Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 102239 от 18.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 21048/2024
Вид
Разпореждане № 102239
Подписан
18.07.2024
В сила
18.07.2024
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.406 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.407, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.416, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 102239 гр. София, 18.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско дело № 20241110121048 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.414а, ал.5 ГПК

Постъпило е възражения по чл.414а ГПК от длъжника с вх. № 200277/18.06.2024 г. и 197483/17.06.2024 г., с което длъжникът представя документи за плащане на вземането по заповедта. Твърди, че не е станал повод за завеждане на делото. Прави възражение по чл.414а, ал. 3 ГПК.

Заявителят подава становище, с което признава плащането на вземането.

Твърди, че длъжникът е станал повод за завеждане на делото и дължи разноските.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на длъжника от отговорността за разноски, са: да не е дал повод за завеждане на иска и да признае иска.

Преценката за предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва въз основа на данните по делото за извънсъдебното и процесуално поведение на ответника.

С представените доказателства длъжникът признава вземането, т.е. иска.

1

Извършено е плашено по време на делото, а не преди делото.

Съдът приема, че не е налице другата кумулативно дадена предпоставка, а именно да не е дал повод за завеждане на делото. На първо място, процесните суми за вземания по реда на ЗУЕС, т.е. длъжникът като собственик на апартамент е длъжен да заплаща процесните суми. С неплащането им е дал повод за завеждане на делото. Същият трябва да има поведение на добрия стопанин – да се уведоми за вземането, задълженията и за управителя на ЕС. Същият няма такова поведение, ето защо дължи разноски по делото. На следващо място, длъжникът заплаща и необходимата държавна такса. Следователно с поведението си длъжникът признава, че е станал повод за завеждане на делото, тъй като признава разноски на заявителя за завеждане на делото, но оспорва адвокатския хонорар. Санкция срещу действащия длъжник е да заплати не само таксата по делото, но и адвокатския хонорар, колкото и голям да е той.

Неоснователно е възражението на длъжника, че не е уведомяван извънсъдебно, че дължи сумите. Като собственик е следвало редовно да заплаща суми дължими от етажната собственост, а не да обременява останалите собственици в сградата, които със собствени средства да кредитират общи разходи като ток, вода, чистене, обслужване, асансьор и др.

Неоснователно е позоваването на принципа за ефективност, тъй като ответникът не защита в случая права, тъй като признава, че не е заплатил задължението в срок. Позоваването на този принцип цели да осуети възможността на кредита да се върне разходите, които е направил по време на събиране на вземането.

Освен това, вземането е платено в хода на процеса, а не преди това. На това основание кредиторът има право на разноски, които е направил в течения на процесия.

Фактът, че длъжникът признава вземането в заповедното производство, се ползва доколко длъжникът не дължи такси и разноски в исковото производство и такова не се води. Следователно с плащането длъжникът възпрепятства възможността заявителя да се търси разноските в исковото производството и процесът са оскъпява. Но забавата на длъжника е налице, поради което на общо основание дължи разноски за заповедното производство, независимо, че е платил, макар и в хода на съдебното 2 производство.

Ето защо възражението е частично основателно. Основателно е в частта за плащанията. В тази част заповедта за изпълнение не е влязло в сила, тъй като е подадено възражение по чл.416, ал.1 ГПК. Ето защо не следва да се обезсилва заповедта в тази част. В тази случай следва да се остави без уважение искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист в частта, в която възражението е основателно.

Неоснователно е възражението в частта за разноските, на основание чл.414а, ал.3 ГПК. Следва да се остави без уважение искането за обезсилване на издадената заповед за изпълнение в частта за разноските.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ПРИЕМА възражения по чл. 414а ГПК, обективирани в молба с вх. № 200277/18.06.2024 г. и 197483/17.06.2024 г., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 12864/25.04.2024 г. по ч. гр. д. № 21048/2024 г. по описа за СРС, в частта за сумите от 3 036,21 лева, представляваща главница за разходи за стопанисване, поддръжка и управление на общите части на сградата на етажната собственост за обект ателие е102, находящ се в гр.

София, кв. Манастирски ливади - изток, комплекс Грийн резиденс, бл. 200, вх. е, ет. 1 за период от 01.03.2021 г. до 29.02.2024 г., ведно със законна лихва за период от 08.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 60,72 лева (шестдесет лева и 72 стотинки).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист в тази част, на основание чл.406 ГПК НЕ ПРИЕМА възражения по чл. 414а ГПК, обективирани в молба с вх.

№ 200277/18.06.2024 г. и 197483/17.06.2024 г., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 12864/25.04.2024 г. по ч. гр. д. № 21048/2024 г. по описа за СРС, в частта за разноските от 610.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на заявителя.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника за обезсилване на заповед за изпълнение в частта за разноските.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в частта, с която е оставено без уважение 3 искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист, подлежи на обжалване с частна жалба пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от връчването му, на основание чл.407, ал.1 ГПК.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в частта, с която е оставено без уважение искането за обезсилване на издадена заповед за изпълнение, подлежи на обжалване с частна жалба пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните чрез техните процесуални представители.

ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове и при постъпване на книжа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4