.2026 г., неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 2

439.27 евро за периода от 25.09.2024 г. до 25.02.2026 г., 229.97 евро незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ за периода от 25.09.2024 г. до 25.02.2026 г., 378.36 евро незаплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Флекси“ за периода от 25.09.2024 г. до 25.02.2026 г.,, 255.65 евро такси за извънсъдебно събиране на вземане при забава над 90 календарни дни, начислена на 25.12.2024 г., 15.34 евро такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземане, начислена на 10.07.2024 г., 192.71 евро лихва за забава за периода от 26.06.2024 г. до 29.03.2026 г. и за направени разноски в размер на 33.46 евро ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 524/31.03.2026 г. съдът е указал на заявителя, че в тридневен срок от получаване съобщението следва да отстрани констатираните в заявлението нередовности, а именно: да индивидуализира претендираните вземания за главница, договорно възнаграждение, пакет от допълнителни услуги, такса за извънсъдебно събиране и обезщетение за забава, като посочи основанието на вземанията, защо се претендират за посочения период и как е формиран техния размер., какви погасителни вноски е направил длъжникът, в какъв размер и на кои дати, да посочи как е формиран ГПР и какво включва. Указано, че заявителят следва отделно, без да се включва претенцията за възнаграждение за допълнителни услуги и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, каква част от главницата, договорна лихва и лихва за забава са погасени от направените вноски.

С молба вх. № 2527/08.04.2026 г. заявителят е отстранил констатираните от съда нередовности. Конкретизирал е, че общо заплатената сума по договора е в размер на 508.22 евро, с която са погасени 6 пълни вноски и частично плащане в размер на 0.07 евро по 8-та вноска поради отлагане на вноска № 5. Посочено е, че в общата сума на получените плащания са включени и постъпилите плащания по начислени лихви за просрочие ва вноските по погасинтелен план в размер на1.48 евро, а начислените лихви за забава в размер на 194.19 евро са заплатени частично.

С обжалваното Разпореждане № 654/20.04.2026 г. по ч.гр.д.№ 439/2026 г., Районен съд – Троян е отхвърлил изцяло заявлението по чл. 410 от ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника Е. В. Г..

В мотивите на разпореждането заповедният съд е приел, че уговорката за предоставяне на допълнителни услуги в договора за потребителски кредит е нищожна като противоречаща на императивни правни норми – чл.10 и чл.10а, ал.3 и ал.4 от ЗПК. Посочено е, че уговорката за възнаграждение за допълнителния пакет е неравноправна клауза, тъй като нарушава изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, тъй като се дължи, независимо дали са ползвани. Отбелязано е, че потребителят дължи и такси за извънсъдебно събиране на вземанията, които не са включени при изчисляване 3 на ГПР, което води до заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК. Направен е извод, че посоченият размер на ГПР от 48.72% се явява некоректен и с включването на тези ангажименти би надхвърлил законовия лимит от 50%. В заключение е изтъкнато, че е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. В случая заповедният съд не е приложил правилото на чл.23 от ЗПК и отказал да уважи претенцията за чистата стойност на кредита, тъй като крайният срок за погасяване на кредита е 25.01.2027 г., т.е остават дължими още 11 месечни вноски в общ размер на 450.27 евро главница.

Въззивният състав споделя изцяло направения от районния съд извод.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, т.е. да съдържа всички необходими данни с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави, а чл.411, ал.2, т.3 ГПК дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснова вероятност за това.

Въззивната инстанция счита, че с оглед качеството на длъжника е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо договора, във връзка с който е възникнало процесното вземане, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/.

От приложения към заявлението Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 400229***** се установява, че същият е сключен между страните при ОУ. По силата на този договор кредиторът е предоставил на длъжника кредит в размер на 2000.00 лв., платим на 36 месечни погасителни вноски, всяка от които падежна дата всяко 25-то число. Съгласно ОУ към договора, длъжникът дължи и предварително опредЕ. възнаградителна лихва, която се погасява в рамките на погасителния план, като общата дължима сума по кредита е 3 506.03 лв. Длъжникът по договора за потребителски кредит е закупил и допълнителни услуги, като страните са се съгласили възнаграждението за тях да бъде разсрочено за срока на кредита, на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Посочено е, че размерът на закупената и използвана допълнителна услуга Фаст е в размер на 900.00 лв., а на закупената допълнителна услуга Флекси е в размер на 1480.00 лв. Годишният лихвен процент е 41%, а ГПР – 48.72%. Поради неизпълнение на задължението от длъжника, заявителят претендира както лихва за забава, така и начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 530.00 лв.

В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед 4 за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител, какъвто е и процесния договор за потребителски кредит. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия.

Настоящият състав приема, че претендираното възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 2380 лв. противоречи на закона. Това възнаграждение е неразделна част от договора, а от начина, по който се претендира е видно, че плащането на това възнаграждение е включено в общия размер на вноската по кредита. С нормата на чл.10а, ал.1от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Възнаграждението за предоставен пакет от допълнителни услуги, за което е конкретизирано и какво включва, не представлява допълнителна услуга, която кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита. Предвид факта, че тази сума е уговорена като фиксиран размер и включена в погасителните вноски, тя представлява предварително уговорени задължения на потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита.

Разпечатката съдържа 29 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d9d45da-1f6b-41cb-a0d1-2482e3ab7098