Решение № 260338 от 20.02.2023, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …, гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на 09.02.2023 г., в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Здравка И.ЧЛЕНОВЕ: Наталия Лаловска

Темислав

Димитров при секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Темислав Димитров въззивно гражданско дело № 10134 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на С. Н. Й. срещу решение № 1421193/07.07.2020 г. по гр.д. № 44024/2019 г. по описа на СРС, 72 състав, в частта, с която на основание чл.

422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят С.Н. И.дължи в полза на АД „Т.И П.“ сумата в размер на 600 лв.– адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 787650/23.02.2018 г., ведно със законната лихва от 10.12.2018 г. до погасяването, за която сума в полза на АД „Т.И П.“ е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.01.2019 г. по ч.гр.д.

№ 77659/2018 г. по описа на СРС, 72 състав.

Жалбоподателят С.

Н. Й. във въззивната жалба сочи, че обжалваното решение е неправилно, като моли същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. В о.с.з., проведено на 10.11.2022 г., заявява, че желае да заплати задължението, предмет на делото, като с молба от 11.11.2022 г. заявява, че е заплатила дълга.

Ответникът по жалбата АД „Т.И П.“ признава обстоятелството, че задължението е заплатено в хода на процеса на 11.11.2022 г., поради което поддържа претенцията за законна лихва до датата на плащане, както и за разноски пред двете съдебни инстанции.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от АД „Т.И П.“ с иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, предявен срещу С. Н. Й., за установяване дължимостта на сумата в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 787650/23.02.2018 г., ведно със законната лихва от 10.12.2018 г. до погасяването, за която сума в полза на АД „Т.И П.“ е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.01.2019 г. по ч.гр.д. № 77659/2018 г. по описа на СРС, 72 състав.

С обжалваното решение искът за главница е уважен изцяло.

Решението на СРС в частта, с която искът за мораторна лихва в размер на 47,76 лв. за периода от 24.02.2018 г. до 06.12.2018 г. е отхвърлен, не е обжалвано и е влязло в сила.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Страните нямат спор по фактите, предмет на делото, като жалбоподателят твърди пред въззивната инстанция, че на 11.11.2022 г. е заплатил дълга. Посоченото обстоятелство се установява от представеното и прието от настоящата инстанция писмено доказателство – платежно нареждане от 11.11.2022 г., видно от което ответникът в първоинстанционното производство е заплатил присъдената в полза на АД „Т.И П.“ сума в размер на 600 лв.

На основание чл.

235, ал. 3 ГПК, извършеното погасяване на задължението следва да бъде съобразено при постановяване на решението, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло, поради плащане на претендираната сума в хода на процеса.

Следователно, първоинстанционното решение на СРС следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 600 лв.

– адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 787650/23.02.2018 г., за която сума в полза на АД „Т.И П.“ е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.01.2019 г. по ч.гр.д. № 77659/2018 г. по описа на СРС, 72 състав, поради плащане на задължението в хода на процеса.

Решението на СРС следва да бъде потвърдено в частта относно установеното задължение за законна лихва за периода от 10.12.2018 г. до 10.11.2022 г. – датата, предхождаща датата на плащането в хода на процеса, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 23,17 лв. – разноски в исковото производство, както и сумата в размер на 23,17 лв. – разноски в заповедното производство.

По разноските:

При този изход на спора ответникът има право на разноски за въззивното производство, тъй като плащането е извършено в хода на процеса пред въззивния съд.

Ето защо и на основание чл.

78, ал. 3 ГПК в полза на АД „Т.И П.“ следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.

280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1421193/07.07.2020 г. по гр.д. № 44024/2019 г. по описа на СРС, 72 състав, в частта, с която на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД е признато за установено, че С.Н. И., ЕГН ********** дължи в полза на АД „Т.И П.“, ЕИК ******** сумата в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 787650/23.02.2018 г., за която сума в полза на АД „Т.И П.“ е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.01.2019 г. по ч.гр.д. № 77659/2018 г. по описа на СРС, 72 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за признаване за установено, че С.Н. И., ЕГН ********** дължи в полза на АД „Т.И П.“, ЕИК ******** сумата в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 787650/23.02.2018 г., за която сума в полза на АД „Т.И П.“ е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.01.2019 г. по ч.гр.д. № 77659/2018 г. по описа на СРС, 72 състав, поради плащане на задължението в хода на процеса пред въззивната инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1421193/07.07.2020 г. по гр.д. № 44024/2019 г. по описа на СРС, 72 състав, в частта, относно установеното задължение за законна лихва върху главницата в размер на 600 лв. за периода от 10.12.2018 г. до 10.11.2022 г. – датата, предхождаща датата на плащането в хода на процеса, както и в частта, с която ответникът С.Н. И., ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на ищеца АД „Т.И П.“, ЕИК ******** сумата в размер на 23,17 лв. – разноски в исковото производство, както и сумата в размер на 23,17 лв. – разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА С.Н. И., ЕГН **********, да заплати на АД „Т.И П.“, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 500 лв.

– разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.