Определение № 755 от 20.10.2023, Районен съд - Девня

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 755 гр. Девня, 20.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20233120100546 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Енерго Про Продажби”АД, ЕИК: 103533691 срещу С. Д. Й., ЕГН: ********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 200 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8 031, 14 за обект на потребление, заведен с абонатен номер № 2102604277, находящ се на адрес: ***, в която са включени неплатените фактури за ел. енергия в размер на 7 898, 35 лева, представляваща главница за ел. енергия по фактура №0331005581, издадена на 19.12.2022 г. с падеж - 06.01.2023 г. с период от 24.11.2016 г. до 23.11.2017 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 132, 79 лева от деня следващ падежа фактурата 07.01.2023 г. до 06.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 243/2023 г. по описа на ДРС.

В исковата молба ищецът сочи, че по заведен от ответника по настоящото дело установителен иск против „Енерго-Про Продажби” АД с решение №1896 от 16.12.2021 г. Варненски Окръжен съд се произнася с отмяна на Решение №44 от 28.02.2020 г. по гр.дело №666/2019 г. по описа на Районен съд Девня, с което е установено, че С. Д. Й. не дължи заплащане на сумата от 7 898, 35 лева, начислена в резултат на преизчисляване на количествата електроенергия за обект на потребление, находящ се на адрес:

*** с кл. № 1100102683 и Аб. № 2102604277 за периода от 24.11.2016 г. до 23.11.2017 г. за която сума е издадена фактура №**********/11.12.2018 г. и отхвърля предявения иск. Ищецът счита, че предвид влязлото в сила Решение на Варненски Окръжен съд ответникът безспорно дължи посочената сума, 1 поради което е издадена нова фактура №0331005581 с падеж 06.01.2023 г. на стойност 7 898, 35 лева, за начислена електроенергия за периода от 24.11.2016 г. до 23.11.2017 г. Тъй като сумата по фактурата не е платена от ответника по подадено от ищеца заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните с настоящата искова молба суми – главница и законна лихва за забава. Излага се в молбата, че след подадено възражение от страна на длъжника за недължимост на сумата по заповедта, на ищеца било указано да предяви вземането си по съдебен ред, при което в указания му срок той предявява натоящия установителен иск.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по иска.

Доколкото от приложените към исковата молба документи и преписи от решения не става ясна съвсем ясна хронологията на постановяване на съдебните актове, бяха служебно събрани визираните в исковата молба такива.

Видно от данните по делото е, че с окончателно Решение №1896/16.12.2021 г., постановено по в. гр. дело №2630/2021 г. и влязло в сила на 24.11.2022 г., е отхвърлен предявеният от ответника по настоящото дело иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК срещу ищеца по настоящото дело за приемане за установено, че С. Д. Й., ЕГН: ********** не дължи на „Енерго - Про Продажби”АД, ЕИК: 103533691 сумата от 7 898, 35 лева, начислена в резултат на преизчисляване на количествата електрическа енергия за обект на потребление, находящ се на адрес: *** с клиентски № 1100102683 и аб. № 2102604277 за периода от 24.11.2016 г. до 23.11.2017 г.

В исковата молба ищецът сам сочи, че относно дължимостта на сумата от ответника на ищцовото дружество съдът /верятно има се предвид Окръжен съд – Варна/ съдът се е произнесъл със сила на пресъдено нещо.

Посочва и задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 55 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 812/2011 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, която обаче тълкува превратно в своя полза. Съгласно цитираното решение качеството "присъдено нещо" на решението по установителен иск създава съС.ие на определеност и безспорност относно съществуването или несъществуването на спорното право и има за последица непререшаемост на разрешения спор. Отреченото с влязлото в сила решение спорно право не може да бъде предявявано в нов исков процес между същите страни както чрез иск, така и чрез възражение /чл. 298 ал. 1 и ал. 2 и чл. 299 ал. 1 и ал. 2 от ГПК/. Следователно, когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в спорното право по отхвърлен установителен иск и е обхванато от силата на пресъдено нещо на влязлото в 2 сила решение, то в последващ процес между същите страни или техни правоприемници е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 299 ал. 1 и 2 от ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Формираната по едно дело СПН се явява отрицателна процесуална предпоставка и пречка за повторен процес между същите страни относно същия спор, за която съдът е длъжен да следи служебно. СПН обхваща и размера на спорното право и е пречка да се пререшава спорът по този въпрос.

В настоящия случай е налице субективен и обективен идентитет между предмета по влязлото в сила решение на ВОС и този, по който е образувано настоящото дело. И тъй като вече е налице произнасяне на съда с влязло в сила решение за дължимостта, респ. недължимостта на същата сума между същите страни, на същото основание, за същия обект и за същия период, то е налице отрицателна предпоставка за допустимостта на настоящата главна искова претенция.

Искът за заплащане на обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД е акцесорен и следва съдбата на главния иск. С оглед недопустимостта на главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава върху главницата също е недопустим.

В този смисъл е и Решение № 530/05.07.2010 г., постановено по гр. дело N 1560/2009 г. на ВКС, I г. о. в производството е по чл. 290 и сл. от ГПК е прието, че в случаите на влязло в сила решение по такива спорове е недопустимо да се предяви иск от ответника срещу ищеца по приключилия със сила на пресъдено нещо спор /между страните по същото материално и процесуално правоотношения/ за обратното – че е носител на същото субективно право, което е отричано от насрещната страна в приключилия спор. В този смисъл е и Решение № 1 от 13.07.2004 г. по гр. д. № 372/2003 г., IV г.о. на ВКС, според което да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответниците.

Вярно е, че в случая ищецът би бил лишен от изпълнителният титул на заповедта за изпълнение, но той самият е избрал този път на защита, разполагайки и с възможността да предяви срещу ответника осъдителен иск.

Избирайки да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение той поема и отговорността за сторените в заповедното производство разноски. В срока за отговора на исковата молба по предявения от ответника отрицателен 3 установителен иск кредиторът е разполагал с правната възможност да предяви и насрещен осъдителен иск и да се снабди с изпълнителен лист нещо, което също не е сторил, а търси защита с настоящия установителен иск, спора по който вече е решен с влязло в сила съдебно решение.

С оглед на гореизложеното настоящия състав приема, че предявеният иск за съществуване на същото вземане, между същите страни е недопустим, поради наличието на сила на пресъдено нещо по спора с влязло в сила решение на Окръжен съд – Варна, постановено по в. гр. дело № 2630/2021 г. по описа на ВОС.

Мотивиран от изложеното и на основание 130 ал. 1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 546/2023 г. по описа на РС – Девня, поради недопустимост на предявения иск.

ДА СЕ ВЪРНЕ на заповедния съд приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 243/2023 г. по описа на РС – Девня, ведно с препис от настоящото определение след влизането му в сила.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба през Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4