Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2890 от 27.06.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 14708/2018
Вид
Решение № 2890
Подписан
27.06.2019
В сила
08.08.2019
Състав
МАГДАЛЕНА КОЛЕВА ДАВИДОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ........ гр.Варна, 27.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА при участието на секретаря Светлана Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14708 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба ищецът „А.з.к.н.п.з.”

ЕООД твърди, че на 20.03.2017г. Н.И.Ю. е сключил договор за паричен заем № 5344706 с „Вива кредит” ООД, което дружество се е задължило да предаде в собственост на Ю. заемна сума в размер на 400 лева. Това свое задължение се твърди дружеството да е изпълнило, като сумата е усвоена в търговски обект от клоновата мрежа на „Изипей“ АД. От своя страна ответникът се е задължил да върне на заемодателя предоставената му в заем сума, ведно с договорна лихва, като заплати сума в общ размер на 448 лева, на 14 равни двуседмични погасителни вноски всяка в размер на 42.27 лева.

Излага, че заемателят е заявил допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите, за което същият дължи такса в размер на 143.78 лева. Наред с това се твърди, че съгласно разпоредбите на договора, заемателят се е задължил да предостави в 3-дневен срок от сключване на договора обезпечение, като в случай на неизпълнение същият дължи неустойка в размер на 143.78 лева, като задължението за заплащане на същата е разсрочено също на 14 погасителни вноски, при което общото задължение по вноските възлиза в размер на 52.54 лева. Твърди се, че Ю. не е изпълнил това свое задължението, поради което и и дължи заплащане на уговорената неустойка.

Излага, че страните са уговорили, че при забава на плащане на погасителните вноски, заемателят ще дължи разходи за извънсъдебно събиране на вземането съобразно Тарифата на Вива кредит ООД. Тъй като Ю. не е изпълнил задълженията си по договора се твърди, кредиторът да е начислил такса разходи в размер на 195 лева. Твърди, че ответникът е погасил задълженията си по заема и същите са станали изискуеми с настъпване на крайния уговорен срок по договора – 02.10.2017г. Излага, че на 01.11.2017г. между ищеца и „Вива кредит” ООД е подписано приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г., с което вземането по сключения договор за заем № 5344706 е прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД. Тъй като Ю. не е заплатил горните суми, ищецът е депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 400.00 лева, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № 5344706 от 20.03.2017г., сключен с „Вива кредит“ ООД, задълженията по който договор за прехвърлени на заявителя с приложение № 1 от 01.11.2017г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., сумата от 48.00 лева – договорна лихва за периода от 03.04.2017г. до 02.10.2017г., сумата от 143.78 лева – такса за експресно разглеждане на документи, сумата от 143.78 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 24.03.2017г. до 02.10.2017г., сумата от 195.00лева

– разходи и такси за извънсъдебно събиране. Заповедта за изпълнение е връчена на Н.Ю. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо ответника дължимостта горната сума. Претендира и присъждане на направените в хода на настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н.И.Ю., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК процесуален представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва договора за цесия въз основа на който ищецът твърди, че се легитимира като носител на вземане срещу ответника, като твърди рамковият договор да е сключен преди заемното правоотношение и в този смисъл счита, че същият не породил действие.

Именно поради това и излага при подписване на приложение № 1 да е било необходимо уговарянето на основните параметри по договора за цесия – страни, условия, срок, плащане, цена и други, като в случая липсват доказателства в тази насока. Оспорва ако и да е определена продажна цена между страните по договора за цесия, то липсват доказателства същата да е заплатена от цесионера на цедента. Вън от горното твърди цесията да не му е съобщавана, при липса на доказателства представеното уведомление да е достигнало до Ю., още повече че в същото е посочено, че се прехвърля вземане по договор с „Аксес

Файнанс“ ООД. Оспорва се представителната власт на лицето подписало договора за паричен заем за дружеството-заемодател. Оспорва дължимостта на такса за експресно разглеждане на кредита, като сочи, че от представения договор не може да бъде направен извод, че Ю. ще се ползва от тази услуга. Вън от горното счита, че както посочената такса, така и всички останали такива, включително и неустойката са прекомерно завишени и несправедливи в съотношение с предоставения кредитен ресурс. По отношение на тарифата на „Вива кредит“ ООД излага представената такава с исковата молба да не носи подписа на доверителя й. Счита, че извън законната лихва, всички други такси и неустойки за незаконосъобразни. Моли за отхвърляне на исковете.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед №

32/03.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 9 състав по ч.гр.д. № 68/2018г., ВРС е разпоредил Н.И.Ю. да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ООД сумата от 400.00 лева, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № 5344706 от 20.03.2017г. и приложение № 1 от 01.11.2017г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г.;

48.00 лева – договорна лихва, начислена за периода от 03.04.2017г. до 02.10.2017г., 143.78 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 143.78 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 24.03.2017г. до 02.10.2017г., 195.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 27.40 лева – законна лихва за забава за периода от 04.04.2017г. до 22.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Видно от приложеното на л. 7-12 от делото заверено от страната копие на договор за предоставяне на паричен заем № 5344706/20.03.2017г., че на ответника е предоставен от страна на „Вива кредит” ООД кредит в размер на 400 лева. От своя страна ответникът се е задължил да върне заетата му сума на 14 броя двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 42.27 лева, като общата дължима стойност на плащанията са в размер на 591.78 лева, включващ годишен фиксиран лихвен процент от 40.26% и такса за експресно разглеждане от 143.78 лева. Уговореният годишен процент на разходите е в размер на 49.27%.

Договорът е двустранно подписан, като в текста на чл. 2, ал. 2 е посочено, че с подписване на договора, заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя сума, като договорът има сила на разписка. Уговорено в чл. 4 от договора е, че заемателят се задължава в тридневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора – поръчителство на физическо лице, което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при същия работодател шест месеца и минимален осигурителен доход от 1000 лева, последните пет години да няма кредитна история или да има кредитна история със статус не по-лош от редовен, да не е поръчител по други кредити и да няма сключен договор за заем в качеството си на заемател, или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по договора. Предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора е, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят начислява неустойка за неизпълнение в размер на 143.78 лева, която се разсрочва на равни части, като всяка част е платима на съответната падежна дата и в този случай дължимата вноска е в размер на 52.54 лева. Уговорено в чл. 8, ал. 2 от договора е, че при забава на плащане на задълженията на заемателя, последният дължи законната лихва за всеки ден забава. В текста на чл. 12 от договора е посочено, че заемателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифата на „Вива кредит” ООД, актуална към датата на сключване на договора, която се намира на видно място във всеки търговски обект и на интернет страницата на заемодателя.

Приложена на л. 15-19 от делото е Тарифата на „Вива кредит” ООД, относима към договора за паричен заем „Вива кредит“ или „Вива кредит план“. В същата е предвидено, че при забава на плащането на погасителни вноски по договор за предоставяне на паричен заем със срок на погасяване на двуседмични погасителни вноски, потребителят дължи на кредитора заплащане на 10.00 лева на всеки четвърти ден забава от всяка погасителна вноска. На единадесетия ден забава от всяка погасителна вноска, заемателят дължи на заемодателя заплащането на 15.00 лева. Максималният размер на всички начислени разходи не може да надвишава 125.00 лева за заеми за суми в размер на 400 лева.

Предвидено е, че при забава с повече от 57 календарни дни за плащане, на която и да е погасителна вноска, се заплаща на петдесет и осмия ден забава еднократна сума в размер на 70 лева, представляваща направени разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.

Видно е, от представения рамков договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016г., че „Вива кредит” ООД прехвърля н. „А.з.к.н.п.з.” ООД вземанията, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена. Предвидено в т.4.5 от договора е, че купувачът ще изпраща за своя сметка писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия, като с подписване на договора продавачът е упълномощил купувача с правата за уведомяване на длъжниците.

Представено е и приложение № 1 от 01.11.2017г., като видно от същото, че част от документа е вторично заличен по отношение на номерата на кредити, имена на кредитополучател и ЕГН, размер на кредита и непогасени задължения, като са останали видими графично форматираните колони от таблицата и само един пълен ред от нея. Така под № 11 е посочен номера на договора за кредит – 5344706, ЕГН и имена на ответника, дата на сключване на договора – 20.03.2017г., отпуснат размер на кредита – 400 лева, и остатъка от дълга към 01.11.2017г., както следва: главница в размер на 400 лева, договорна лихва в размер на 48.00 лева, такси/неустойки/разходи за забава в размер на 482.56 лева.

Представено е изходящо от „Вива кредит“ ООД потвърждение на извършена цесия за вземания, индивидуализирани в коментираното приложение № 1.

Представено по делото е уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 68/2018г., по описа на ВРС, 9 състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена на длъжника Н.И.Ю. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.

Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между цесионера и ответника по договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника, че цесията е съобщена на ответника.