Решение № 602 от 19.06.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. Стара Загора, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20255530100283 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Г. Г., чрез пълномощника си адв. Й. П. – АК София, твърди в исковата си молба, че на 29.07.2023г. в 20:12 ч. на електронния новинарски сайт на ответника https://petel.bg/ била публикувана статия със заглавие: „Г. с макетния нож с първа реакция”. В процесната статия се съдържали редица неверни факти и твърдения, изопачена била обективната истина и не била отразена реално цялостната ситуация. В електронната публикация се съдържал враждебен и арогантен език, който не отговарял на добрите журналистически практики, тъй като бил наситен с обидни, клеветнически и ругателни изразни средства, които засягали авторитета на ищеца и имали за единствена цел да накърнят честта и доброто му име. Г. Г. се е запознал с процесната статия, изхождаща от сайта на ответника още в деня на публикуването й, като към този момент той се е намирал на територията на гр.

София. Цитира съдържанието на процесната статия със заглавие: „Г. с макетния нож с първа реакция”.

Твърди, че статията и понастоящем може да бъде открита на сайта на ответника при проследяването на посочен от него линк.

Видно и от самото съдържание на информацията, публикувана като водеща новина на сайта https://petel.bg/, ищецът бил представен в изключително негативна и отрицателна светлина - личността му била 1 определена като „насилик“, а в съдържанието на статията била посочено, че „В мрежите се разпространиха кадри от фейсбук профила на Г. Н. Г., нарязал приятелката си с макетно ножче и след това обръснал главата й. Интересни са последните постове на насилника, чиито профил все още фигурира в социалната мрежа”. Макар и кратка по своето съдържание, статията била богата на нападки и квалификации, които по своето значение и етимология, както и в цялостния контекст на написаното, преследвайки журналистическа сензация, поругавали законово защитените права на ищеца, а именно доброто му име, достойнството, авторитета, самоуважението му, както и репутацията, която ищецът бил изградил сред останалите членове на обществото и в своето приятелско обкръжение.

От изложените неверни факти и оценъчни твърдения ищецът се почувствал силно засегнат, обиден, омерзен и оклеветен до степен, че се страхувал да излиза от дома си, както и за живота си поради непрекъснати и нестихващи нападки в социалните медии (фейсбук, инстаграм и др.) и по телефона от различни лица - познати и непознати, които го заплашвали със саморазправа и с причиняване на телесни повреди и дори убийство, за което той сезирал компетентните органи поради сериозния страх, породен за живота му. Поради нестихващи и към настоящия момент заплахи за живота му, както и за физическа саморазправа, ищецът посетил клиничен психолог, като съгласно заключението на психолога той възприел отправените към него заплахи за реални такива, като възможни да бъдат осъществени и изпитвал осезаемо чувство за опасност и страх. Вследствие на това, неговото вътрешно психическо състояние се трансформирало, като ищецът се превърнал в лабилен, емоционално неустойчив, дезадаптивен, страхово напрегнат, тревожен индивид, имащ проблеми със съня. Вследствие на създалото се напрежение изпитвал и поддържал постоянни оплаквания от главоболие, имал понижено настроение, понижено самочувствие и самооценка, изпитвал чувство за несигурност и застрашеност. Системно и непроизволно си припомнял заплахите, отправяни към него, след случая имал повишена сензитивност и раздразнителност, както и в следствие на преживените психотравмиращи събития изпитвал страх от загуба на работата си, притеснение, че можело да бъде уволнен заради подобни постъпки, които му били предписани за извършени, както че можело да започне наказателно преследване срещу него. Постоянно чувал шушукане на работното си място по повод случилото се, като това съответно довело до отдръпване на голяма част от колегите от колектива от него и до отдръпването им от ищеца. Това допълнително утежнявало вътрешния му мир и рефлектирало върху неговата работа, самочувствие и влошавало нормалната до преди случилото се работна атмосфера, превръщайки я в неблагоприятна и напрегната работна среда за ищеца. Всичко това допълнително депресирало и влияело негативно върху самооценката, авторитета и репутацията на ищеца.

Процесните позорни и скандални квалификации, неверни и непроверени твърдения, приписващи на ищеца извършването на едно тежко престъпление, 2 придобило изключителна медийна популярност, предизвикали сериозен дискомфорт и неприятни усещания, както за него, така и за цялото му семейството, в това число се отразили особено негативно върху социалните му контакти, приятелското му обкръжение, което се отдръпнало изцяло от него, дали извънредно негативен аспект върху връзката с неговата годеница, която поискала разваляне на годежа си с ищеца. С така направените публикации било накърнено доброто му име, а семейството му опозорено.

Твърди, че се почувствал дълбоко унизен и посрамен и претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в обиди, болка, страдание, компрометиране пред обществото, безпричинен срам и нежелание да се среща с хора, в това число и с приятели и съседи, а злепоставянето му пред толкова многобройна читателска аудитория, а именно 5754 лица рефлектирало неблагоприятно върху неговата душевност и вътрешния му емоционален свят.

Процесните обидни думи и клеветнически деяния по никакъв начин не съответствали и не отговаряли на възпитанието, образованието и авторитетът на ищеца и по никакъв начин не кореспондирали на действителната ситуация.

Посредством така използваните изразни средства той бил представен пред лицето на общността като жесток, извратен, елементарен, вулгарен рецидивист, безпощаден садист, човек, който бил осъждан за тежки престъпления и който не зачитал ничий авторитет, безмилостен и нечовечен.

Квалификациите били употребени с пряк умисъл и цел личността на ищеца да бъдe унизена, опозорена и омерзена. Използвайки горните изразни средства авторът на статията бил изложил дълбоко унизителни за честта и крайно несъответни на достойнството на ищеца твърдения, а издателят не бил упражнил надзорните си функции и позволил последните да бъдат издадени и да достигнели до многолюдна аудитория. В действителност мнението не подлежало на оценка за истинност, но свободата да се изразява такова била ограничена от това да не били засягани противоправно правата и интересите на индивида, на което кореспондирало и съответното задължението за служителите на ответната медия и за самия издател да не изразявал мнението по един обиден и уронващ авторитети начин.

Ищецът счита, че публикуващият журналистическа статия носи отговорност по чл.49 от ЗЗД като възложител на работата по съставяне на печатни материали, както и за вредите, причинени при изпълнението й.

Необходимо било да се докаже, че натовареният с тази работа, чрез противоправно деяние, е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя страна били в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на лицето. Съгласно Постановление №7 от 29.12.1959г. на Пленума на ВС отговорността по чл.49 от ЗЗД била за чужди виновни противоправни действия и имала обезпечително-гаранционни функции. Тази отговорност не произтичала от вината на лицето, което е възложило работата и затова нямало място възражението, че то било невиновно, както и било недопустимо доказването на неговата невиновност.

Въпросът кой е авторът на статията било без значение за отговорността на 3 издателя, тъй като авторът на статията би могъл да носи отговорност на друго основание - чл.45 от ЗЗД. В горния смисъл било и Решение №117 от 4.03.2009г. на ВКС по гр.д. № 101/2008 г., III г.о., ГК.

Възлагащият трябвало добре да подбере и контролира лицата, които извършвали работата му и ако не го стори, той отговаря за причинените от техните действия и/или бездействия вреди. Горното се извеждало от презумпцията, че в негова полза се извършва работата, поради което в негова тежест следвало да са вредите, свързани с нея. Неговата отговорност била субсидирана, безвиновна гаранционно - обезпечителна отговорност.

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД включвал следните елементите - противоправно деяние на лице, на което била възложена работа по трудов или друг вид договор, причинена вреда при или по повод изпълнението на възложената работа, вина и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.

В хипотезата на чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД, както и само в хипотезата на чл.45 от ЗЗД вината се предполагала до доказване на противното.

Наличието на деяние се доказвало по един безспорен начин от представените към исковата молба доказателства. Заглавието на статията, публикувана от ответника, както и съдържанието били изцяло авторски и в също се съдържали посочените в исковата молба обидни и клеветнически твърдения. Те именно били обект на посегателство при нанасяне на обида (умишлено унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клевета (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму). Самото заглавие на статията било провокативно, целяло да заостри вниманието на читателите, като ги насочвало именно към деяние, което само по себе си представлявало тежко престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Сочи, че в свои решения ЕСПЧ е извел редица задължения и отговорности на журналистите при осъществяване на професионалната им дейност. Освен да поднасят вярна и прецизна информация, те били длъжни да проявяват голяма бдителност и усърдие при проверка на точността на информацията, която изнасяли в медийното пространство, особено когато изразявали сериозни твърдения, засягащи личността на конкретен правен субект. В случая било напълно ясно и предвидимо, че публикуваният материал с подобно заглавие не само имало опасност, но неизбежно щял да засегне с висок интензитет личността на ищеца и мнението на обществото за него. Авторът на статията е имал възможност както да провери достоверността на изнесената информация, касаеща авторството и извършителя на деянието, така и без особени усилия да подбере различни думи и реплики, с които да избегне засягане личността на ищеца, но не е сторил това в опитите си да предаде по-гръмко и предизвикателно заглавие и съдържание с цел да събуди интереса на обществото.

Ищецът счита, че не били спазени добрите журналистически практики и 4 съответно следвало да се ангажира отговорността на медията. Ясно и недвусмислено било, че описаното в материала, щяло да доведе до негативната реакция на обществото, щяло да създаде изключително трайни и отрицателни емоции у читателите към една личност, като ще накърни репутацията му. Авторът към момента на създаване и публикуване на статията не е бил наясно с действителния извършител на деянието, а именно - не е бил категорично сигурен в това дали ищецът или друго лице е нанесъл телесните увреждания на Д. М. и е обръснал косата й, но въпреки това не е проверил обстойно източниците си на информация и с цел да привлече по-голям брой читатели, съответно - за да въздейства материалът по-силно на аудиторията, е изопачил по недопустим начин фактите, като е злепоставил ищеца пред огромната си аудитория (5754 души, които били видели и прочели статията), като по този начин му е изградил репутация на извършител на едно изключително тежко, вулгарно и безцеремонно извършено престъпление.

Подобно поведение било причина в обществото да се изрази негативно отношение към ищеца и като резултат е била накърнена репутацията му, като самото твърдение е станало и причина за емоционални страдания, изразяващи се в притеснения и чувство за заплаха за живота му, както и за имуществото и телесната му неприкосновеност. Самото заглавие на статията било провокативно - „Г. с макетния нож с първа реакция“. Това заглавие провокирало не само интерес към статията, но и само по себе си насърчило формирането на укорими реакции спрямо ищеца, изразяващи се в неприязън и отправяне на заплахи. Читателите са се доверили, че авторът е извършил добросъвестна проверка, спазил е задълженията си, вменени му от съответния Етичен кодекс и са приели за безспорно и вярно изложеното както в заглавието, така и в самия материал.