Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 243 от 01.03.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2498/2022
Вид
Решение № 243
Подписан
01.03.2023
В сила
04.07.2024
Състав
Ирена Николова Петкова, мл.с. Симона Радославова Донева, Наталия Неделчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49, ал.3 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Варна, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100502498 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№268274/07.09.22г. по описа на ВРС, депозирана от П. Х. Л., ЕГН **********, с адрес гр*******, срещу Решение №260365/01.08.2022г. по гр.д №14583/20г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от Л. срещу Д. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ******** и М. Л. К., ЕГН **********, е адрес гр. ********** искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване на установено между страните, че ищецът е собственик на общо ¼ ид.ч. от ПИ *** по КККР.

Жалбата е бланкетна, като се сочи, че решението е неправилно, тъй като са допуснати множество процесуални нарушения, неправилно е приложен материалния закон и е необосновано. Твърди се, че неоснователно съдът е приел, че имотът е придобит на основание давност от ответниците. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения установителен иск.

В срока за отговор по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемите М. К. и Д. К., които оспорват жалбата. Твърдят, че същата е бланкетна, а представеното по-късно изложение към не следва да бъде разглеждано, тъй като е извън срока. В евентуалност, сочат, че не са налице основанията, посочени в изложението. Молят решението да бъде потвърдено.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата с и молба ищецът П. Л. излага, че по силата на покупко-продажба , обективирана в Нотариален акт 28/01.09.2000г., е станал со бственик на ¼ ид.ч. от лозе, 1 представляващо имот планоснимачен № 3953 Ч, цялото с площ от 500 кв.м., находящо се в гр. Варна, местност „Шашкъна“, при граници: имот с пл. № № 3952 и 3954 и съседи: Д.М.Д., Ст.Д.В., Й.П.Я., М.П.П., М.Ил.П., Т.Г.П. и П.К.П.. Поддържа, че праводателят му Л.Д. К. бил съсобственик на имота при равни квоти по силата на чл. 2 от ЗВСВНОИ, заедно със своя брат Ст.Д. Х., за което на двамата е бил издаден Нотариален акт № 71, том I, дело № 45/1998 г. на нотариус О.Ст.. Излага, че този имот понастоящем представлява ПИ с идентификатор ***, по КККР, целият с площ от 543 кв.м. с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг обществен обект, комплекс. Излага, че по заявление за издаване на скица от януари 2020 г. получил отказ от Началника на СГКК гр. Варна, тъй като не е вписан като собственик в кадастралните регистри. В тази връзка узнал, че неговият праводател още на 17.08.2005 г., дарил 1/2 от процесния имот на сина си Д. Л. К., ЕГН ********** и на дъщеря си М. Л. К., ЕГН ********** по силата на дарствени сделки обективиани в Нотариален акт № 43/17.08.2005 г., том III, peг. № 4672, дело № 390/2005 г. на нотариус Т.М.. Излага, че през същият ден другият брат Ст.Д. Х. се разпоредил чрез дарение със своята 1/2 от имота в полза на съпругата си Й.Т. Д. и на дъщеря си Д.Ст. Д.. Излага, че Л.Д. К. се разпоредил със 1/2 идеална част от имота, която обаче включва и придобитата от ищеца преди това 1/4 идеална част, на която първият вече не е бил собственик, поради което дарените ¼ ид.ч. не били придобити от ответниците. Излага, че доколкото ответниците се легитимират като собственици на целия имот с нотариалния акт от 17.08.2005 г., за него се поражда правен интерес да установи правото си на собственост върху 1/8 ид.ч. спрямо Д. Л. К. и 1/8 спрямо М. Л. К.. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Претендира се присъждане на сторените разноски в исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците Д. Л. К. и М. Л. К. чрез адв. В. С. депозират идентични отговори на исковата молба, с която оспорват исковете като неоснователни. Не се оспорва, че през 1998г. на техния наследодател Л.Д. К., ЕГН **********, и брат му Ст.Д. Х., ЕГН **********, са възстановени на осн. чл. 2 от ЗВСВНОИ част от лозе с пространство от 500 кв.м., представляващо имот пл. № 3953 Ч, находящо се в м. „Шашкъна“ в землището на гр. Варна, цялото с пространство 2580 кв.м., попадащо в 26-ти / подрайон на гр. Варна., при граници ПИ № 3952, ПИ № 3954 и съседи Д.М.Д., Ст.Д.В., Й.П.Я., М.П.П., М.Ил.П., Т.Г.П. и П.К.П.. Поддържа се, че имотът е ограден и облагороден от Л. К. и Ст. Х.. Сочи се, че на 17.08.2005 г. баща им дарил ½ ид.ч от описания имот. По същото време Ст.Д. Х. дарил на съпругата си и дъщеря си другата 1/2 ид.ч. от визирания имот. Излага се, че след извършените сделки, собствениците си разпределили ползването на имота и облагородили своите части като изградили в тях и обекти. Поддържа, че от 2005 г. само двамата ответници са упражнявали фактическа власт върху дарената от баща им ид.ч със съзнанието, че е тяхна, като я поддържали и облагородявали. Сочи, че са засадили и се грижат за 24 плодни дръвчета - 3 бр. вишни - 4 г., 2 бр. ябълки - 5 г., 1 бр. черница - 5 г., 2 бр. череши 6 г., 2 бр. череши - 2 г., 3 бр. кайсии 5 год., 2 бр. сливи - 3 г., 1 бр. праскова - 4 г., 3 бр. смокини - 4 г., 2 бр. круши - 4 г., 2 бр. смокини -1 г., 1 бр. нар - 5 г., подмладявали лозите, отглеждали зеленчуци и подменили оградата. Сочи се, че са поставили нова врата, която се заключва и за която единств ено членовете на семейството имат ключове. В имота била поставена и барака за инструменти, била прокарана вода и електричество в имота, за което били ангажирани специалисти и са заплатили такси. За имота било издадено и разрешение за поставяне на преместваем обект, като през 2014 г. в имота била поставена временна постройка - павилион, която М. К. и родителите използват целогодишно за жилищни нужди, като стойността възлиза на на стойност 60000,00 лв. Първият ответник излага, че е живял в имота до 2017-2018 г., а след това до настоящия момент същият упражнявал фактическата си власт върху имота чрез периодични посещения в него. Поддържа се, че през годините баща им продължил да води дела за възстановяване на цялата собственост, която са притежавали наследодателите им Ст.

2

М.О. и Ф.Г.О., като ищецът не е фигурирал като собственик по делата. Сочи, че до получаването на исковата молба ответниците нямали представа за претенциите на П. Х. Л..

Впоследствие говорили с баща си и от него узнали, че преди 2000 г. той и ищеца били приятели и бизнес партньори, като с оглед обезпечаване на взет заем от 2000,00 щ.д. през 2000 г. процесната ид.ч. била прехвърлена на ищеца, който обаче нямал намерение да я продава, а само да я заложи, тъй като стойността на имота била много по-висока. Поддържа, че след време бизнес отношенията на двамата се влошили и доколкото ищецът взел поголямата част от общия им бизнес, бащата на ответниците смятал, че имуществените им отношения са били уредени, включително и по договора за заем. Сочи се, че продължилата повече от двадесет години пасивност на ответника е индиция, че е съзнавал, че не е собственик на процесните ид.ч. Излага се, че при дарението нямало индиции от страна на нотариуса или Агенцията по вписванията, че се засягат права на трето лице. Твърди, че ищецът никога не е посещавал имота, не го е владял и не е заплащал данъци за него.

Същевременно излага, че от 17.08.2005 г., ответниците са започнали да упражняват владение като свои върху процесните ид.ч. до настоящия момент необезпокоявано и непрекъснато от никого, като го демонстрират явно спрямо всяко трето лице включително ищеца. По изложените съображения молят за отхвърляне на исковете.

В отговор на неведените твърдения за придобиване на имота по давност ищецът оспорва соченото придобивно основание, като излага, че давност изобщо не е текла, тъй като ответниците изобщо не са манифестирали пред ищеца намерението си да своят неговата идеална част. Твърди, че чак през 2020 г. е установил за претенциите на ответниците, когато е разбрал и за извършените разпоредителни действия.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Нотариален акт № 71, том 1, рег. № 549, дело № 45/1998 г. на нотариус О.Ст., на 18.04.1998 г. нотариусът е признал Ст.Д. Х. и Л.Д. К., като наследници на Ст. М.О. и Ф.Г.О., за собственици на следния възстановен по реда на чл. 2-ри от ЗВСВНОИ при равни квоти от съсобственост: част от лозе с пространство от 500,00 кв.м. представляващо имот пл. № 3953 Ч, находящо се в м. „Шашкъна“ в землището на гр. Варна, цялото с пространство 2580 кв.м., попадащо в 26-ти подрайон на гр. Варна, при граници: пл. № 3952, пл. № 3954 и съседи Д.Д., Ст.В., Й.Я., М.П., М.П., Т.П. и П.П..

Съгласно Нотариален акт № 28, том II, рег. № 8645, дело № 195/2000 г. на нотариус Л.Г., на 01.09.2000 г. Л.Д. К. продава след спазване на условията по чл. 33 от ЗС на П. Х. Л. следния имот придобит на основание чл. 2 ЗВСВНОИ: 125/500 кв.м. ид.ч. от лозе, представляващо имот пл. № 3953 Ч, находящо се в м-ст „Шашкъна“, при граници на възстановената част пл.

№ 3952, № 3954, и съседи Д.Д., Ст.В., Й.Я., М.П., М.П., Т.П. и П.П. за сумата от 2228,00 лв.

Със Заповед № 119/15.11.2004 г. на Кмета на Район „Приморски“ – община Варна е одобрено попълването на кадастраланата основа на имот с пл. № 561 по плана на 26 м.р.

С предписание № 0243/25.03.2005г. на Община Варна по искане на Ст. Х. и Л. К. не е допуснато изработване на ПУП за ПИ пл. № 561, м.р. 26 , гр. Варна, тъй като попада в сервитута по трасето на бул. „Цар Освободител“.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том III, рег. № 4672, дело № 390/2005г. на нотариус Т.М., Л.Д. К. е дарил поравно на сина си Д. Л. К. и дъщеря си М. Л.

К. изцяло собствената си ½ ид.ч от имот № 3953 Ч, като част от лозе с площ от 2580 кв.м., обособена в ПИ № 561, с площ от 500 кв.м., с попълване на кадастралната основа съгласно Заповед № Р-119/15.11.2004 г. на Район „Приморски“ при Община Варна, находящ се в гр.

Варна, м-ст „Шашкъна“- 26-ти микрорайон по плана ан гр. Варна, с граници по предходен акт за обособената възстановена част ПИ № 3952, № 3954, Д.Д., Ст.В., Й.Я., М.П., М.П., Т.П.

3 и П.П..

С Нотариален акт за дарение № 44, том III, рег. № 4673, дело № 391/2005г. на нотариус Т.М., Ст.Д. Х. е дарил поравно на съпругата си Й.Т. Д. и дъщеря си Д.Ст. Д. изцяло собствената си ½ ид.ч от имот № 3953 Ч, като част от лозе с площ от 2580 кв.м., обособена в ПИ № 561, с площ от 500 кв.м., с попълване на кадастралната основа съгласно Заповед № Р119/15.11.2004 г. на Район „Приморски“ при Община Варна, находящ се в гр. Варна, м-ст „Шашкъна“- 26-ти микрорайон по плана на гр. Варна, с граници по предходен акт за обособената възстановена част ПИ № 3952, № 3954, Д.Д., Ст.В., Й.Я., М.П., М.П., Т.П. и П.П..

Представена е скица към протокол за трасиране на проектните граници на новообразуван ПИ *** и протокол за извършено трасиране от 14.09.2009 г., извършено по молба на Й.Т. Д..

С отговора на исковата молба е представена и обяснителна записка от 14.09.2009 г. от „Гео проект РТ“ ООД към проект за нанасяне на ПИ 561 по плана на 26-ти под. КК на гр.

Варна, район „Приморски“.

Ответниците са представили по делото и разрешение за поставяне № Ч-21/04.04.2014 г. от Район „Приморски“, община Варна, на павилион в м-ст Шашкъна с площ 8 модула по 15 кв.м. за срок от пет години.

Представен е инвестиционен проект от „ВиК-Варна“ ООД от м. юли 2014г. за обект – водопроводно отклонение за ПИ *** с инвеститор М. К., както и подписан от страните акт обр. 19 за извършени СМР в ПИ ***. По делото като доказателство е представено разрешително за строеж на водопроводно отклонение № 192/21.04.2014г. за имот, находящ се в „Шашкъна“ № 801, собственост на М. Л. К.. Видно от фактури № № 1180086222/13.05.2014г., № 1180088060/21.07.2014г. и № 1180088061/21.07.2014 г. издадени от „ВиК - Варна“ ООД, М. Л. К. е заплатила съгласуване на скица (виза, ПУП), съгласуване на инвестиционен проект и издаване на разрешително за вода, както и за сградно-водно отклонение до 100 м. Представена е по делото количествено-стойностна сметка от 15.09.2014г. за водопроводно отклонение с възложител М. К. и изпълнител „ВиК - Варна“ ООД.